Решение № 467 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2016 г.

Решение № 467 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. П. от гр. Б., чрез пълномощника й адв. Е. Б., срещу решение № 15 от 19 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 568/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-10-СЦР-17/03 август 2015 г. на началника на РДНСК Северен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Северен централен район, чрез юрк. Р. И., намира за неоснователна подадената касационна жалба. Останалите ответници - главният архитект на община Свищов, чрез пълномощника си адв. В. П., и Д. П. Д., чрез пълномощника му адв. В. К., намират за недопустима поради просрочие касационната жалба. Алтернативно излагат становища и за нейната неоснователност. Претендират заплащане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените от ответниците по касация главен архитект на община Свищов и Д. П. Д. съображения в обратния смисъл, са неоснователни. Пред административния съд жалбоподателката Л. П. е била представлявана от двама пълномощници - адв. Е. Б. и адв. С. М.. Първото съобщение за изготвяне на решението е получено от адв. С. М. на 22 февруари 2016 г. Връчването на това съобщение обаче не е оформено по реда, посочен в чл. 44, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като липсва подпис на връчителя, удостоверяващ датата и начина на връчването, а и не е посочено качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Тези пропуски изключват възможността да се приеме, че съобщението е редовно връчено на пълномощник на оспорващата на посочената в него дата. Поради това настоящата инстанция приема, че съобщението до Л. П. за изготвеното решение й е връчено по указания в закона ред на 07 март 2016 г., чрез адв. Е. Б.. Срокът за оспорване на постановеното решение е 14-дневен и в случая е изтекъл на 21 март 2016 г. Поради това касационната жалба от 18 март 2016 г. е подадена в срок и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на Л. Н. П. срещу заповед № ДК-10-СЦР-17/03 август 2015 г. на началника на РДНСК Северен централен район, с която е отхвърлена жалбата й и е оставено в сила издаденото от главния архитект на община Свищов разрешение за строеж № 45/09 юни 2015 г. за "Локална отоплителна инсталация на твърдо гориво" в сградата, находяща се в УПИ II-4571, кв. 108 по плана на гр. С. с административен адрес гр. С., ул. "П. Е." .№..., вх. ..., ап. .... Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че Д. П. Д. е собственик на апартамент № 3 и прилежащото му избено помещение в жилищна сграда, находяща се в УПИ II-4571, кв. 108 по плана на гр. С. с административен адрес гр. С., ул. "П. Е." .№..., вх. .... По негово искане и въз основа на одобрен от главния архитект на община Свищов инвестиционен проект е издадено разрешение за строеж № 45/09 юни 2015 г. за "Локална отоплителна инсталация на твърдо гориво" на самостоятелен обект с идентификатор 65766.702.4878.1.3. Установено е също така, че за изграждането на отоплителната инсталация е предвидено пробиването на отвори за преминаване на топлинно изолирани тръби от избеното помещение на Д. Д. към килера в жилището на последния за свързване с радиаторите. Вещото лице е констатирало, че при това не се променят елементи от носещия скелет на сградата и нейната устойчивост. Отворите не засягат общи части на сградата извън подовата панелна плоча на първия етаж, като не оказват влияние върху носимостта й. Съобразно одобрените проекти не се предвижда засягане на конструктивни елементи и намаляване на носимостта, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата. При тези данни изводът на административния съд, че приложимата в случая хипотеза е тази по чл. 185, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е правилен. Посочената разпоредба предвижда, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се прокарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. Не се засягат такива и в случай, че отвеждането на дима ще се извършва през комина на сградата, към който също има направени отвори. Този извод е подробно мотивиран от административния съд, поради което не се налага повторното излагане на доводите му. Следва да се отбележи, че съгласно одобрените проекти, отвеждането на дима ще се извършва посредством предвидените отваряеми прозоречни отвори, а не чрез съществуващия комин. Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка относно наличието на незаконен строеж, който е пречка за издаване на разрешение за строеж - чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. По делото е установено, че в собственото на Д. Д. избено помещение е съществувала незаконно изградена отоплителна инсталация. Установено е обаче - както чрез извършване на проверка в административната фаза на производството, така и в съдебната такава пред административния съд, че тази отоплителна инсталация е премахната преди издаването на оспореното разрешение за строеж. Неоснователно е и възражението относно приложението на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, което се основава на обстоятелството, че димоотводната тръба преминава през общи помещения. Това твърдение обаче не е подкрепено с доказателства. Както беше посочено по-горе, в проекта, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, е предвидено отвеждането на дима да се извършва през отваряеми прозоречни отвори. Освен това, дори да се приеме, че в случая е необходимо решение на общото събрание на собствениците, то такова е налице. Обстоятелството, че впоследствие - след издаването на разрешението за строеж, общото събрание на собствениците е взело решение, касаещо отказ да се даден разрешение за узаконяване на отоплителна инсталация, е ирелевантно. Всички останали възражения, подробно изложени в касационната жалба, са или поддържани и пред административния съд, или са нови такива, касаещи законосъобразността на оспорената заповед на началника на РДНСК Северен централен район, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторката отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направените искания, касаторката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация - на главния архитект на община Свищов и на Д. Д., направените пред касационната инстанция разноски съответно в размер на 720 лева и на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,