Решение № 2707 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2015 г.

Решение № 2707 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу допълнително решение № 6565 от 29.10.2015 г., по адм. дело № 2345/2014 г. по описа на Административния съд - С. - град (АССГ), с което е отхвърлено искането на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, обективирано в молба от 6.07.2015 г., на основание чл. 250, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 176, ал. 1 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за допълване на решение № 3871 от 5.06.2015 г. по адм. дело № 2345/2014 г. по описа на АССГ, с което по жалба на "С. БГ" ООД е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 2101304687 от 30.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С.. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма основание за допълване на решението, тъй като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Иска преписката да се върне на компетентния директор на ТД на НАП, който да възложи нова ревизия. Ответникът - "С. БГ" ООД, чрез управителя оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор. В съдебно заседание дружеството е представлявано от юрк. Грозданов. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, я намира за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното допълнително решение е отхвърлено искането на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, обективирано в молба от 6.07.2015 г., на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, чл. 176, ал. 1 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за допълване на решение № 3871 от 5.06.2015 г. по адм. дело № 2345/2014 г. по описа на АССГ, с което по жалба на "С. БГ" ООД е обявена нищожността на РА № 2101304687 от 30.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С.. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че не притежава правомощия да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за РА, дори и когато е обявил нищожност на РА. Прието е, че разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК не може да намери приложение в конкретния случай, защото в ДОПК има специална норма, която изрично забранява връщане на преписката на друг компетентен орган. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК визира хипотезите, при които спорът не може да се реши по същество от съда, а естеството на настоящия спор, предмет на делото пред АССГ не е такъв. В производството по обжалване на РА първоинстанционният съд е длъжен винаги да разгледа спора по същество. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. В случая административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия в производство по оспорване на РА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Единствено в чл. 160, ал. 3 ДОПК е предвидена възможност съдът да върне преписката на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и това е тогава, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, но с нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК се изключва прилагането на чл. 160, ал. 3 ДОПК за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, съдът няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в специалния ДОПК. Позоваването от касатора на разпоредбите на АПК е неправилно, тъй като по силата на § 2 от ДОПК, разпоредбите на АПК се прилагат само при неуредени в кодекса случаи. Правомощията на съда са изрично уредени в специалния кодекс, поради което правилно първоинстанционният съд е приел за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Поради изложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно, поради което следва да му се присъди такова за настоящата инстанция в размер на 4 969.86 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение