Решение № 6797 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2018 г.

Решение № 6797 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. от [населено място] чрез адв. Е. С. срещу решение № 1702 от 27.08.2018 г., постановено по адм. д. № 824/2018 г. по описа на Административен съд - В.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено пр съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло оспорването на Д. Д. с искане за обявяване нищожност на заповедта за полицейско задържане за срок от 24 часа, както и да уважи изцяло обективно съединените от Димитров искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетени за неимуществени вреди на предявените от тях основания.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Д. Д., не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Ответникът, ОД на МВР - В., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба с доводи по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред АС- В. е образувано по искова молба на Д. Д. от [населено място], уточнена с допълнителна молба от 13.04.2018 г., видно от които Димитров, след преюдициалното приемане за нищожна на Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. за задържане на лице за срок от 24 часа при условията на чл. 203, ал. 3 от АПК, моли ОД на МВР- В. да му заплати следните обезщетения за неимуществени вреди, а именно: 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване, причинени му от нищожната заповед за задържане, посочена по-горе; 2000 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, чувство на угнетеност, безпомощност, несигурност от положителен за него изход с оглед убедеността в собствената му правота, недоверие към органите на властта, стрес, психическо напрежение, чувство на срам пред близки и познати, причинени му от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на началник сектор ПП ОД МВР-В. в периода: 09.03.2017 г. до влизане в сила на отменителното съдебно решение по н. а. х. д. № 5512/2017 на ВРС – т. е. до 28.02.2018 г. /уточнение в с. з. от 19.06.2018 г. /; 200 лв обезщетение за неимуществени вреди вследствие лошите хигиенно-битови условия в ареста, претърпени в периода 09.03.2017 г. – 10.03.2017 г.; 500 лв обезщетение за неимуществени вреди – преживяно неудобство и дискомфорт с оглед придвижването му до и от работа, безполезност по отношение детето му, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП; 300 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отнемането на СУМПС за период от около 4 месеца, в които би могъл да се върне на работа в Италия или другаде с цел по-добре платена работа и 100 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно неупражнения контрол на ответника за запазване целостта и добрия вид на върнатото му СУМПС.

С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение АС- В. е оставил без разглеждане предявените от Д. Д. срещу ОД на МВР – В. обективно съединени искове за заплащане като обезщетение на следните суми:

1000, 00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.03.2017 г. до 10.03.2017 г., изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване, поради задържането под стража.

• 2000, 00 лв. за преживени негативни емоции-угнетеност, безпомощност, несигурност, чувство на недоверие в органите на властта, страх, психическо напрежение, срам от близки и познати в резултат на задържането;

• 200, 00 лв. изтърпяване на лоши хигиенни условия в ареста, в резултат на задържането;

• 500, 00 лв. неудобство и дискомфорт, с оглед придвижването му от работното място, безполезност по отношение на детето и угнетеност, в резултат на отменено наказателно постановление № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-В.;

• 300, 00 лв. от отнемането на СУМПС за четири месеца, защото не е могъл да работи в друга държава на по-добре платена работа;

• 100, 00 лв. в резултат на причинени незаконосъобразни бездействия и неупражнен контрол, в резултат на които е увредена целостта на СУМПС, чрез разлепване на предна и задна част на фолийното покритие, отхвърлил е жалбата на Д. Д. от [населено място] против Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. за задържане на лице за срок от 24 часа с искане за обявяване нищожността й и е осъдил ищеца да заплати на ОД на МВР –В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че е сезиран с оспорване с искане за обявяване нищожността на Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. за задържане на лице за срок от 24 часа, съединено с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – лишаване от право но свободно придвижване за срок от едно денонощие, причинени от нищожната заповед. След като е развил подробни съображения за разликите и спецификите на двата основни порока на административните актове- нищожност и унищожаемост, АС-В. е заключил, че, доколкото оспорената заповед за задържане на лице е издадена от материално компетентен орган, отговаря на изискванията за писмена форма и реквизити по чл. 59 от АПК и изразява ясно волята на издателя си, същата, макар и унищожаема, не е нищожна, тъй като не страда от толкова съществени пороци, които изначално да водят до непораждане на целените с акта правни последици. По горните съображения административният съд с нарочен диспозитив е отхвърлил жалбата на Д. Д. срещу Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. с искане за обявяване нищожността й и, позовавайки се на разпоредбата на чл. 204 от АПК /по-скоро чл. 207, ал. 2, изр. първо от АПК/, е оставил без разглеждане като недопустими предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Димитров от тази заповед, а именно: претенцията за 1000 лв неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване на ищеца от правото на свободно придвижване, претенцията за 2000 лв преживени негативни емоции- угнетеност, безпомощност, несигурност, чувство на недоверие в органите на властта, страх, психическо напрежение, срам от близки и познати в резултат на задържането и 200 лв неимуществени вреди от лошите хигиенно- битови условия в ареста. По горните съображения АС- В. е оставил без разглеждане посочените по-горе три иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като недопустими.

АС – В. е оставил без разглеждане като недопустими и другите три, обективно съединени, искови претенция: за присъждане на 500 лв обезщетение за неимуществени вреди- преживени неудобства и дискомфорт от невъзможността за нормално придвижване от и до работното място, безполезност по отношение детето му и угнетеност в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на началник сектор ПП ОД МВР- В.; 300 лв от отнемане на СУМПС за четири месеца, в които Димитров е бил лишен от възможността да работи в чужбина с цел по-високи доходи и 100 лв обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в нарушената цялост и адекватен вид на върнатото вече СУМПС, резултат от незаконосъобразното бездействие на органите на ответника да упражнят контрол по съхраняването му.

За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че, доколкото в отмененото НП липсва диспозитив за отнемане на СУМПС, отмяната му не може да бъде основание за предявяване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Отделно от това, тъй като според административния съд, СУМПС не било отнето от органите на ОД на МВР- В., а предадено доброволно от притежателя му за целите на досъдебното производство, то държането му за срок от 4 месеца не било резултат на административна дейност, а вредите от този факт следвало да се търсят по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.

Така постановеното съдебно решение е частично недопустимо и частично неправилно, като в недопустимата си част същото следва да бъде обезсилено и прекратено, а в неправилната – отменено и върнато за ново разглеждане от АС- В. с указания за произнасяне по същество.

Недопустимо АС- В. е приел, че е сезиран със самостоятелна жалба, макар оспорваща само нищожността на Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г., по която следва да се произнесе с нарочен диспозитив. На първо място – за да постанови отделен диспозитив по такава жалба, съдът е следвало да конституира ответник по същата – в случая това е административният орган, издал оспорената заповед – младши автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР – В., което съдът не е сторил. Отделно от гореизложеното, позовавайки се в уточнителната си молба от 13.04.2018 г. на разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от АПК, самият жалбоподател е заявил, че очаква от съда да се произнесе преюдициално- т. е. само в мотивите на съдебния акт по нищожността на оспорената от него заповед, съответно – с оглед изхода от това произнасяне да уважи или отхвърли исковата претенция за вреди, претендирани от същата. Въпреки това и без нарочно искане в този смисъл, АС-В. се е произнесъл по съществото на непредявена жалба, с което в тази част е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част – прекратено. Неправилен е и решаващият извод на административния съд за недопустимост на първите три от обективно съединените от Димитров искове за неимуществени вреди, всичките от тях, неправилно квалифицирани от съда като произтичащи от необявената за нищожна Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. Основанията за неправилност на извода за недопустимост на всеки един от исковете е различен, и следва да бъде изложен поотделно, както следва:

1. Доколкото, според настоящата съдебна инстанция не е предявена жалба за обявяване нищожността на Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г., с която да е съединен и иск за вреди от нищожността на тази заповед, а нищожността й е наведена като основание за произнасяне от административния съд инцидентно и на основание чл. 203, ал. 3 от АПК, то наличието или липсата на настъпили от тази заповед неимуществени вреди е въпрос не на допустимост на иска, а на основателност на същия.

1. Неправилно АС - В. е приел, че претенцията за 2000 лв неимуществени вреди е в причинно-следствена връзка със Заповед № 439 зз-370/100317 от 09.03.2017 г. Видно от уточнение в с. з. от 19.06.2018 г., направено от процесуалния представител на ищеца, тази сума се претендира за неимуществени вреди, причинени на ищеца от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а не от отменената заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Обстоятелството, че вредите се претендират за период, чийто начален момент е постановяването на заповедта за задържане, не води до извода, че същите се претендират от тази заповед, а само обуславя неоснователност на претенцията за периода отпреди издаване на наказателното постановление.

1. Неправилно административният съд е приел недопустимост на иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 200 лв, изразяващи се в търпени неудобства от лошите битови условия в ареста за периода на фактическото задържане на ищеца – 09.03.2018- 10.03.2018 г. Този иск не се основава на евентуалната нищожност на заповедта за задържане на лице за срок от 24 часа. Претендираните с него вреди произтичат от незаконосъобразното бездействие на органите на ОД на МВР- В. да осигурят на арестанта адекватни битови условия. Наличието или липсата на вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от страна на органите на ОД на МВР/ ако това е пасивно легитимираният ответник / при престоя на лице в ареста, е въпрос по съществото на спора, а не въпрос на допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неправилно АС-В. е приел за недопустими и предявените от Д. Д. други три обективно съединени иска, съответно за сумите от: 500 лв, 300 лв и 100 лв, подробно описани като съдържание на неимуществените вреди още в първоначалната искова молба.

Видно от първоначалната искова молба, допълнителното й писмено уточнение от 13.04.2018 и уточнението по протокола от с. з. на 19.06.2018 г., искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв се претендира като причинен от отмененото като незаконосъобразно НП № 74-0819-001145/29.03.2017 г. на началник сектор ПП ОД МВР- В., а не от отнетото СУМПС. Д. вредите се претендират от отменено по съответния съдебен ред НП, липсват процесуални пречки за съда да се произнесе по съществото на искането, предвид което оставянето на тази искова претенция без разглеждане е неправилно и следва да бъде отменено.

Настоящата касационна инстанция, въпреки че споделя правния извод на АС – В. за това, че другите два иска за обезщетение се основават на отнетото СУМПС, не споделя правния извод на АС-В. за доказаност по делото на обстоятелството, че това отнемане на първо място не е отнемане, а доброволно предаване и на второ място – този акт е извършен не пред органите на ОД на МВР – В. в административното им качество, а в рамките на досъдебно производство, вредите от което следва да се претендират по реда на чл. 2 от ЗОДОВ – т. е. пред общия съд. Съдът, стигайки до този необоснован извод, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените прави по смисъла на чл. 13 от АПК, като, въпреки дадените в този смисъл на ответника указания, първо е постановил решението си без събиране на необходимите за разкриване на обективната истина доказателства и, второ - при неправилен анализ на наличните доказателства, е стигнал до необоснования извод за това, че СУМПС е предаден доброволно и това предаване не е било на органите на ОД на МВР-В. в административното им качество, а в рамките на прекратеното впоследствие досъдебно производство.

По делото са налице данни за това, че СУМПС е иззето по административен ред във връзка със заповедта за задържане на лице за срок от 24 ч. както и в рамките на административнонаказателното производство по издаване на отмененото впоследствие по съдебен ред НП. / в т. см. писмо от МВР-ОД на МВР- В.- сектор ПП- л. 17 от адм. д. № 824/2018 г. по описа на АС-В./. При наличието на противоречиви данни по делото в рамките на кое от двете, паралелно развили се производства – административно-наказателно и наказателно такова е било отнето СУМПС, административният съд е следвало упражни правата си по чл. 171 от АПК и повторно да укаже на страните, че следва да представят доказателства за това, съществено за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелство. Като не е сторил това, АС-В. е постановил решението в тази му част при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност.

Тъй като, макар оставяйки предявените пред него искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове без разглеждане, АС-В. е изложил в мотивите на съдебния си акт и съображения по съществото на спора, настоящата касационна инстанция намира, че при връщане на делото за ново произнасяне, това следва да бъде сторено не от същия, а от друг състав на АС- В..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК и чл. 221, ал. 3, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение