Решение № 6370 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12975/2013 г.

Решение № 6370 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12975/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 1861/08.08.2013 г., постановено по адм. дело № 516/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 211202718/20.08.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 24/09.01.2013 г. на директора на същата дирекция за определен на "КА-7 Груп" ЕООД - гр. Смолян за внасяне ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43 848,16 лв. за данъчен период на месец септември 2011 г. по фактури, издадени от "Сист Електроник" ЕООД, ведно с лихвите за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е постановил решението си в противоречие със събраните по делото доказателства, както и че съдебно-счетоводната експертиза не е дала отговор на основния въпрос - дружеството-доставчик ли е реалният извършител на фактурираните доставки на услуги. Твърди се, че доставчикът "Сист Електроник" ЕОД в периода на строителството е разполагал само с персонал, притежаващ квалификация, несъвместима с вида и характера на фактурираните СМР. Според касатора съдът необосновано се е позовал на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, което не може да бъде прилагано директно по всеки един казус, касаещ отказан данъчен кредит. Твърди се, че органите по приходите чрез използването на всички допустими по ДОПК доказателствени средства за разкриване на обективната истина. Цитира друга практика на СЕС по дела С-152/02 и С-342/87, според които данъчният кредит не може да се признае само за това, че ДДС е посочен във фактурата. Излага доводи, че позоваването на практика на СЕС не освобождава данъчнозадълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а и правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценка настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "КА-7 Груп" ООД - гр. Смолян чрез процесуалния си представител адв. Христо Христев я оспорва, като в депозираното по делото писмено становище са развити съображенията за това. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 211202718/20.08.2012 г. за определен в тежест на "КА-7 Груп" ООД за внасяне ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43 848,16 лв. за данъчен период на месец септември 2011 г. по фактури, издадени от "Сист Електроник" ЕООД, ведно с лихвите за забава, първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставките на СМР по сключения договор от 18.03.2011 г. за обект "Бензиностанция Тотал +, кв. "Устово", гр. Смолян". Според съда към датата на издаване на всяка една от фактурите са приложени актове, обр. 19, декларации за съответствие на вложени материали, протокол за проведена 72-часова проба, както и доказателства за последваща продажба на обекта. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила отчитане на разходите по ремонта на бензиностанцията, както и осчетоводяване на издадените фактури. Пак от съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че доставчикът "Сист Електроник" ЕООД е имал назначени на трудов договор консултант пътнически транспорт, техник строителство, архитект, експерт инвеститорски контрол, технически сътрудник, трима общи работници в строителството, гипсаджия, ръководител по управление на персонала, двама шофьори, изпълнителен директор и ръководител на административен отдел. Въз основа на съдебно-техническата експертиза съдът е направил извод, че процесните СМР са налични като изградени в обекта, по начина по който са описани в актовете, обр. 19. Съдът е обсъдил представените от "Омикс" ЕООД - приобретател на обекта като трето неучастващо по делото лице доказателства, че на място са били монтирани цистерни, които впоследствие са били премахнати във връзка с нуждите на този търговец. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на Георги Чолаков, който е осъществявал техническия надзор на обекта и който е пояснил, че се касае за основен ремонт на сграда и е прието, че неговите показания съвпадат с отразеното в актовете, обр 19. Според съда налице са достатъчно доказателства, установяващи реалността на процесните СМР и това според него се установява от представените актове, обр. 19, заключението на съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания, както и доказателствата на третото неучастващо по делото лице. Съдът се е позовал и на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, което възниква за получателя по фактурите, които неговия доставчик му е издал. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка на услуга е налице, когато е доказано нейното извършване. Спорът и в настоящия казус е свързан именно с установяване на обстоятелството за извършване на услугата и предаване на резултата от нея от доставчика на получателя и това дали последният законосъобразно е упражнил правото на данъчен кредит, което се изразява в приспадане на ДДС, който получателят е платил на своя доставчик, вследствие на получени облагаеми доставки. Няма спор между страните по делото, че е сключен договор от 18.03.2011 г., по силата на който "КА-7 Груп" ООД е възложил, а "Сист електроник" ЕООД се е задължил да изпълни ремонтни строително-монтажни работи (СМР) на обект "Бензиностанция Тотал +, кв. "Устово", гр. Смолян", като изрично е договорено, че обемът на СМР ще се доказва с акт, обр. 19 и обща стойност 220 000 лв. Определен е и срок за изпълнение на договорените СМР - 15.09.2011 г. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на протоколите, обр. 19, издадени през месеците юли, август и септември 2011 г. и които установяват извършване на фактурираните доставки на СМР, както и на представения протокол за извършване на 72-часова проба на обекта и заповедна книга № 14 на обекта. Наред с това по делото са представени и доказателства от последващия приобретател на обекта "Омикс" ЕООД. Констатациите в ревизионния акт са свързани само с кадровата обезпеченост на доставчика и макар да е посочено, че той е регистрирал 10 бр. трудови договори на изпълняващи различни длъжности, посочени по-горе, е прието необосновано, че те са недостатъчни за изпълнение на договорените СМР. Необосновани са и констатациите и възприетото и в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, че доставчикът не е представил застраховки на работниците, извършили СМР, тъй като това обстоятелство е неотносимо за доказване реалността на фактурираните услуги, както и за законосъобразното упражняване от получателя на СМР на правото на данъчен кредит. Получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик и затова дали той е застраховал работниците, вкл. дали е сключил трудов договор с тях, дали е подавал справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, вкл. и дали е подавал ГДД. Затова и позоваването от страна на първоинстанционния съд на решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-384/04, С-324/11 и др., е правилно В съдебната практика на СЕС изрично се посочва, че получателят не може да отговаря вместо своя доставчик. При положение, като в настоящия случай на доказване на реалното извършване на фактурираните СМР, правилно първоинстанционният съд при съвкупен анализ на доказателствата, посочени по-горе и съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза е направил извод, че законосъобразно получателят по доставките - ревизираното дружество е приспаднал като данъчен кредит начисления и платен от него на доставчика му дължим ДДС . Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че дори да се докаже, че издателят на фактурите не е осъществил доставката, обективният факт на извършения СМР е достатъчен за признаване правото на данъчен кредит, но тези мотиви не правят обжалваното решение неправилно. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, следва да се докаже по категоричен начин, че именно издателят е действителният извършител на услугите. В противен случай би се стигнало до признаване на данъчен кредит дори и в случаите при издаване на фиктивни фактури и в случаите, когато самият получател е извършил доставките на стоки или услуги и по този начин не се установява наличие на получена от него облагаема доставка по смисъла, вложен в чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС, а това не е целта на закона. След като се претендира правото на данъчен кредит, то трябва по несъмнен начин да се докаже, че именно доставчикът, издател на фактурите е този, който е осъществил доставката - предал е стоките или е извършил услугата и едва тогава за получателя възниква правото на данъчен кредит. Това е така, защото е необходимо доказване резултата на доставката и то изпълнен от доставчика, а не от самия получател. Цитираната от касатора съдебна практика на ВАС - решения по адм. дела № 10946/11, № 706/2012, № 1508/2012 и № 7702/2011 г. съдържа различна фактическа обстановка и не може да се прилага еднозначно към настоящия случай. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и настоящият съдебен състав при извършване на проверката по чл. 218 АПК не установи да са налице сочените от касатора основания за отмяна и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,