Решение № 6931 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), подадена чрез пълномощник, против решение 98 от 01.03.2023 г. по адм.д. 651/2022 г. на Административен съд - Добрич в частта, с която съдът е отменил издадено от органа решение РД-02-36-957/ 20.10.2022 г. за определяне на финансова корекция на Община град Добрич. Според касатора съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на решението по делото - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изследвал ясната воля на административиня орган за характера на твърдяното нарушение при провеждане на откритата процедура по възлагане, което е довело до неправилни правни изводи. Навежда доводи за категорично установяване на приетото нарушение, тъй като възложителят е поставил само общо изискване за оборудване, софтуер и други специални инструменти, необходими за диагностика, обслужване и ремонт на тяговия двигател, като това описание както в обявлението, така и в документацията на поръчката е недостатъчно, а при липса на подробни минимални изисквания и спрямо допълнителни изисквания и характеристики, се предполага субективизъм при работата на помощния орган. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество в обжалваната част, като оспорването на Община град Добрич бъде отхвърлено. Иска разноски за двете съдебни инстанции. Община град Добрич, чрез пълномощника си, обжалва решение 98 от 01.03.2023 г. по адм.д. 651/2022 г. на Административен съд - Добрич в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на общината с твърдения за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при изпълнение на процедурата по възлагане на обществена поръчка не е допуснато соченото от органа нарушение, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Законосъобразно възложителят е изискал от участниците да разполагат със сервиз на територията на страната с оглед предмета на проведената поръчка. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, с което актът на ръководителя на УО бъде отменен като незаконосъобразен в частта на определената финансова корекция от 25%. Претендира присъждане на разноските по делото. Ръководителят на УО на ОПРР, чрез пълномощника си, оспорва подадената от Община град Добрич касационна жалба като неоснователна. Община град Добрич оспорва касационната жалба на ръководителя на УО на ОПРР с твърдения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по процедура за директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Добрич". Съгласно чл. 45, ал. 1 от договора бенефициерът Община град Добрич изпълнява проекта при условията на партньорско споразумение с "Граски транспорт Добрич" ЕООД. Партньорът е провел обществена поръчка с предмет "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на електробуси, зарядни станции и маслен трансформатор" по 3 обособени позиции (ОП) . Сключил е договор за изпълнение по ОП 1 "Доставка и въвеждане в експлоатация на 4 броя електробуси" с избрания изпълнител ДЗЗД "К.Б.Б. Ел бус Добрич". След извършена проверка на проведената поръчка по ОП 1 ръководителят на УО на ОПРР е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-957/20.10.2022 г., с което е приел, че бенефициерът е допуснал следните нарушения: 1/ нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - участниците не са обезпечени с достатъчно информация относно предмета на поръчката, тъй като нито в обявлението, нито в документацията възложителят е предоставил подробна информация относно това какви артикули и с какви параметри трябва да бъдат доставяни, т.е. описанието на поръчката е недостатъчно, неясно и неточно. Посочил е нарушението като нередност по т. 12 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя; 2/ нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП - поставено от възложителя ограничително изискване в Техническата спецификация по отношение на избрания изпълнител да осигури ползването на оторизиран от производителя сервиз на територията Република България. Посочил е нарушението като нередност по т. 10, б "а" от Приложение 1 към Наредбата, тъй като е подадена само една оферта, и е определил финансова корекция от 25% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. На основание чл. 7 от Наредбата издателят на акта е определил една финансова корекция от 25%. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби по отношение приетата от органа нередност по т. 1 от акта, поради което в тази част го е отменил. Приел е за законосъобразен извода на ръководителя на УО за допусната от възложителя нередност, описана в т. 2 от акта, и в тази част е отхвърлил жалбата на Община град Добрич като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Видно е от представения по делото АДБФП, че страни по договора са ръководителят на УО и Община град Добрич като бенефициер. Съгласно чл. 45, ал. 1 от този договор бенефициерът изпълнява проекта при условията на Партньорско споразумение (Приложение Д) с "Градски транспорт Добрич" ЕООД. Безспорно е, че откритата процедура е проведена от партньора "Градски транспорт Добрич" ЕООД и той в качеството си на възложител е сключил договор за изпълнение с избрания участник. Именно тази обществена поръчка е предмет на проверка и именно по отношение на тази процедура е извършена проверката и са направени констатациите от ръководителя на УО. Предвид тези факти производството пред касационната инстанция бе спряно до произнасяне на СЕС с решение по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година, образувани по направено от ВАС преюдициално запитване. След постановяване на решението на СЕС по посочените дела производството по настоящото дело бе възобновено. Действително, първоинстанционният съд не е изследвал от фактическа страна как е разпределена отговорността пред ръководителя