Решение № 10257 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2018 г.

Решение № 10257 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Гоцева, чрез процесуалния ? представител адв. Таков, против решение № 45 от 1.02.2018 г., постановено по адм. дело № 628/2017 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на Гоцева срещу заповед за задържане на лице рег. № 313 зз-1958/19.10.2017 г., издадена от Р. Първанов - разузнавач в сектор "ПКП" при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е приложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - разузнавач в сектор "ПКП" при ОД на МВР – Перник, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Д. Гоцева срещу Заповед за задържане на лице рег. № 313 зз-1958/19.10.2017 г., издадена от Р. Първанов - разузнавач в сектор "ПКП" при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържане на Гоцева за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 345а НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Д. Гоцева престъпление, които обосноват необходимостта от задържането ?. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ е имало данни, че жалбоподателката е съпричастна при извършване на престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 345а НК. В тази връзка лицето е било задържано, след като полицейските органи са извършили оглед на МПС и други процесуални действия за установяване на действителната му регистрация и собственика му. Именно по този повод е било образувано и досъдебно производство № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - Перник. От доказателствата по делото е видно, че това досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 345а НК за подправяне на идентификационен номер на моторно превозно средство и по което производство Гоцева е била разпитана като свидетел. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Обосновани са и изводите на АС Перник за липса на нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.