Решение № 4204 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2020 г.

Решение № 4204 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 83 от 7.01.2020 г., постановено по адм. д. № 8006/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЕТ " Здраве – В. С." обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 101/0023-4354 от 23.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, както и сумата от 350 лв., представляваща съдебни разноски пред административния съд. Решението се обжалва като неправилно, поради необоснованост, недоказаност на елементите от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска, алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ " Здраве – В. С." чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Агенция за хората с увреждания, гр. София, да заплати на ЕТ " Здраве – В. С." обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 101/0023-4354 от 23.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, както и разноските по делото. Административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в претендирания от ищеца размер за сумата от 1000 лв. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в посочения размер за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление на изпълнителния директор на АХУ. Представени са и доказателства за действително заплатени хонорари на процесуалния представител на ищеца. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се приповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. Присъденото обезщетение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, във връзка с правната защита пред две съдебни инстанции. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер за сумата от 300 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по настоящото дело. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение