Решение № 8429 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Макс анимал ЕООД срещу решение 3873/22.11.2024 г., постановено по адм.д. 1045/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Макс анимал ЕООД срещу акт за прихващане или възстановяване срещу ревизионен акт П-22000124018095-004-001/14.02.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 605 от 02.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Производството е образувано и по частна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу определение 4593 отт 27.12.2024 г., постановено по адм.д. 1045 от 2024 г., с което е отхвърлено искането на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установено е, че за данъчен период м.03.2023 г. на дружеството е възложена ревизия по ЗДДС, приключила с ревизионен акт Р-2200123002921-091-001 от 08.11.2023 г., с който са установени задължения по ЗДДС за ДДС за довнасяне в размер на 20 113, 81 и са начислени лихви за забава в размер на 1451, 43 лв. С решение 22 от 08.01.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София ревизионният акт е обявен за нищожен, като решаващият административен орган е направил и извода, че не съществува правна пречка да бъде възложена ревизия за същите данъчни периоди. В изпълнение на това решение, със заповед за възлагане на ревизия Р-22000124000396-020-001 от 19.01.2024 г. е възложено извършването на повторна ревизия за същите данъчни периоди. На 19 януари 2024 г. дружеството е подало искане по реда на чл. 129 от ДОПК за прихващане и възстановяване във връзка с обявения за нищожен ревизионен акт. Във връзка с подаденото искане за прихващане е възстановяване, с резолюция за извършване на проверка от 24 януари 2024 г. е възложено извършването на проверка на търговското дружество. При извършена проверка в ИС на НАП справка 1.14 в програмен продукт VIES справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица, органите по приходите са установили, че за периода от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. има разлика между декларирания ВОП от гръцките търговци и декларирания ВОД от българското дружество. Установено е, че чуждестранните дружества не са декларирали ВОП по 10 фактури с данъчна основа в размер на 117 208, 99 лв. издаден е акта за прихващане и възстановяване, който е прието, че между страните не са възникнали реални търговски взаимоотношения, налице е привидност на търговските сделки. Лицата, посочени като получател не потвърждават получаването на стоките. Решението е неправилно. При осъществяване на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК се установява нищожност на акта за прихващане или възстановяване поради липсата на материална компетентност на органите по приходите. Актът за прихващане и възстановяване е издаден от главен инспектор по приходите и от инспектор по приходите в ТД на НАП София. За разлика от издаването на ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, актът за прихващане или възстановяване се издава от един орган по приходите съобразно правилото на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Процедурата съобразно чл. 129, ал. 1 от ДОПК може да започне по инициатива на органа по приходите, а не на органите по приходите. Изричното посочване на орган по приходите, а не на органи по приходите правят единствено възможен извода, че компетентен да издаде акта за прихващане или възстановяване е едноличен орган по приходите. Съдържанието на понятията може да се разкрие чрез прекия им езиков анализ граматическо тълкуване. В процесния случай направените изводи следват и от граматическото тълкуване на правните норми. Издаденият от двама органи по приходите акт за прихващане или възстановяване без материална компетентност е нищожен. Не следва проверка на основанията за законосъобразност на акта за прихващане или възстановяване по чл. 146, т. 2 5 от АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, следва да се обяви нищожността на акта за прихващане или възстановяване и преписката да се изпрати на компетентния едноличен орган по приходите При съобразяване на обстоятелството на отмяна на решението на първоинстанционния съд, остава без предмет произнасянето по подадената частна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател, същото е основателно, следва да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4087, 45 лв., представляващи възнаграждение за адвокат и внесени държавни такси. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение