Решение № 15300 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2012 г.

Решение № 15300 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 101/18.01.2012 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2807 по описа за 2011 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 191005535/12.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 344/29.06.2011 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП относно установените за "К енд Б строй билдинг. " ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Трошево" № 79, ет. 7, ап. 34 допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 14.09. - 30.09.2009 г., м. октомври 2009 г., м. януари и м. март, 2010 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 752.52 лв. и лихва за забава общо в размер на 3 297.14 лв. и са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за период 20.08.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 3 968.05 лв. и лихва общо в размер на 422.98 лв., за разликата над 569.04 лв. до пълния размер от 3 968.05 лв. на главницата и за разликата над 60.65 лв. до пълния размер от 422.98 лв. на лихвата и е осъдена администрацията да плати деловодни разноски. Общо са заявени трите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - "К енд Б строй билдинг" ЕООД е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС гр. Варна ревизионен акт са установени в тежест на "К енд Б строй билдинг" ЕООД задължения по ЗДДС в размер 28 890.60 лева и лихви 3 497.45 лева заради непризнато право на приспадане на данъчен кредит, упражнено в данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 11 на 2009 г. и м. 01 и м. 03 на 2010 г. Отреченото право на данъчен кредит е по фактури с предмет аванс по договор и СМР, издадени от "Евро Топ Комерс" ЕООД, "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД и "Булинвест 2009" ЕООД. Със стойността на платеното по фактурите на "Евро Топ Комерс" ЕООД и "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД - 39 680.40 лева е преобразуван финансовия резултат за 2009 г. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и са определени задължения за корпоративен данък в размер 3 968.05 лева и лихва 422.98 лева. Утежняващият административен акт е мотивиран с установявания за липса на реалност на доставките, което изключва настъпването на данъчното събитие и задължението на начисляване на ДДС, а неправомерното му начисляване с арг. от чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изключва правото на приспадане на данъчен кредит. Като отчетени в нарушение на счетоводното законодателство са определени разходите по фактурите на "Евро Топ Комерс" ЕООД и "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, тъй като не отразявали вярно стопанските операции /чл. 10, ал. 1 от ЗКПО/, а това препятствало признаването им за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане при действието на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от с. з. АС гр. Варна е формирал различни от тези на администрацията правни изводи по спорните въпроси с изключение спора относно издадената от "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД фактура. Съдът е обсъдил всяка от фактурите и облагаемите доставки, за който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Установил е обвързаността на ревизираното лице с "Евро топ комерс" ЕООД с договори за СМР от 25.09.2009 г. и от 14.10.2009 г.; издаването от последното дружество на фактури № № 6/28.09.2009 г. и 38/14.10.2009 г. за платени аванси по двата договора и приемането на СМР с протоколи обр. 19. Заключил е, че доставките на услуги са реални заради наличието на достатъчен брой заети по трудово правоотношение лица при доставчика и надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции по сметки 703, 4532 и 411.2, както и в регистрите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. Разграничено е авансовото плащане от доставката като данъчно събитие с позоваване на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /ред. преди ДВ бр. 95 от 2009 г., сега ал. 7/ и обосноваване на изискуемостта на данъка и задължението за начисляването му. Сходни съждения за реалност, основани на аналогични доказателствени източници, е обективирал съда и за доставките по фактури № № 67/5.01.2010 г. с данъчна основа 6000 лв. и ДДС - 1200 лв.; 68/8.01.2010 г. с данъчна основа 19548.60 и ДДС 3909.72 лв.; 69 от 28.01.2010 г. с данъчна основа 5200 лв. и ДДС 1040 лв.; по фактури № № 100/9.03.2010 г. с дан. основа 38 588 лв. и ДДС 7717.60 лв., 101/11.03.2010 г. с дан. основа 8456.60 лв. и ДДС 1691.32 лв., 102/15.03.2010 г. с дан. основа 5834.20 лв. и ДДС 1166.84, 103/24.03.2010 г. с данъчна основа 3249.80 лв. и ДДС 649.96 лв. и 104/31.03.2010 г. с дан. основа 17895.40 лв. и ДДС 3579.08 лв., издадени от "Булинвест 2009" ЕООД - Варна. Конкретизиран е предмета на всеки от договорите за СМР от 7.12.2009 г. и от 15.02.2010 г. Установено е извършването на работите с протоколи обр. 19, отразяването на доставките в регистрите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС на доставчика и наличието на наети по трудово правоотношение лица. Съдът е кредитирал и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза за тъждество на получените доставки с такива, по които ревизираното лице е изпълнител. АС Варна е изключил реалността на доставката, извършена от "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, поради което единствено за отказаното по нея право на приспадане на данъчен кредит и за увеличения с разходите по доставката финансов резултат за 2009 г. е отхвърлил оспорването /тази част на съдебния акт не е оспорена/. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил деловодните разноски. Решението е правилно. Касационната жалба е в голяма степен бланкетна. Конкретни доводи за противоречие на решението със съществени процесуални правила и за необоснованост не се сочат, поради което с арг. от чл. 218, ал. 1 и чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК касационната съдебна инстанция не проверка по тези основания. Общо е и оплакването за противоречие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон, но изследването на това основание за неправилност е в обхвата и на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Без да се твърдят опущения на съда в процеса на доказване, извършените от него установявания са обвързващи за касационната инстанция /арг. от чл. 220 от АПК/. При правилно установените от АС Варна факти, Върховният административен съд споделя изцяло и правните изводи за съществуването на право на приспадане на данъчен кредит на ответника по касация по фактурите издадени от "Евро Топ Комерс" ЕООД и "Булинвест 2009" ЕООД и неправилното увеличаване на финансовия резултат за 2009 г. с разходите към първия доставчик. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства. Противно на тезата на органите по приходите в контролния акт на решаващия орган, при извършеното авансово плащане от "К енд Б строй билдинг" ЕООД по договорите му с "Евро Топ Комерс" ЕООД последицата е изискуемостта на данъка по чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /ред до ДВ бр. 95 от 2009 г./ и задължението за начисляването му, което включва и издаване на данъчен документ по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Извършването на услугата по доставката, а не издаването на окончателна фактура, е условие за възникването на правото на приспадане на данъчния кредит. Единствено при липсата на насрещна престация плащането би било лишено от основание и не би представлявало данъчно събитие. Тогава начисляването на данъка е неправомерно /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/ и изключва правото на приспадане. Обсъжданите предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит са несъмнени и по доставките на "Булинвест 2009" ЕООД, а това определя като неправилно отричането на правото от приходната администрация. При реално получени доставки, издадените за тях фактури отразяват вярно стопанските операции. Това предполага признаването на разходите по тях за данъчни цели според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и изключва отказа за признаването им по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и преобразуването на финансовия резултат с арг. от чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Горното мотивира ВАС да остави в сила оспореното решение, включително и в частта за разноските. При определянето на разноските липсва правно или математическо несъответствие. При този изход на спора на ответника по касация се дължат съдебни разноски в размер 2 040 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение