Решение № 7946 от 18.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на [улица], срещу решение 1163 от 23.02.2023 г., постановено по адм. дело 956/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с което обжалваният в първоинстанционното производство индивидуален административен акт на КЕВР да бъде отменен, като незаконсъобразен. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, на [улица]не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител гл. юрк. Н. Ненков, който, от негово име, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, а по същество иска атакуваното решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът Г-Солар ЕООД с адрес в гр. Пазарджик, на [улица] не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й, касационната инстанция приема следното: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Електроразпределение Юг ЕАД подало жалба против Решение Ж-812 от 03.11.2021 г. на КЕВР, с което, във връзка с жалба на Г-Солар ЕООД до Комисията, на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания да издаде становища с посочени условия за присъединяване, съгласно Глава пета, Раздел II от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба/та), с ясно посочени задължения на страните, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на Г-Солар ЕООД за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в имот с идентификатор 21556.501.910, на [улица]в [населено място], община Пазарджик. Със същото решение на Електроразпределение Юг ЕАД е указано, в 7-дневен срок от изпълнение на дадените задължителни указания, дружеството да предостави на Комисията доказателства за това. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД против Решение Ж-812/03.11.2021 г. на КЕВР и осъдило жалбоподателя да заплати в полза на Комисията сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Административният съд София-град е установил от фактическа страна, че Г-Солар ЕООД с управител И. Божков депозирало до Електроразпределение Юг ЕАД, чрез пълномощник Г. Маринов, искане за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на това дружество по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ за ФЕЦ до 30 kW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 21556.501.910 на [улица]в [населено място], община Пазарджик. С писмо, изх. 29609 от 30.06.2021 г. Електроразпределение Юг ЕАД уведомило Г-Солар ЕООД, че прекратява процедурата за присъединяване на процесната ФЕЦ, тъй като в имот с идентификатор 21556.501.910 съществуващата постройка гараж не е сграда на основното застрояване в имота. Г-Солар ЕООД подало жалба до КЕВР срещу така постановения отказ на електроразпределителното дружество да издаде становище за условията на присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към разпределителната мрежа и прекратяването на процедурата по присъединяване. Жалбата била изпратена на електроразпределителното дружество за проверка и изготвяне на становище и отговор на повдигнатите от жалбоподателя въпроси. С писмо, изх. 4306-1/06.08.2021 г., Електроразпределение Юг ЕАД представило на КЕВР становището си по жалбата. Комисията приела за основателна подадената от Г-Солар ЕООД против Електроразпределение Юг ЕАД жалба и издала оспореното пред първата инстанция Решение Ж-812/03.11.2021 г. За установяване на вида и предназначението на постройката в имот с идентификатор 21556.501.910, находящ се на [улица]в [населено място], община Пазарджик, както и за какво се използва тя, по делото е назначена, извършена и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), извършена от вещо лице инж. С. Стойков. При така установената фактическа обстановка, административният съд необосновано е приел от правна страна, че жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, макар и процесуално допустима, по същество е неоснователна. Правилно е прието, че решение Ж-812/03.11.2021 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същото обаче е материално незаконосъобразно, което не е установено от административния съд. Съдът разгледал подробно реда по ЗЕВИ за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към разпределителната мрежа с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Обсъдил правната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, съдържаща се в Глава пета, Раздел II на Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Обърнал внимание, че в случай на подадено искане за присъединяване, операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности по Наредба 6: 1. да прекрати процедурата (съгласно чл. 88, ал. 7 от същата); 2. мотивирано да откаже присъединяване (съгласно чл. 90, ал. 1) или 3. да определи условията, изготви и предостави писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване (съгласно чл. 91, ал. 1). Посочил, че Наредбата не предвижда изрично възможност за обжалване пред КЕВР в хипотезата на прекратяване на процедурата по чл. 88, ал. 7 от същата. Приел е, позовавайки се на общото правило на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и обстоятелството, че прекратяването на процедурата има идентични на отказа последици, че няма причина да бъде ограничавана възможността на лицата да обжалват пред КЕВР прекратяването по чл. 88, ал. 7 от Наредба 6. Аргументирал се, че, в конкретния случай, не са били изпълнени предпоставките по чл. 88, ал. 7 от Наредбата, при които операторът на разпределителната мрежа е можел да прекрати процедурата, а именно няма данни да е поискана допълнителна информация от заявителя, респ. същата да не е предоставена, както и на лицето не е указвано да отстрани непълноти и несъответствия в подадените във връзка с процесната ФЕЦ документи. Допълнил, че лицето, подало заявлението, е трябвало да обосновава и доказва ирелевантен за процесния случай факт, а именно този за вида на сградата. Отчел легалната дефиниция на сграда или постройка, съдържаща се в § 1, т. 1б от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото СТЕ ,в частта й относно изложеното дали постройката в имот с идентификатор 21556.501.910 представлява сграда или не по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). От приетата по делото СТЕ, която съдът необосновано не е кредитирал, е видно, че процесният гараж представлява постройка, а не сграда по смисъла на закона. С този факт не е изпълнена първата предпоставка на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Не е изпълнена и следващата предпоставка, а именно сградата да е присъединена към електроразпределителната мрежа, за което експертът е категоричен. Съдът е разсъждавал по въпроса за изясняване на съдържанието понятието "сграда", употребено в ЗКИР, а не съгласно ЗЕВИ и ЗУТ, където се казва, че гаражът представлява елемент от допълващото застрояване, за което ЗУТ и Наредба 7/2003 г. използват понятието "постройка", а понятието "сграда" се използва само за строежите от основното застрояване. По изложените съображения решение 1163 от 23.02.2023 г., постановено по адм. дело 956/2022 г. по описа на Административен съд София-град следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД бъде отменено Решение Ж-812 от 03.11.2021 г. на КЕВР. С оглед на изложеното, Върховният административен съд