Решение № 758 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11115/2020 г.

Решение № 758 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11115/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Петкова срещу решение № 4465 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 5107/2019 г. на Административен съд – София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Петкова срещу заповед № РД-15-584/01.04.2019 г. на министъра на здравеопазването, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 16а, ал. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в отдел "Финанси", дирекция "Бюджет и финанси" в Министерство на здравеопазването. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства във връзка с извършената промяна в структурата на администрацията, в резултат на която е прекратено служебното й правоотношение, но същите са игнорирани от съда при решаване на спора. Сочи, че съдът не е обсъдил представените по негови указания длъжностни и поименни разписания, действащи след датата на уволнението й и е приложил формален подход при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед. На следващо място твърди, че в приложените по делото длъжностно разписание и поименно разписание в сила от 29.03.2019 г. има различия, които пораждат съмнение за достоверност за основанието, на което е прекратено служебното й правоотношение и причините за това. Определянето на заеманата от длъжност по чл. 16а, ал. 1 ЗДСл за такава на пълно работно време не е одобрено от министъра на здравеопазването и фактически е съкратена, което води на друго правно основание и обуславя извод за заобикаляне на закона. Поради това иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – министърът на здравеопазването, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото са установени следните фактически обстоятелства: Жалбоподателката М. Петкова е назначена със заповед № РД-15-87/01.02.2018 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 9 във връзка с чл. 16а ЗДСЛ, на длъжност "главен експерт" в отдел "Финанси", дирекция "Бюджет и финанси", считано от 01.02.2018 г., с дневно работно време 6 часа, 30 часа седмично работно време при 5 – дневна работна седмица. Във връзка с приетия нов Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването, с докладна записка вх. № 25-00-82/29.03.2019 г. на главния секретар на министерството, са направени предложения за реорганизация на щатните бройки на държавните служители в министерството. В т. 12. 2 се съдържа предложение в дирекция "Бюджет и финанси" отдел "Финанси" с 11 щатни бройки, щатната бройка "главен експерт", определена за заемане по чл. 16а от ЗДСл, да бъде определена за заемане на пълно работно време от 8 часа дневно. В същата точка е предложено служителката М. Петкова да бъде освободена от заеманата длъжност и на определената за заемане на пълно работно време длъжност "главен експерт" да бъде преназначена служителка от дирекция "Планиране, анализ и контрол", както и да бъде стартирана процедура по конкурентен подбор за длъжностите "главен експерт" 2 щатни бройки по служебно правоотношение. Със заповед № РД-15-528/01.04.2019 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 2, ал. 3 ЗДСл, чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и докладна записка вх. № 25. 00-82/29.03.2019 г. е наредена промяна в структурата на администрацията. На 01.04.2019 г. са утвърдени длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите на Министерството на здравеопазването. По силата на новото длъжностно разписание, със заповед № РД-15-584/01.04.2019 г. е прекратено служебното правоотношение със служителката М. Петкова. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 АПК, поради което не са налице основания за отмяната й. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта. Съдът е приел, че промените в структурата на администрацията са извършени при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че същата е предприета при съобразяване с приетия нов Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването. Извършените промени са наредени със заповед на министъра на здравеопазването и въз основа на тях е утвърдено новото длъжностно разписание, в сила от 01.04.2019 година. Съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. По силата на длъжностното разписание длъжността на служителката е определена за заемане на пълно работно време. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, когато длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време, органът по назначаване прекратява служебното правоотношение без предизвестие. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 ЗДСл не допуска преназначаване на служителя, заемал длъжността на непълно работно време, на същата длъжност, но определена за заемане при пълно работно време. Поради това е извел извод, че са изпълнени фактическите предпоставки за издаване на оспорената заповед на посоченото в нея правно основание. Изложил е съображения, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. При постановяването му съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил ги е в светлината на приложимата нормативна уредба и е достигнал до обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и е изградил правните си изводи въз основа на техния анализ. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, приет с Постановление № 55 на МС от 28.03.2019 г., обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 01.04.2019 г., министърът определя със заповед наименованията, функциите и числеността на отделите и секторите в дирекциите на министерството и утвърждава длъжностното разписание на министерството. В обсъждания случай, съдът правилно е приел, че в кръга на притежаваната компетентност, органът по назначаването със заповед № РД-15-582/01.04.2019 г. е определил на наименованията, функциите и числеността на отделите и секторите в дирекциите на министерството при съобразяване с установената структура на администрацията с приетия нов Устройствен правилник, в сила от същата дата. За отдел "Финанси" в дирекция "Бюджет и финанси" е разпоредил трансформиране на 2 щатни бройки по служебно правоотношение "старши експерт" в 2 щатни бройки за длъжност "главен експерт" по служебно правоотношение. Действително, със заповедта не е изрично предвидено, че 1 щатна бр. за длъжност "главен експерт" на непълно работно време се определя за длъжност, която се заема при пълно работно време, както е предложено в докладна записка вх. № 25-00-82/29.03.2019 г. на главния секретар на министерството. Видно обаче от заповедта е, че в т. ІІ са определени длъжностите за заемане на непълно работно време, на основание чл. 16а ЗДСл, като за дирекция "Бюджет и финанси" такива са предвидени в отдел "Консолидирани бюджетни разходи" за 2 щатни бройки по служебно правоотношение за длъжност "старши експерт". Длъжността, заемана от жалбоподателката не фигурира в т. ІІ от заповедта на министъра. В утвърденото от министъра на здравеопазването длъжностно разписание в сила от 01.04.2019 г. в отдел "Финанси" в дирекция "Бюджет и финанси" не е предвидена длъжност "главен експерт", която се заема при непълно работно време по чл. 16а, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в приложимата редакция преди изменението и допълнението, обн. ДВ, бр. 93 от 2019 г., в сила от 26.11.2019 г., е предвидено, че в длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт. Следователно, по силата на надлежно утвърденото длъжностно разписание, което отразява структурните промени, установени с приетия нов Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването и наредени със заповед № РД-15-582/01.04.2019 г. на министъра на здравеопазването, длъжността "главен експерт", заемана от служителката, е определена за заемане при пълно работно време. Този извод следва и при съпоставяне на длъжностните разписания от 29.03.2019 г и 01.04.2019 година. В длъжностното разписание от 29.03.2019 г. за отдел "Финанси" в дирекция "Бюджет и финанси" са предвидени 7 бр. за длъжността "главен експерт", като е посочено че 2 щатни бр. са по чл. 16а ЗДСл. В длъжностното разписание от 01.04.2019 г. в отдел "Финанси" има 9 щатни бр. за длъжността "главен експерт" - съществуващите 7 бр. в предходното длъжностно разписание и 2 бр., съгласно нареденото трансформиране на 2 бр. длъжности "старши експерт" със заповед № РД-15-582/01.04.2019 г., като всички са на пълно работно време. С оглед тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че са изпълнени фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката по реда и на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 16а, ал. 1 ЗДСл. Приложените по делото длъжностни и поименни разписания, утвърдени след издаване на обсъжданата заповед, са неотносими към преценката за нейната законосъобразност. Поради това съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не ги е обсъдил при решаване на спора, както се поддържа в касационната жалба. Съдът е длъжен да установи релевантните за спора доказателства и да подложи същите на анализ, въз основа на който да изгради правните си изводи. Отсъствието на анализ на фактически обстоятелства, които не са относими към спора, не опорочава съдебния акт и не е касационно основание за отмяната му. За пълнота на изложението, трябва да се отбележи, че прегледът на същите не обуславя промяна във възприетата фактическа обстановка от решаващия съд, която би могла да повлияе на правните изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Съдът, в съответствие с разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 и 3 и чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл е достигнал до обоснован извод, че за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е достатъчно длъжността по чл. 16а, ал. 1 ЗДСл да е определена за заемане на пълно работно време. След като длъжността, заемана при непълно работно време, е определена по надлежния ред за заемане при пълно работно време, хипотезата на чл. 16а, ал. 3 ЗДСл не допуска възможност за преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност на пълно работно време, а текстът на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение при осъществяване на елементите на фактическия състав. Не се потвърждават от данните по делото доводите в касационната жалба, че в действителност заеманата от жалбоподателката длъжност е съкратена. Както се посочи по-горе, сравнението на двете длъжностни разписания от 29.03.2019 г. и 01.04.2019 г. показва увеличение на бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Финанси" от 7 бр. на 9 бр., всички на пълно работно време. Поради това, съдът аргументирано е посочил, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Правилно също е приел, че извършените от органа по назначаването промени са в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, т. е. органът е упражнил правомощията си по разумен начин и не е заобиколил закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,