Решение № 10801 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2010 г.

Решение № 10801 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Миомир Сиеклокя, съдебен адрес гр. Петрич, ул. "Княз Борис I" № 16 срещу решение № 211 от 15.07.2010 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановено по административно дело № 182/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Сиеклокя срещу заповед № ОЧ-65 от 17.04.2010 г. на заместник-директора на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, с която на основание чл. 42з, ал. 1, 2 и 3 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от пет години. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Неправилно е и правното основание на което е издадена оспорената заповед - касаторът сочи, че не е осъден за извършване на престъпление на територията на страната. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Георги Божинов. Ответникът по касационната жалба - заместник-директорът на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 17.04.2010 г. на граничния контролно-пропускателен пункт Промахон, при проверка на излизане от страната за Република Гърция било установено, че касаторът управлявал лек автомобил, в чийто багажник бил укрит сръбския гражданин Радослав Радошевич. Последният бил с наложена забрана за влизане в Република Гърция. Съдът приел също, че оспорената заповед е издадена, на основание чл. 42з, ал. 1, 2 (отм.) и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 11, т. 5 (отм.) и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и предложение № 10407 от 17.04.2010 г. Приел, въз основа на заключение на съдебно-графологична експертиза, че оспорената заповед е подписана от заместник-директора на регионална дирекция "Гранична полиция", който е надлежно упълномощен да налага принудителни административни мерки. Въз основана на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Приел, че посоченото в нея правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ е неправилно, тъй като по делото няма доказателства касаторът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на страна. Приел, че тази неправилност не се е отразила на законосъобразността на акта, тъй като е налице другото основание - чл. 11, т. 5 (отм.) ЗЧРБ. Приел също, че допуснатата от органа техническа грешка в изписване имената на касатора също не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, а е основание за производство по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ. Не се спори, че на 17.04.2010 г. направил опит да прекара нелегално през границата, по посока Република Гърция, чужд гражданин със забрана за влизане в Гърция. Спорът е досежно приложението на закона. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел оспорената заповед за издадена от компетентен орган. Това негово твърдение е неоснователно. В първата инстанция касаторът също поддържал това твърдение. Именно с цел установяване авторството на оспорения акт съдът назначил съдебно-графологична експертиза. Заключението на същата, неоспорено от касатора, установило, че процесната заповед е подписана от заместник-директора на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян. Същият, както изрично сочи в мотивите си съдът, е надлежно упълномощен - заповед № 1267 от 19.06.2009 г., да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки. С оглед на така установените безспорно доказателства изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган е правилен. Неоснователно е и другото твърдение на касатора - за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Касаторът твърди, че посоченото правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, е неправилно, тъй като той не е осъждан в България за умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. Вероятно касаторът не се е запознал внимателно с мотивите на обжалвания от него съдебен акт. В противен случай би установил, че съдът приел в мотивите си незаконосъобразност на оспорената заповед в частта досежно посоченото от административния орган правно основание по чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Съдът подробно мотивирал този свой извод и настоящата инстанция приема мотивите му за правилни и обосновани. Правилен е и извода на съда, че тази незаконосъобразност на акта не води до необходимост от неговата отмяна, тъй като другото правно основание, на което се позовал органа е безспорно доказано. Видно от изложеното инвокираното от касатора отменително основание - неправилност поради нарушение на материалния закон, е неоснователно и за двата поддържани довода - нищожност и материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът правилно установил релевантните факти, приложил към тях вярната материалноправна норма и направил правилни правни изводи. При неоснователност на касационната жалба и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд