Решение № 1411 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2019 г.

Решение № 1411 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Инмобилиария Мар Негро" ООД, ЕИК 147155510, гр. Бургас срещу Решение № 982/28.05.2019 г. постановено по адм. дело № 199/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802110022/17.10.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 3/2.01.2019 г. на началник на отдел "Обжалване" в дирекция "ОДОП" -гр. Бургас, изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОДОП" гр. Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно приел, че така извършената от "Инмобилиария Мар Негро" ООД, доставка, имащи за предмет продажба на поземлен имот по нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 187/21.09.2018 г. е облагаема, без да съобрази, че предмет на продажбата е земеделска земя, което е освободена доставка. До неправилен извод за извършена облагаема доставка, съдът достигнал след като е тълкувал неправилно разпоредбата на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, от които следвало, че решението за промяна предназначението на земеделска земя запазва действието си, когато до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на този закон, изграждането на обекта не е започнало. И тъй като в случая изграждане на обект не било започнало до 24.05.2017 г., то по силата на закона, решението за промяна на предназначението на земеделската земя загубило действието си и статута на имота бил отново земеделска земя. Счита, че протоколът за откриване на строителна площадка и определянето на строителна линия и ниво не означават започнало изграждане на обекта. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не анализирал заключението по назначената СТЕ, което установявало, че в терена е извършен изкоп, но не започнало изграждането на обекта с положени основи, бетон или данни за каквито и да е строителни работи. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения Акт за регистрация по ЗДДС, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП"-Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено в сила оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си, Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Инмобилиария Мар Негро" ООД срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802110022/17.10.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 3/2.01.2019 г. на началник на отдел "Обжалване" в дирекция "ОДОП" -гр. Бургас, изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОДОП" гр. Бургас и осъдил дружеството да заплати разноски. За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено от фактическа страна, че "Инмобилиария Мар Негро" ООД осъществява като основна дейност покупка на недвижими имоти с цел препродажба. На 8.10.2018 г. дружеството поискало да бъде регистрирано по ЗДДС, като за целта подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911802033782. В заявлението посочило, че правото за регистрация по ЗДДС се реализира на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - задължителна регистрация при облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 800 000, 00 лв. При извършена проверка и след анализ на представените от дружеството документи, органът по приходите установил, че на 21.09.2018 г. дружеството е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 800 000 лв. в резултат на извършена продажба на поземлен имот, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево, местността "Караагач", съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187 от 21.09.2018 г., поради което са възникнали основанията за регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, и на посоченото основание бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802110022/17.10.2018 г. Актът бил обжалван по административен ред пред директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас с доводи, че дружеството не подлежи на регистрация по ЗДДС, тъй като не е извършена облагаема доставка, с доводи, че продадения имот е със статут на земеделска земя към датата на продажбата му по силата на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ. За да отхвърли жалбата на дружеството, горестоящия орган установил, че към 2005 г. имотът е представлявал ПИ 002133, нива VIII категория, неполивна, като предназначението му било променено с Решение № 13/10.11.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазването на земеделските земи /3033/. Със Заповед № РД-01-654/12.08.2004 г. на кмета на Община Царево бил одобрен ПУП-ПРЗ за имота за целите на заявената промяна на предназначението на имота. Към датата на издаване на Решение № 13/10.11.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделски земи, процесният имот е бил собственост на "Витатур инвест" АД, след което многократно сменял собственика си. "Инмобилиария Мар Негро" ООД, придобива имота от "Нотекитен" чрез сделка за замяна на недвижими имоти съгласно нот. акт № 89 от 8.08.2013 г., заедно с право на строеж върху него. Според информационната база на НАП, на "Нотекитен" била извършена ревизия, обхващаща периода на сключването на сделката по учредяване на право на строеж върху процесния имот в полза на "Палм Бийч Лозенец" ЕООД. Ревизията приключила с издаване на ревизионен акт № 021101277/08 Л1. 2011 г., според който към момента на учредяването на правото на строеж с нотариален акт № 101, том I, рег. № 666, дело № 96 от 14.03.2011 г. в поземления имот са извършени строителни работи, състоящи се от земни работи - копаене и транспортиране на земни маси. Същите били изпълнени от "Унистрой" ЕООД, с което "Нотекитен" имало сключен договор за строителство от 27.10.2007 г. Част от ревизионната преписка били и протоколи за открита строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 13.10.2007 г., съставянето на които, съгласно нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, се счита за начало на строежа /курортен комплекс с апартаменти за сезонно обитаване/. При тези факти решаващият орган преценил, че разпоредбата на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ е неприложима в случая, защото същата изисква изграждането на обекта да не е започнало към 24.05.2017 г. Приел е, че процесният имот представлява урегулиран поземлен имот, а не земеделска земя, продажбата на която е освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и продажбата му осъществява хипотезата на чл. 45, ал. З. т. 1 от ЗДДС, т. е. продажбата на урегулиран поземлен имот не е освободена доставка. Във връзка с възраженията на жалбоподателя относно липса на извършено строителство по делото, съдът допуснал и приел без възражения съдебно-техническа експертиза/СТЕ/. Съгласно заключението, към датата на сделката – 21.09.2018 г. в поземлен имот с идентификатор 44094.2.931 по КККР на с. Лозенец, община Царево има реализирана една строителна дейност - изкопни работи за масов изкоп, извършени не по- рано от 7-8 години назад от датата на огледа- 25.04.2019 г. Към последната дата състоянието на имота е същото като към момента на извършване на сделката. Посочва, че изкопните работи са започнали след първите издадени разрешения за строеж от 2007 г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Бургас е приел, че обжалваният Акт за регистрация по ЗДДС, е издаден от компетентен орган по приходите, който съгласно чл. 83, ал. 2 от ДОПК и Глава девета от ЗДДС, е органът по приходите от компетентната ТД на НАП, по аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В случая компетентната ТД била Дирекцията по седалището на дружеството - ТД на НАП-Бургас. Приел е, че в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Извършена е проверка по реда на чл. 101, ал. 6 от ЗДДС. Спазен е срокът, регламентиран с ал. 7 на посочения текст. Приел е, че спорът е правен и касае правното основание за регистрация по ЗДДС на жалбоподателя, т. е. наличие на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Съдът приел за обосновани изводите на органите по приходите, че облагаемият оборот, въз основа на който "Инмобилиария Мар Негро" ООД подлежи на регистрация по ЗДДС, е реализиран с извършването на продажбата на поземлен имот съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187 от 21.09.2018 г. Приел е доставката за облагаема по см. на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, тъй като нормата сочи, че алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Посочил е, че след като предмет на процесната сделка е прехвърляне на право на собственост върху УПИ, то доставката е облагаема. И този факт бил удостоверен не само с нотариалния акт, но и с представените по делото документи- решението на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, издадени разрешения за строеж. Отделно от изложеното съдът е намерил за неприложима разпоредбата на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ, тъй като не са реализирани сочените в нея предпоставки. Посочил е, че за да се приеме, отпаднало действие на решението на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, следвало до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 22 от 2012 г., в сила от 24.05.2011 г.) изграждането на обекта да не е започнало. В случая изграждането на обекта започнало до изтичането на указания в нормата, срок. За това свидетелствали съставените протоколи за открита строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 13.10.2007 г. Приел е, че тяхното съставяне, съгласно нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, се счита за начало на строежа /курортен комплекс с апартаменти за сезонно обитаване/. Приел е, че фактът на започване на строителството е констатиран и от вещото лице по назначената СТЕ, което посочвало, че към датата на сделката – 21.09.2018 г. в поземлен имот с идентификатор 44094.2.931 по КККР на с. Лозенец, община Царево има реализирана една строителна дейност- изкопни работи за масов изкоп, като последните са започнали след първите издадени разрешения за строеж от 2007 г. Приел е за ирелевантен факта, че към момента на сделката, е невъзможно законосъобразно приключване на строителството, поради отпадане на действието на издадените разрешения за строеж. Посочил е, че въпреки, че строителството не е завършено и не може да бъде завършено въз основа на разрешенията за строеж от 2007 г., не съществува пречка за издаване на ново валидно разрешение за строеж за него. В този смисъл обосновал правни изводи, че сделката по продажба на процесния имот не е освободена доставка по см. на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и след като цената й надхвърля облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, то дружеството жалбоподател подлежи на регистрация по ЗДДС. Решението е правилно. Постановено е след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключение по съдебно-техническа експертиза. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Изводите на съда са съобразени със съответните правни норми на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса освободена или облагаема е така извършената от "Инмобилиария Мар Негро" ООД, доставка, имащи за предмет продажба на поземлен имот по нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 187/21.09.2018 г. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Съгласно ал. 5 на чл. 45 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Правилно съдът се е позовал на доказателствата по делото и конкретно на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187/21.09.2018 г., съгласно който предмет на продажбата е поземлен имот с трайно предназначение на земята – урбанизирана, който имот съгласно документ за собственост представлява Урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-2133, в местност "Караагач" с площ от 8 704 кв. м., при описани граници и съседи по подробния устройствен план на с. Лозенец, одобрен със заповед Рд-01-6545, издадена на 12.04.2008 г. от Кмета на Община Царево. Съгласно § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, "Урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Правилно съдът е приел, че този факт – продажба на УПИ е установен както с представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187/21.09.2018 г., така и с останалите събрани по делото доказателства - решението на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, издадени разрешения за строеж. Следователно след като предмет на продажбата е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, то по силата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, доставката не е освободена, а облагаема. При липса на спор, че цената на доставката е 800 000 лева, която сума надхвърля облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, то дружеството жалбоподател е подлежало на регистрация по ЗДДС и издадения Акт за регистрация е законосъобразен. Неоснователни са възраженията на касатора, че доставката е необлагаема, с доводи, че предмет на продажба е земеделска земя, тъй като по силата на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, считано от 24.05.2017 г. решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило действието си и същата е отново земеделска. Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Съгласно § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ (ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 24.05.2011 г.) когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало. На първо место, обосновано първоинстаницонния съд е приел, че в случая по делото е установено, че изграждането на обекта е започнало в 6 годишен срок от влизане в сила на § 27, ал. З, т. 2 от ПЗР на ЗИЗОЗЗ (ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 24.05.2011 г.) т. е. до 24.05.2017 г., тъй като след издадено разрешение за строеж са съставени протоколи за открита строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 30.10.2007 г., а съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. Водещия мотив обаче на настоящата инстанция, за да приеме, че доставката е облагаема е факта, че предмет на продажбата е УПИ, който факт не се променя, дори ако решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило правно действие. След като се продава УПИ, доставката на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС не е освободена. При неоснователност на касационните доводи, обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като, не са поискани и доказани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,