Решение № 6233 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2012 г.

Решение № 6233 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йовко Бакалов, Цвета Бакалова и Лиляна Радева от гр. Ямбол срещу решение № 396/04.01.2012 г., по адм. д. № 200/2011 г. на Административен съд-Ямбол. В жалбата се излагат предимно доводи по същество и се сочат касационни основания по чл. 209 АПК - необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът - кмет на Община Ямбол, чрез процесуалният си представител адв. Данкова, в писмена защита заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски по опис. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ТУ02/0033 от 26.05.2011 г. на кмета на Община Ямбол, с която на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект на ПУП-РУП за УПИХII-1100,1101,ХI-1102,Х-1103 и IХ-1104 в кв. 8 по плана на гр. Ямбол, кв. "Аврен" с определени точно разположение, очертания на сградите и силуети с максимални височини, коти и т. н. Прието е, че процесния РУП е съобразен изцяло със заповед № I-А-375/12.05.1995 г. на кмета на Община Ямбол, с която е одобрен действащия ПУП и отговаря на изискванията на чл. 25, чл. 27, чл. 30, чл. 31, ал. 2, т. 2 и чл. 32 от ЗУТ. Обсъдени са доказателствата по делото във връзка с констатациите на неоспорената от страните и приета от съда съдебно -техническа експертиза, установяваща съответствие на процесния РУП с изискванията по чл. 113, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ досежно характера на застрояването и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за предвидената плътност на застрояване. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ, РУП се изготвя по искане на възложителя /възложителите/ при наличие на изискванията по чл. 36 от ЗУТ, или при предвидено свързано застрояване на повече от два УПИ, която втора хипотеза е налице в случая. Правилен е извода на съда, че следва да се спази изискването по чл. 113, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, т. е. да не се променя предвидения с действащия ПУП характер и начин на застрояване, както и че при тази процедура е неприложим уредения в чл. 134 и сл. ЗУТ ред за изменение на плана. От приложените по административната преписка документи и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, основателно кредитирана от съда като кореспондираща на останалия доказателствен материал се установява, че по действащия ПУП, одобрен със заповед № I-А-375/12.05.1995 г. на кмета на Община Ямбол за процесните имоти е предвидено свързано застрояване, без да е разработен към плана КЗСП /по ЗТСУ/, респ. РУП /по ЗУТ/. С оспорения РУП е допусната единствено по-голяма височина на застрояването /15м/ при запазване характера на застрояването - "средно застрояване" при параметрите, визирани в чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като е предвидено пълно покриване на калкана към наличните сгради в УПИ ХIII-1129 и УПИ VIII-1105 при височина от 11,50м и отстъп от 3,5м с поетапно увеличена височина до 15м. Предвид това се явява неоснователно възражението за нарушение изискването по чл. 113, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, тъй като е запазен предвидения по действащия ПУП характер на застрояване и височината от 11,50м на калкана със сградите в УПИ ХIII-1129 и УПИ VIII-1105. Неоснователен е и доводът за несъобразяване на решаващия правен извод на съда с отразеното в скица № 6353 на СГКК-Ямбол "ниско застрояване", тъй като несъответствието /дори и да се установи такова/ между кадастъра и РУП не съставлява нарушение. Меродавно в случая е единствено съответствието с ПРЗ по чл. 113 ЗУТ. Не са налице и твърдяните съществени процесуални нарушение. Посочването на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ в заключението на вещото лице не съставлява правна квалификация, тъй като тази норма е визирана във връзка с подробно описаните фактически констатации в експертизата. Не е допуснато процесуално нарушение и то от категорията на съществените с недопускане от съда на допълнителна експертиза, тъй като първоначалното заключение не е било оспорено, а въпроса, за който е поискана допълнителна експертиза е бил предмет на основната експертиза и отговор от вещото лице в открито съдебно заседание на 07.12.2011 г. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба -оставена без уважение като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от пълномощникът на ответника, касаторите дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК