Решение № 11096 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2011 г.

Решение № 11096 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 3011 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 4480 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него по жалба на "Полихем БГ" ООД е отменен ревизионен акт № 2000905352 от 1.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 672 от 10.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Полихем БГ" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Илиян Иванов и становище, представено по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2000905352 от 1.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 672 от 10.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ". Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Полихем БГ" ООД по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.01. - 31.08.2008 г., като с него на ревизираното дружество е определено задължение в размер на 4 883.11 лв. В хода на административното производство е установено, че ревизираното дружество е осъществявало търговия с химически продукти през ревизирания период. Основна част от тях са придобити чрез осъществени вътреобщностни придобивания (ВОП) от Polychem Handelsges. m. b. H, Австрия - дружество регистрирано за целите на ДДС в съответната държава членка с валиден VIN № ATU 18354206. За получените по ВОП доставки по чл. 82, ал. 2 - ал. 4 от ЗДДС, дружеството е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС, съответно е начислило данък по тях и е включило протоколите в дневниците за покупки и продажби и в справката-декларация за съответния период. За част от получените и декларирани ВОП, данъкът не е начислен от страна на ревизираното дружество в сроковете по ЗДДС. Като се е позовал на чл. 86 от ЗДДС, и след като е констатирал, че издадените протоколи за ВОП са включени от ревизираното лице в дневника за покупки, в дневника за продажби, съответно в справката-декларация, в данъчния период, следващ данъчния период, в който е следвало да бъдат отразени съгласно ЗДДС, по отношение на несвоевременно начисления данък, административният орган е начислил само лихва за просрочие. Той не е направил корекция на резултата за съответните данъчни периоди. Приел е също, че ако протоколите са включени в дневника за покупки и дневника за продажби преди изтичането на периодите по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, през които лицето има право да упражни правото си на данъчен кредит, за начисления данък след законоустановения срок се дължи лихва, определена от административния орган, считано от 14-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е следвало да бъде начислен до 14-о число на месеца, следващ месеца на начисляването. Тази фактическа обстановка, по която няма спор, е изложена подробно в мотивите на съдебното решение, като по повод оспорването на ревизионния акт от ревизираното дружество, съдът е приел, че той е незаконосъобразен. Изложил е подробни съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав, още повече, че той е постановил и съдебните актове, на които се позовава първоинстанционния съд и които цитира в акта си. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че начисляването на лихва върху по-късно начисления ДДС по протоколи за ВОП не намира законова опора в чл. 175 от ДОПК, според която разпоредба лихва се дължи за неплатени в законоустановените срокове публични задължения или в специално изброените хипотези на ал. 2 от същата разпоредба. Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, включи размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в справката-декларация за този период и посочи така издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчен документ, а когато такъв не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Административният орган се е позовал на тази разпоредба, като е приел, че и с оглед на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е изискуем на датата на прехвърляне на правото на собственост, което е документирано с издаване на фактурите от доставчика - австрийското дружество. Издадени са протоколи по чл. 117 от ЗДДС, като към датата на издаването им данъкът е станал изискуем и по силата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е възникнало задължение за ревизираното лице да го начисли. Според административния орган, начисляването е следвало да се извърши в месеца, през който е издаден протокола, поради което и след като не е направено се дължи лихва. Касаторът поддържа, че за времето от момента, в който за регистрираното лице е възникнало задължение да начисли изискуемия данък за получените ВОП до момента, в който лицето ефективно е отразило протоколите по чл. 117 от ЗДДС в справките-декларации и дневника за продажби, е налице определен период, за който фискът е бил лишен от изискуемия данък, т. е. кредиторът (държавата) е лишен от дължимата престация. Настоящият съдебен състав намира, че позоваването в случая на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС не обосновава начисляването на лихва върху размера на дължимия и изискуем данък. Според чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. В чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Следователно, лихва се дължи за невнесен в срок данък, който се определя като резултат за съответния данъчен период, а не следва да се дължи за неначисления данък. Последният не подлежи на ефективно внасяне, а на такова подлежи резултатът за периода, в чието формиране участва, поради което не е налице лишаване на фиска от него, както твърди касаторът (решение № 13339 от 9.11.2009 г. по адм. дело № 8268 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение). Спорът по делото е относно начислена лихва за забава за неначисления в срок ДДС по повод осъществени вътреобщностни придобивания, за които ревизирания субект е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит преди изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. По начало при самоначисляването не е налице нетно влияние върху резултата за данъчни период, т. е. върху дължимата от лицето сума за внасяне в бюджета, когато начисляването на данъка и упражняването на правото на данъчен кредит са в един и същ данъчен период. Поради последния факт не се дължи лихва за забава, поради липса на задължение, което да я обоснове. Правилно административният съд се е позовал на разликата между понятието изискуем данък и на това за "ДДС за внасяне", която обосновава изложените по-горе съображения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 519.58 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, за които са представени доказателства. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение