Решение № 7778 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2012 г.

Решение № 7778 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 773/4.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2737/2011 г. от Административния съд - Пловдив В ЧАСТТА, в която частично е отменен обжалвания ревизионен акт. С обжалваното решение, по жалба на Производствено-потребителска земеделска кооперация (ППЗК)"Средногорие" частично е отменен ревизионен акт (РА) № 2601101007 от 17.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 844/02.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 11200 лева и е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Винарска изба Брезово - България"АД в размер на 53 459,66 лева, както и данъчен кредит в размер на 8333,33 лева по фактура, издадена от "С. И. Т." ООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведените отменителни касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу РА в отменената му с решението част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационната жалба-ППЗК"Средногорие" оспорва жалбата по съображения, развити подробно в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна. Жалбата е основателна. Административният съд, за да отмени РА в посочената част е преценил като необоснован и неправилен извода на приходния орган за наличието на данни за укрити приходи или доходи от жалбоподателя, като основание за ревизия по особения ред за облагане. Приходните органи са приели като основание за прилагането на особения ред на ревизията неотчетените приходи от наем на пълначно-бутилиращата линия и товарните автомобили (седлови влекач"Волво", седлови влекач "СКания", триосно полуремарке). От насрещната проверка при наемателя на посочените вещи-"Винарска изба Брезово-България"АД (наричана за краткост по-долу "винарската изба") е установено, че наетата пълначно-бутилираща линия се използва през ревизирания период от винарската изба. Установено е също така, че с моторните превозни средства е извършвана транспортна дейност, като тази дейност не е извършвана от земеделската кооперация. Приходният орган е констатирал, че в счетоводството на ревизираното дружество не са осчетоводявани приходи от наемното правоотношение. Формиран е изводът, че кооперацията е предоставяла услуги по договор за наем на винарската изба, които са облагаеми. Като данъчна основа е приета договорената месечна наемна цена в размер на 8000 лева. Административният съд е приел, че в хода на съдебното обжалване, жалбоподателят посредством приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е оборил констатациите на приходния орган с констатираното от вещото лице, а именно, че след изтичането на срока на договора от 31.05.2008 г. в дневника за продажбите на жалбоподателя няма осчетоводени приходи от наем. Съдът е преценил като незаконосъобразен РА в частта, в която ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, респективно в частта, в която е начислен ДДС в размер на 11200 лева. С РА е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от "Винарска изба Брезово - България" АД и е начислен във връзка с това ДДС в размер на 53 459,66 лева. Констатирано е, че винарската изба е издала на ревизирания субект фактури на обща стойност 270 795,13 лева с предмет на доставките-вино. Установено е, че по фактурите няма плащане. Въз основа на писмено обяснение от доставчика приходният орган е установил, че стоката се товари от склада на производителя и тръгва директно за крайния получател в Полша, като при натоварването се издава фактура, придружена с акцизен документ, а материално-отговорно лице се явява шофьора на превозното средство, който се подписва на ЧМР. Направен е извод, че фактурираната стока попада в категорията родовоопределени вещи, като в конкретния случай липсват данни, че е отделена част от тези родово определени вещи, която е предадена на ревизирания субект. Административният съд е приел, че още в хода на ревизията са представени документи-фактури, потвърждение за получаване на стоката, приемо-предавателни протоколи, документи относно счетоводното им отразяване при оспорващия и доставчика, както и доказателства за извършването на ВОД на тези количества вина към "Моравски вина"-Полша. Съдът е кредитирал и факта, че стоките са достигнали до техния получател в Полша. По тези съображения съдът е отменил РА в тази част. С РА е отказан данъчен кредит по фактура, издадена от "С. И. Т. " ООД с предмет лек автомобил "Мерцедес МЛ500". Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като е придобит лек автомобил. Съдът е отменил отказа с мотива, че се касае за придобиване на дълготраен актив, при който потреблението му се разсрочва за периода до пълната му амортизация, т. е. икономическата изгода от него се очаква в един по-продължителен период от време. В този смисъл съдът е приел, че доколкото самите дълготрайни активи обслужват дейността на субекта, те участват косвено в облагаемия оборот. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза според което автомобилът е с места за сядане 6 без мястото на шофьора, предназначен е за превоз на пътници и е с висока проходимост. Въз основа на тези констатации, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което е отменил РА в тази част. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно в обжалваната му част. Необоснован е изводът на съда, че не са били налице предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. В данъчната преписка се намират два договора за наем и двата от 31.05.2008 г., сключени между ППЗК"Средногорие" и "Винарска изба Брезово-България"АД с предмет отдаване под наем от кооперацията на винарската изба на пълначно-бутилираща линия АМП-Комплект; седлови влекач-Волво, Седлови влекач -Скания и Триосно полуремарке Шварцмюлер. И по двата договора определената наемна цена е 8000 лева месечно. И в двата договора е предвидено, че влизат в сила от 01.06.2008 г., но единият е за срок от 5 години, а другият е за срок от 3 месеца. От друга страна, установено е и не се оспорва от жалбоподателя, че пълначната линия е все още в държане на винарската изба, както и че кооперацията не е извършвала транспортна дейност през ревизирания период с транспортните средства, описани в договора за наем. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства следва изводът, че между страните е налице правоотношение по договор за наем на посочените вещи и към момента на ревизирания период. Следователно, чрез въпросните вещи кооперацията извършва облагаема икономическа дейност поради което и по аргумент от чл. 25, ал. 4 от ЗДДС е следвало да издава данъчни фактури и начислява ДДС за всеки месечен период с данъчна основа-уговореното месечно плащане, респективно да начислява приход от наема на вещите. Установено е, вкл. и със съдебната експертиза, че това не е правено, поради което основателно е прието от приходния орган, че е налице укрит приход. Обосновано и правилно приходният орган е възприел за данъчна основа договорената месечна наемна цена върху която е начислил ДДС. Нещо повече, дори да се приеме, че жалбоподателят не е получавал приход от наем за въпросните движими вещите, дадени в държане на винарската изба, то за целите на ЗДДС, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС това предоставяне е приравнено на доставка на услуга, респективно ревизираният субект е бил длъжен да начисли ДДС във връзка с нея. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в тази част, поради което следва да го отмени, а вместо това отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в същата част. Неправилно според настоящия съдебен състав е решението на административния съд и в частта, в която е отменен ревизионния акт относно непризнатия данъчен кредит по фактурите за доставка на вино, издадени от винарската изба. Необоснован е изводът на съда, че стоките по фактурите са реално предадени на ревизирания субект. Въз основа на установените по делото факти, а именно, че стоката се товари от склада на производителя и тръгва директно за крайния получател в Полша, както и че не е налице плащане по фактурите към 31.08.2010 г. следва изводът, че ревизираният субект не е получател на стоките по фактурите, а е посредничил за продажбата им на чуждестранния купувач в Полша. Решението на административния съд като неправилно в тази част следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА в посочената част. Основателна е касационната жалба и в частта, в която се поддържа неправилност на решението относно отмяната на РА за непризнатия данъчен кредит по фактурата за доставка на автомобил, издадена от "С. И. Т " ООД. От данните по делото се установява, че автомобилът не е с фабрично произведени седалки 6+1, а две от седалките са монтирани допълнително. При тези данни и предвид приложимата разпоредба, съдържаща определението за лек автомобил, а именно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС в редакцията й в сила от 01.01.2010 г. въпросният автомобил следва да се определи като "лек автомобил". Като такъв е определен автомобилът и в заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС получателят на лекия автомобил няма право на данъчен кредит при придобиването му с изключение на случаите, в които лекият автомобил се използва единствено за дейностите, посочени в ал. 2, т. 1 на посочения член. В конкретния случай, жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е доказал, че е използвал автомобила за извършване на някоя от лимитативно изброените дейности в посочената разпоредба, поради което законосъобразно с ревизионния акт му е отказано правото на данъчен кредит за заплатения от него ДДС по фактурата. Като е стигнал до различен извод, административният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което е постановил необосновано решение в тази част от спора, което противоречи на приложимия материален закон. Решението и в тази обжалвана част следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу съответната част от ревизионния акт. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1910 лева, изчислено съобразно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд