Решение № 348 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2018 г.

Решение № 348 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния представител срещу решение № 115 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 100 от 2018 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено решение № 29/19/1/0.0.0084/3/01/301 изх. № 01-6300/16#5 от 17.4.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция за прилагане на подмярка 19. 1. "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по договор №РД 50-79 от 17.8.2016 г. и са наложени финансови корекции на "МИГ-Севлиево" за 0,01 лева математически закръгления и 1 140 лв. разходи за командировъчни. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на сдружението, както и присъждане на разноски. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група - Севлиево" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор от 14.9.2018 г. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 29/19/1/0.0.0084/3/01/301 изх. № 01-6300/16#5 от 17.4.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция за прилагане на подмярка 19. 1. "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за перода 2014-2020 г. в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по договор №РД 50-79 от 17.8.2016 г. и са наложени финансови корекции на "МИГ-Севлиево" за 0, 01 лева математически закръгления и 1 140 лв. разходи за командировъчни. За да отмени административния акт съда е приел, че няма спор относно факта на командироване на лица, които са членове на общото събрание на сдружението, които са извършвали работа, свързана с дейността на сдружението, както и относно размера на изплатените командировъчни разходи. Спор бил налице само относно изплащането на тези суми като разходи по договора по мярка 19. Съдът е приел, че неправилно ДФ "Земеделие" е отказал изплащането на тези разходи с мотива, че същите са направени от лица които не са в трудовоправни отношения по смисъла на Кодекса на труда. Приел е, че Наредбата за командировките в страната, приложима предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 16 от 30.7.2015 г., дава възможност за командироване и съответно изплащане на командировъчни суми и на лица, които не са в трудовоправни отношения с командироващия. Приел е и, че няма мотиви са корекция в размер на 1/една/ стотинка математически закръгления. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. второ от АПК. Съдебният акт е обоснован и в съответствие с разпоредбите на Закона за управление за средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Наредба № 16 от 30.7.2015 г. и Наредбата за командировките. Съдът правилно е определил спорните въпроси и съобразил разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 16, който дава възможност за определяне размера на допустимите разходи за командировки, пътни и дневни съобразно условията и по реда на Наредбата за командировките. От своя страна в последната в чл. 5, ал. 2 от същата е предвидено, че могат да бъдат командировани и други лица, с тяхно съгласие и на работодателя им по трудовото правоотношение, които са работят на обществени начала, самодейци и др., когато се изпращат за изпълнение на задача вън от постоянното им местоживеене. Тъй като в случая няма никакъв спор, че спорните командировъчни разходи са били изплатени на лица, които са извършвали работа, свързана с дейността на сдружението с нестопанска цел, то правилен е извода на съда, че неправилно е нанесена финансова корекция с тази сума от 1 140 лв. Правилно е и изведеното несъответствие, свързано с математическото закръгляване с 1 стотинка. Не се навеждат други факти, нито се навеждат други твърдения, различни от разгледаното от първоинстанционния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски, според представените доказателства платени в брой - в размер на 390 лв., адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение