Решение № 14939 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2018 г.

Решение № 14939 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3348 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3772/2018 г., Административен съд – София град, 64 състав, е отхвърлил жалбата на "Талисман 13" АД срещу отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия - № РЗАДС-5800-130/32-29120/30.1.2018 г., потвърден с решение № Р-114/32-72191/12.3.2018 г. на директора на Агенция "Митници". С решението жалбоподателят е осъден да заплати на директора на Агенция "Митници" сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Талисман 13" АД, представлявано от И. Георгиева, чрез процесуалния му представител адв. Бабачев. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и да задължи началника на Митница Столична да издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Агенция "Митници" чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № РЗАДС-5800-130/32-29120/30.1.2018 г., потвърден с решение № Р-114/32-72191/12.03.2018 г. на директора на Агенция "Митници" София. Прието е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с решението за отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия - № РЗАДС-5800-130/32-29120/30.1.2018 г., като е посочил, че молбата е отхвърлена, тъй като обектът се намира на територията на училище по смисъла на ЗВО, поради което попада под ограниченията, предвидени в чл. 90д, ал. 1 ЗАДС и чл. 59 АПК. Административният акт е потвърден с решение № Р-114/32-72191/12.3.2018 г. на директора на Агенция "Митници" София, в което са възприети изводите на по-долустоящия орган и е мотивирано, с обстоятелството, че административният орган е бил длъжен да действа при условията на обвързана компетентност, като спази императивната норма на чл. 90б, ал. 2, т. 3 ЗАДС. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия е законосъобразен. Очертал е, че основният спор по делото е относно наличието на условията по чл. 90б, ал. 2, т. 3 ЗАДС и дали терминът "училища" включва и висшите учебни заведения, каквото е Университетът за национално и световно стопанство. От представен по делото договор за наем от 30.06.2014 г. безспорно е установено, че "Талисман 13" АД стопанисва "кафе-клуб" на територията на това висше училище. Според съда в ЗАДС не е предвидена легална дефиниция на понятието "училище", поради което го е тълкувал в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в който под понятието "училище" се разбира институция в системата на предучилищното и училищното образование. Посочил е, че съгласно чл. 5 от Закона за висшето образование, такова се придобива във висши училища. Съдът е направил извод, че законодателят е предвидил правна уредба на отделните учебни заведения за образование и придобиване на образователна степен в отделните закони, като понятието училище е родово понятие и включва отделните видове училища - както такова, в което се осъществява предучилищното и училищното образование, така и висше образование. По тези съображения съдът не е приел, становището, че под понятието училище следва да се включи само предучилищното и училищното образование. В допълнение съдът е тълкувал целта на правната норма на чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и е приел, че тя не се ограничава до забрана на продажба на тютюневи изделия на определени категории лица, а обхваща и ограничаването на тютюнопушенето на пълнолетни в млада възраст, които се нуждаят от закрила за защита на тяхното здраве. На основание изложеното административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба на процесуалния представител на дружеството се поддържат оплаквания за неправилно приложение на чл. 90б, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Навеждат се доводи, че под понятието "училище" законодателят има предвид училище по смисъла на ЗПУО, т. е. институция в системата на предучилищното и училищното образование, и че при прилагането и тълкуването на ЗАДС органите следва да използват ясния смисъл на понятията, дефинирани в специалните закони. Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, за да бъде издадено удостоверение за търговия с тютюн и тютюневи изделия, е необходимо търговският обект да не е разположен на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи. В текста на разпоредбата изчерпателно са изброени учрежденията, в които е забранено да бъде разположен посоченият търговски обект. Безспорно по делото е установено, че обектът, за който е подадено заявлението се намира на територията на висше училище – Университета за национално и световно стопанство. Нормата на чл. 73, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че според степента училищното образование е основно и средно. Систематично тълкуване на цитираната разпоредба, заедно с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона за висшето образование и чл. 90б, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, налага извода, че законодателят не е установил изрична забрана търговският обект за продажба на тютюневи изделия да се намира на територията на висше училище. Смисълът на забраната, съдържаща се в Закона за акцизите и данъчните складове, е да бъде ограничено предлагането на тютюневи изделия в местата, където учат и живеят непълнолетни лица, с оглед ограничаване предпоставките за тютюнопушене от непълнолетни, каквито студентите по презумпция не са. Допълнителен аргумент, навеждащ към същия извод, е посочването в забранителния списък на общежитията за ученици, но не и на студентските общежития. Като е приел различно тълкуване и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия - № РЗАДС-5800-130/32-29120/30.1.2018 г., потвърден с решение № Р-114/32-72191/12.3.2018 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката да бъде върната на началника на Митница Столична за произнасяне по същество съгласно дадените указания в настоящото решение. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Митница Столична да заплати на "Талисман 13" АД сумата от 1075 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 75 лв. заплатени държавни такси. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,