Решение № 8013 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2014 г.

от изпълнението му, при което на осн. чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11/09 г., земеделският стопанин дължи връщане на цялата получена до момента финансова помощ. Видно от съдържанието на УП е, че калкулацията на сумите е извършена въз основа на мотивите на влязлото в сила съдебно решение № 3788 от 04.07.2013 г. на АССГ, а отказът да се изплатят калкулираните суми е обоснован с мотива, че финансовата помощ за 2008 г. по поетия агроекологичен ангажимент е неподлежаща на изплащане тъй като основанието за прекратяването на ангажимента изисква връщане на получената финансова помощ и с цел предотвратяване на неправомерно изразходване на финансови средства от бюджета на ЕС и националния бюджет, които биха се явили недължимо платени. С обжалваното в настоящото производство решение, административният съд е отхвърлил жалбата срещу УП, приемайки, че въз основа на извършени контролни проверки през 2009 г. са установени недопустими за подпомагане площи, при което е извършено намаляване на агроекологичните плащания съобразно правилата за това, установени в Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед № РД 09-87/9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните. Въз основа на прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е приел за верни констатациите на административиня орган за процентното съотношение на недопустимите за подпомагане площи по двете дейности. Съдът е преценил, че при издаване на УП не са извършени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че с влязлото в сила съдебно решение, с което преписката е върната на административния орган не е посочен срок за новото произнасяне, както и липсвали данни, кога преписката е върната на административния орган. Съдът е приел, че макар УП да е издадено 6 месеца след последния съдебен акт, то издаването му е в пълно съответствие с дадените указания по прилагането на закона. Решението на административния съд е правилно в частта, в която преценява, че размера на калкулираните суми в уведомителното писмо е определен в съотвествие с материалния закон и указанията на съда по прилагането му, дадени във влязлото в сила съдебно решение, с което преписката е върната обратно на административния орган за произнасяне по нея. При връщането на преписката, административният орган изцяло се е съобразил с указанията на съда, дадени в мотивите към влязлото в сила съдебно решение, поради което възражението на касатора за обратното е неоснователно. Неправилно е решението на съда, в частта, в която е потвърден отказа на административния орган за изплащане на калкулираните в уведомителното писмо суми. Съдът не е обсъдил и съобразил спецификата на фактическата обстановка, касаеща този въпрос, а именно, че към момента на оторизацията на сумите, калкулирани в обжалваното УП, поетият агроекологичен ангажимент във връзка, с който те се дължат е прекратен и на осн. чл. 18, ал. 4, б."а" от Наредба № 11/09 г. се дължи връщане на цялата получена от земеделския стопанин помощ. Тоест, поставя се въпросът, с оглед посочените специфични обстоятелства по случая, ДФЗ има ли изискуемо задължение към жалбоподателя към момента на издаване на обжалваното УП. За отговора на този въпрос е от значение изхода на спора относно обжалването на прекратяването на агроекологичния ангажимент, обективирано в писмо с изх. № 01-2600/11842 от 20.12.2012 г. С оглед преюдициалността на спора относно прекратяването на ангажимента, административният орган след калкулирането на сумите в обжалваното уведомително писмо е следвало да спре производството на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до приключване с влязло в сила решение на висящото производство по обжалването на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а не да отказва изплащането на калкулираната финансова помощ. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че касационната жалба на "Еньо Бончев" ЕООД срещу решение № 114 от 06.06.2014 г., постановено от Административния съд Стара Загора по адм. д. № 50/2014 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо (УП) № 01-2600/8316 от 21.10.2013 г. на вр. изп. д. изпълнителен директор на ДФЗ-РА в частта, в която се отказва изплащането на калкулираната финансова помощ за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2008 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" е основателна, поради което и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се уважи и се отмени решението в тази част, като вместо това се отмени и уведомително писмо № 01-2600/8316 от 21.10.2013 г. на вр. изп. д. изпълнителен директор на ДФЗ-РА в частта, в която се отказва изплащането на калкулираната финансова помощ за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2008 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" и преписката в тази част се върне на административния орган за процедиране съобразно указанията, дадени в настоящото решение. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила.