Решение № 2191 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11413/2008 г.

Решение № 2191 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11413/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милена Дочева Найденова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 329 от 8.08.2008 г. по адм. д. № 469 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Звезда" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Стоян Стоянов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Велико Търново е бил РА № 150800025 от 21.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден с решение № 194 от 29.05.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 35 946.69 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 15 687.80 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Колумбос-92-Христофор Иванов", ЕТ "Пепа-Георги Михайлов", "Нарцис Нео" ЕООД и ЕТ "Евро Юниан Трейдинг-Ангел Маринов", за ревизиран период м. септември 2004 г. Възлагането на процесната ревизия е извършено със ЗВР № 1475 от 3.09.2007 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от началник сектор "РП" при ТД на НАП - гр. Плевен. За същия ревизиран период 1.09. - 30.09.2004 г. е извършена ревизия, завършила с ДРА № 1335 от 24.06.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Плевен, който частично е отменен с решение № 632 от 10.09.2005 г. на РДД - гр. Велико Търново. Издаден е нов ревизионен акт № 1500054 от 27.02.2006 г. от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 189 от 28.04.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Последният РА е прогласен за нищожен с решение № 6972 от 3.07.2007 г. по адм. д. № 2971 по описа за 2007 г. на ВАС, първо А отделение. Освен това по делото е приложен ДАПВ № 6405 от 17.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Плевен, с който въз основа на подадена справка-декларация и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС (отм.) на ревизираното лице е възстановен ДДС за същия данъчен период. Не е било спорно обстоятелството, че този акт не е обжалван и е влязъл в сила. При тази фактическа обстановка съдът е направил преценка за нищожност на обжалвания пред него РА. За да се обоснове е изложил доводи за характера на ДАПВ по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.), а именно че същият е данъчен акт, с който се определят данъчни права и задължения и който се приравнява на ДРА, както по последици, така и по процесуалния ред за обжалването им. Неговото съществуване предопределя валидността на обжалвания РА, който е издаден по общия ред, а именно на основание чл. 110 и сл. от приложимия процесуален закон, а именно ДОПК. Същевременно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 133 от ДОПК, съгласно която установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания по ал. 2 от нея и по реда на чл. 134 от ДОПК. Това е така, понеже ДАПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян, освен по особения ред предвиден в закона. При наличие на ДАПВ, последващ акт, който има за предмет определяне на данъчни права и задължения може да бъде издаван само по специалния ред на чл. 133 и сл. от ДОПК. Актът за възлагане е издаден от материално некомпетентен орган, а именно органа по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а не този определен в чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а именно териториалният директор на НАП, поради което процесният РА се явява нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че по делото няма спор по установената фактическата обстановка. Спорът е правен и се свежда до това, след като за процесния период м. септември 2004 г. има влязъл в сила ДАПВ, може ли за този период да се издаде РА по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II от същия кодекс, а именно чл. 133 и сл. от него, който се отнася до изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила акт. Този ред предвижда, че при изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт, възлагането на ревизията се извършва само от териториалния данъчен директор, съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд, първо отделение, която приема, че както при действието на ДПК (отм.), така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ, както и издадените АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. от ДОПК. В настоящия случай този ред не е спазен, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган и като е обявил издадения РА за нищожен, първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Касационната жалба се явява основателна в частта относно присъдените на дружеството - жалбоподател съдебни разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 100.00 лв., като на основание чл. 161 от ДОПК, във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК, същите се явяват завишени. В това производство, за което има проведено само едно открито съдебно заседание от 29.07.2008 г., в което е участвал адв. Стоян Стоянов, следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 373.00 лв., съгласно чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото се отнася и за настоящото съдебно производство, въпреки определеното с договора за правна защита и съдействие договорено възнаграждение в размер на 2 000.00 лв., реално внесено. Следва да се присъди същото възнаграждение и за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение