Решение № 291 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г.

ВКСII гражданско отделение26.11.2012 г.докладчик Велислав Павков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на С. С. Д. - З. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Л. С. Д. от [населено място], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение на ВКС с № 360/2011 г., постановено на 08.02.2012 г., по гр. д. № 79/2011 г. от състав на II гр. отд. на ВКС. ОСЪЖДА С. С. Д. - З. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Л. С. Д. от [населено място], [жилищен адрес] да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. В. п., Л. В. П., В. В. А., Г. В. А., А. И. Х., М. И. Н., В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. М. В., сумата 800 /осемстотин/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 291 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Производството е образувано по молби за отмяна на влязло в сила решение, подадени от С. С. Д. - З. и С. Л. Д. В хода на производството пред ВКС, С. Л. Д. е починал, като негово място в процеса са конституирани неговите наследници - С. С. Д. - З., която участвува в процеса и на лично основание, като молител, както и Л. С. Д. От ответниците по молбите е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на отменителното основание, сочено от молителите. Производството е по молби с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 от ГПК. С влязло в сила решение № 360/2011 г., постановено на 08.02.2012 г., по гр. д. № 79/2011 г. от състав на II гр. отд. на ВКС, на основание чл. 108 от ЗС, С. С. Д. - З. е осъдена да предаде владението на ищците по делото върху следния недвижим имот: УПИ *, кв. 9, по плана на [населено място], м. "В. з. М. д. - IIб ч. Р. Д.", с площ от 440 кв. м. По молбата за отмяна на С. С. Д. - З. Молбата е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. В молбата се твърди, че между описаното по-горе решение на ВКС и постановено и влязло в сила решение на ВКС с № 143/08.12.2010 г., постановено по гр. д. № 4361/2008 г. Твърди се, че предмета на спорното право е идентичен по двете дела, като по постановеното по гр. д. № 4361/2008 г. на ВКС решение противоречи на постановеното решение, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото отменително основание, следва да е налице идентичност на страните по спора, предмета и основанието на спора и по двете дела. Видно както от доказателствата по молбата за отмяна, така и от твърденията на молителката, единственото общо между двете дела е направеното искане, с оглед предявения в двете производства иск за собственост. Налице е обаче различие в страните по спора, като без значение е обстоятелството, че ответник по второто дело е брат на молителката и ответник по иска по постановеното решение, чиято отмяна се иска. Наличието на идентичност в страните при извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е изискване на закона, което не може да бъде преодоляно по съображенията, изложени в молбата. Съображения в тази насока е и последицата при основателността на молба с това правно основание - отмяна на неправилното решение, което предполага участие на едни и същи страни, в едно и също качество и по двете дела по които са постановени противоречивите решения, така и в отменителното производство. Недопустимо е отмяна на решение на това основание, тогава, когато страните по двата спора не са напълно идентични. Без значение е обстоятелството, че ответниците по двете дела са брат и сестра. Освен изложеното, различни са и имотите, предмет на спора за собственост по двете дела, като отново без значение е обстоятелството, че същите са образувани от един и същ парцел, при последваща регулация. Основанието, на което се основава молбата - по идентични казуси, с идентични правни основания, но с искания, касаещи различни имоти и при различни страни, водят единствено до извод за постановени противоречиви решения във връзка с приетото от правна страна от различни съдебни състави, но това различие не може да доведе до отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Страните по тези дела, предвид различното решение биха могли да реализират права по защитата на нарушените си субективни права и до различна степен, по друг път, но това е извън законовите процесуални възможности на настоящата инстанция в производството, по което е сезирана. По молбата за отмяна на влязлото в сила решение на С. Л. Д., починал в хода на производството и заместен от неговите наследници по закон С. С. Д. - З., която участвува в процеса и на лично основание, като молител по първата молба за отмяна и Л. С. Д. Молбата е с правно основание чл. 304 от ГПК. Молителят твърди, че като ползувател на спорния имот, е следвало да участвува като надлежна страна в процеса по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС против неговата дъщеря С. С. Д. - З., тъй като с дарението, с което на същата е прехвърлено правото на собственост, молителят си е запазил правото на ползуване. На соченото основание, трето лице може да иска отмяна на влязлото в сила решение, но само ако е бил необходим другар в процеса, при условията на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Ползувателя на имот не е необходим другар в процеса, по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, доколкото постановеното спрямо него решение не формира сила на присъдено нещо и той разполага с възможност да защити своите права, произтичащи от запазено право на ползуване в друго производство. Не е без значение и обстоятелството, че молителят, който твърди че е запазил правото си на ползуване и притежава вещното право на ползуване върху чужда вещ е починал. Това е обстоятелство, което следва де се вземе предвид при постановяване на настоящото решение, тъй като правата си по чл. 304 от ГПК молителят С. Л. /починал в хода на процеса/, черпи именно от това вещно право върху чужда вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗС, правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя. Същото не е наследимо, поради което наследниците на ползувателя не разполагат с процесуалната възможност да предявят молбата на основанието по чл. 304 от ГПК, както и да поддържат и да се ползуват от това процесуално право, принадлежащо на техния наследодател. Предвид изложеното, не са налице отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 от ГПК, поради което молбите следва да се оставят без уважение. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по молбите следва да се присъдят направените по делото в това производство съдебни разноски, общо в размер на 800 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0232969/25.04.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

3