Решение № 10280 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 срещу Решение 3923 от 28.04.2025 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело 2499/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-14-1980 от 22.10.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за отказ за верификация на разходи в общ размер от 601 627,81 лв. с данък добавена стойност (ДДС), включени в искане за плащане 5 (окончателно) във връзка с изпълнение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.01.2018 г. на основание чл. 57, ал.1, т. 2 и 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, в редакция към датата на издаване на административния акт), в общо 5 точки. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно описва установените факти по точки 1, 2, 3 и 5 от административния акт и обосновава, че същите отговарят на хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ като посочените в табличен вид оборудване/обзавеждане и строително-монтажни работи не са извършени в договорения обем и качество, поради което доставката не е реална и разходите за нея правилно не са верифицирани от административния орган. По т. 4 касаторът описва подробно фактите и сочи, че същите отговарят на хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ като разходите са дейности, които не попадат в одобрения проект, извършено е нещо различно от договореното в договора за предоставяне на безвъзмездна помощ, поради което правилно тези разходи не са верифицирани. Иска да се отмени обжалваното решение, а административният акт да бъде потвърден. Прави искане и за присъждане на сторените в производството разноски в две инстанции, включително за юрисконслутско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждение за адвокат на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив, счита същата за неоснователна. В писмен отговор, чрез юрисконсулти М. Кулева и Е. Кинаева, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска съда да остави в сила обжалваното решение. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е Решение РД-02-14-1980 от 22.10.2024 г. РУО на ОПРР за отказ за верификация на разходи в общ размер от 601 627,81 лв. с ДДС, включени в искане за плащане 5 (окончателно) във връзка с изпълнение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) от 29.01.2018 г., както следва: т.1 разходи в размер на 4 464 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП, от които 1 920 лв. без ДДС за недоставени 6 бр. комплекта градински мебели и 1800 лв. без ДДС за несглобени 72 бр. кухненски столове; т. 2 разходи в размер на 6 376,76 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП, за налични, но не монтирани, разопаковани и/или сглобени музикално водно легло с вибрации и музика 2 бр. или общо без ДДС 3 976,74 лв; огледална сфера с двигател 2бр. общо 162,80 лв; светлинен водопад/завеса с източник на светлина сноп 100бр., 2 м. дължина, 50Вт. 2бр. общо 930,24 лв; специализирано бюро 2бр. общо 244,18 лв; т. 3 разходи в размер на 21 072 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП, поради не представени доказателства за изпълнението на техническите изисквания на доставени артикули технически паспорти, декларации за съответствие, сертификати, гаранционни карти, инструкции и др. за видеотехника 1бр. на цена без ДДС 350лв; готварска печка 4бр. на цена общо 800 лв; микровълнова печка 6бр. на цена общо 720 лв; пералня 3 бр. на цена общо 1350 лв; пералня със сушилня 6бр. на цена общо 3900 лв.; сушилня 2бр. на цена общо 800 лв; съдомиялна 6бр. на цена общо 3600 лв; хладилник 6бр. на цена общо 3000 л; и ютия 4бр. на цена общо 600 лв; т.4 разходи в размер на 249 120 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 2.6 от АДПБФП като относно обкт Център за настаняване от семеев тип за деца с капацитет 12 и Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст с капацитет 8 места е установена, че реалното изпълнение не отговаря за договореното такова за дейности 4 и 5; т. 5 на разходи в размер на 320 595,06 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП, за това, че за три обекта Център за обществена подкрепа, Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства и Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства не са представени в пълнота актовете за установява на всички видове строително-монтажни работи, подлежащи на закриване обр. 12 за позиции, актувани като изпълнени и платени в протоколите за приемане на извършени работи. Обжалваното решение за отказ от верификация е издадено и в изпълнение на Решение 8625/10.07.2024 г. на Върховен административен съд (ВАС) по адм. дело 3194/2024 г., с което е отменено Решение РД-02-36-3589 от 29.05.2023 г. на РУО на ОПРР , в частта с която е отказана верификация по т. 2.1 за сумата 4 464,00 лв. с ДДС, по т. 2.5 за сумата 6 376,75 лв. с ДДС, по т. 2.6 за сумата 18 144,00 лв. с ДДС, по т. 2.7. за сумата 2 928,00 лв. с ДДС, по т. 3.4 за сумата 249 120,00 лв. с ДДС и в частта по т. 5 за сумата за сумата 320 595,06 лв. с ДДС и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство, Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 -2020 г. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити. Приема, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, вкл. чл. 35 АПК като напълно е игнорирал налични по преписката писмени доказателства и не е съобразил дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение съдът заключава, че в частта му по т. 1, 2 и 3 се установява идентичност на мотивите с тези от отменения със съдебно решение акт за отказ за верификация от 29.05.2023 г. на същите разходи, като не са съобразени мотивите на касационната инстанция, че не е налице основанието на чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ за отказ за верификация, предвид че не може да се приравни на липса на реална доставка, описаните от органа несглобени или некомплектовани със съответните документи артикули, които са реално доставени. ВАС изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП не могат да бъдат годни правни основания за постановяване на отказа, а предвид че в оспорения пред съда нов акт няма никакво изменение във фактическите и правните основания постановения отказ, то той се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд по отношение т. 4 от оспореното решение приема, че установеното неизпълнение не е отнесено към точното правно основание, което да предвижда пълен отказ на извършените разходи. Според съда е неясно, защо административният орган приема, че разходите не попадат във включените в документите по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект категории разходи, след като е безспорно, че са извършени за одобрени по проекта дейности, макар и в по-малак обем. Не става ясно, дали за дейностите, които органът твърди че не са извършени въобще (напр. авторски надзор) се иска верификация на конкретни суми или липсата на тези дейности, потвърждава, че извършените строително-монтажни работи са извън, одобрените по проекта. Съдът сочи още, че относно липсата на строителни книжа, органът не е обсъдил представените му от бенефициера писма от гл. архитект на Община Пловдив, съгласно които извършените дейности са в обхвата на текущ ремонт и за тях не е необходимо издаването на разрешение за строеж и съставянето на технически паспорт на сградата, като такива указания са били дадени с Решение 8625/10.07.2024 г. на ВАС по адм. дело 3194/2024 г. Неизпълнението на дадените в съдебно решение указания прави оспорения акт в тази му част незаконосъобразен. По отношение на т. 5 отказ за верификация на разходи в размер на 320 595,06 лв. с ДДС поради липса на предвидените в чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на акта) условия във вр. чл. 82, ал.1, т.5 и чл. 84 от Общите условия към АДПБФП, съдът приема, че отново изцяло се преповтаря съдържанието на вече отменения със съдебно решение акт за отказ от верификация на същата сума при същото фактическо и правно основание, като не е изпълнено и указанието на съдебно решение да се оценят представените актове, обр. 12. Приема още въз основа на прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е доказано качественото извършване на всички строително-монтажни работи, подлежащи на закриване, поради което не е налице фактическо основание за постановения отказ за верификация. Въз основа на всичко изложено съдът прави заключение, че оспорения административен акт не съответства на материалния закон, с него не са изпълнени дадените от ВАС указания при новото произнасяне на органа и го отменя, изпраща преписката на административния органа за ново произнасяне по искането за верификация, както и осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да ги преповтаря. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое (което и да е) от изискванията за допустимост, тъй като те са кумулативни. В случая административният орган от правна страна, за т. 1, 2, 3 и 5 от оспорения акт, се позовава на изискването за допустимост на разхода чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ. За да е недопустим разходът на това основание, следва разходите да са за нереално доставени продукти, неизвършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. Правилен е изводът на съда, че разходите по т. 1, 2, 3 и 5 от оспорения акт съответстват на същите по размер разходи, за които вече има отменен по съдебен ред акт за верификация и дадените в Решение 8625/10.07.2024 г. ВАС по адм. дело 3194/2024 г. указания по тълкуването и прилагането на закона не са изпълнени, не са обсъдени всички представени писмени доказателства, а това обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. По т. 1 на разходи в размер на 4 464 лв. с ДДС са налице доказателства, че са доставени 6 бр. комплекта градински мебели, които не са обсъдени подробно от административния орган, а относно несглобените 72 бр. кухненски столове, в Решение 8625/10.07.2024 г. ВАС по адм. дело 3194/2024 г. е посочено изрично, че неизпълнението на договорното задължение за сглобяване не може да се приравни на липсата на реална доставка на артикулите, поради което не е налице, посоченото от административния орган основание за отказ за верификация по чл. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ. По т. 2 за разходи в размер на 6 376,76 лв. с ДДС отново административния орган сочи, че съответното оборудване е налично, но не монтирано, разопаковано и/или сглобено. За същите разходи в Решение 8625/10.07.2024 г. ВАС по адм. дело 3194/2024 г. е посочено изрично, че неизпълнението на договорното задължение за сглобяване не може да се приравни на липсата на реална доставка на артикулите, поради което не е налице, посоченото от административния орган основание за отказ за верификация по чл. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ. По т. 3 на разходи в размер на 21 072 лв. с ДДС отново административния орган сочи, че съответно оборудване е налично, но за него не са представени доказателства за изпълнението на техническите изисквания технически паспорти, декларации за съответствие, сертификати, гаранционни карти, инструкции и др. След като няма спор между страните, че съответно оборудване е доставено реално, то не представянето на доказателства за изпълнението на техническите изисквания, дори да представлява неизпълнение на договорено задължение между страните, не може да обоснове основанието за отказ от верификация по чл. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на оспорения акт) - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. По т. 5 за разходи в размер на 320 595,06 лв. с ДДС, поради това че не са представени в пълнота актовете за установява на всички видове строително-монтажни работи, подлежащи на закриване обр. 12 за позиции, актувани като изпълнени и платени в протоколите за приемане на извършени работи. Правилен е изводът на съда, че актове, обр. 12 за установяване на всички видове строително-монтажни работи, подлежащи на закриване са били представени пред административния орган и с Решение 8625/10.07.2024 г. ВАС по адм. дело 3194/2024 г. органът е задължен да ги цени като годно доказателство и да изложи мотиви, какво се установява от тях и как се отразяват тези факти към искането за плащане на посочените разходи. Тези указания не са изпълнени изобщо. Отново твърдението на административния орган е, че актовете, образец 12 не са представени въобще или не са представени своевременно, поради което се приема, че съответните видове строително-монтажни работи, подлежащи на закриване не са извършени реално. Изводът на административния орган е опроверган и посредством, прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, според която липсва само един акт, образец 12, но дори за този вид работи може да се направи заключение, че са извършени реално, а за всички останали строително-монтажни работи, подлежащи на закриване има актове, образец 12 и съответно е удостоверено надлежно извършването на посочените работи. С оглед изложеното не може да се обоснове основанието за отказ от верификация по чл. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. към датата на издаване на оспорения акт), поради което правилно съдът приема оспорения акт за незаконосъобразен и в тази част. По т. 4 за разходи в размер на 249 120 лв. с ДДС, административният орган от правна страна се позовава на изискването за допустимост на разхода чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ. За да е недопустим разходът на това основание, следва да попада в извън категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая административният орган се е позовал на чл. 2. 6 от АДПБФП, съгласно който бенефициерът се задължава да изпълни дейностите точно, пълно, качествено, в срок и на собствена отговорност в съответствие с одобреното проектно предложение и приложенията към него при спазване на правото на Съюза и българското законодателство. Тази норма съдържа задължение към бенефициера за изпъление на одобрения проект, съответно неизпълнението на това задължение следва да е обосновано от органа с конкретни мотиви в какво се състои неизпълнението дали то е неточно, непълно, некачествено или не е изпълнено в съответния срок, или е изпълнено при неспазване на правото на Съюза и българското законодателство, което следва да е посочено изрично като конкретна съюзна или национална правна норма. Такива мотиви няма в оспорения акт. Отделно от посоченото, неизпълнението на задължението по чл. 2. 6 от АДПБФП по никакъв начин не дава яснота, на коя категория разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект исканите за верифициране не съответстват. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че в оспорения акт липсва ясно посочване къде се намира несъответствието на поискания за възстановяване разход по т. 4 от оспорения акт с документи приложими, към конкретния проект. Предвид всичко изложено, като обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РУО на ОПРР и го отменя, първоинстанционният съд постановява правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,