на УО относно определяни финансови корекции според договора и партньорско споразумение. Такъв анализ се налага предвид релевантните за разрешаване на спора факти във връзка с решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година, за да се отговори преди всичко на въпроса какво е качеството на възложителя по проекта; как и от кого се понася отговорността за финансова корекция пред ръководителя на УО; осъществено ли е преразпределяне на отговорността за финансова корекция с партньорско споразумение и ако е така, осигурено ли е право на участие на отговорния за корекцията възложител на обществената поръчка на някакъв етап от процедурата/производството по определяне/оспорване на определена финансова корекция. Доказателствата по делото сочат, че в конкретния случай отговорност за определената финансова корекция носи именно Община град Добрич като единствен бенефициер по сключения АДБФП. ова е така предвид Общите условия за предоставяне на БФП по ОПРР, които са част от АДБФП и са подписани от страните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на програмата, достъпни на адрес https://eumis2020.government.bg, отговорност по този договор носи единствено и само бенефициерът, включително чрез неверифициране на разходи или налагане на финансови корекции върху бюджета на проекта, прекратяване или разваляне на договора. Отговорността за финансови корекции е категорично за бенефициера. Горното обосновава извод, че производството по определяне на финансова корекция законосъобразно е водено спрямо бенефициера Община град Добрич, която е адресат на административния акт. По първото нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗОП: Съгласно т. II.2.4 "Описание на обществената поръчка" за ОП , възложителят е изискал "да бъдат доставени четири броя нови електробуси, които следва да отговарят на определени технически параметри и минимални изисквания. Подробно описание на изискванията за изпълнение се съдържат в Техническата спецификация и в проекта за договор, представляващи неразделна част от документацията за участие." В т.VII, т.1.1 на Техническата спецификация в табличен вид са посочени техническите параметри и минималните изисквания, на които следва да отговарят електрическите автобуси. За позиция 37 е отразено: "Допълнително оборудване: оборудване, софтуер и др. специални инструменти, необходими за обслужване, диагностика и ремонт на тяговия електродвигател; оборудване, софтуер и др. специални инструменти, необходими за обслужването и ремонта на високоволтовата система и тяговата батерия (в рамките на регламентираните от производителя); оборудване за диагностика на пневматичните системи; оборудване за диагностика и ремонт на нисковолтовите електрически системи". Според органа възложителят никъде в документацията не е конкретизирал вида и обема оборудване, необходими за изпълнение на поръчката, а поставянето само на общо изискване обосновава извод за недостатъчно описане на предмета на поръчката, като дадената Техническа спецификация не позволява на участниците да се запознаят със съществени елементи, имащи пряко отношение към формирането на офертите. Нарушението на чл. 49, ал. 1 ЗОП предполага въвеждане на такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до ограничение на конкуренцията. В случая органът е приел, че необоснованото ограничаване на конкуренцията е поради неясни и неточни изисквания към предмета на поръчката, тъй като Техническата спецификация не съдържа съществени елементи, относими към предмета, без които участниците не биха могли да изготвят своите оферти. Органът не е изложил мотиви за това посочените изисквания от съдържанието на техническата спецификация защо приема, че препятстват равния достъп на участниците до процедурата и създават необосновани пречки пред възлагането й, съответно дават предимство, и с кое точно не са съобразени - с предмета, стойността, сложността, количеството или с обема на процесната обществена поръчка (чл. 2, ал. 2 ЗОП). От друга страна, мотивите му са непоследователни и неясни, доколкото приема както неясноти и пропуски в Техническата спецификация на поръчката по ОП 1, така и недостатъчно и непълно описание на предмета на поръчката по ОП 1, макар че описанието на предмета е конкретно, с препращане към Техническата спецификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 1 ЗОП не съответства на квалификацията на нередността по т. 12 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Органът излага мотиви защо приема за частично незаконосъобразен предмета на поръчката съобразно дадената в акта квалификация на нередността, а сочи като нарушена разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, която касае съдържанието на техническите спецификации и по-конкретно изискването да осигуряват равен достъп в процедурата. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт в тази част, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Това прави правилен изводът на първоинстанционния съд за липса на доказано в хода на процедурата нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗОП, поради което е ненужна проверка за законосъобразност на определената финансова корекция. По второто нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗОП: Съгласно р.VII, т.1.3 "Гаранционна поддръжка през периода на гаранционния срок, предложен от участника" от Техническата спецификация възложителят е поставил изискване към избрания изпълнител да осигури ползването на оторизиран от производителя сервиз на територията на Република България с необходимия капацитет и кадрова обезпеченост за комплексно гаранционно поддържане на автобусите. Посочил е, че изискванията към оторизирания сервиз са поставени с цел да гарантират на възложителя, че същият ще може да поддържа гаранционно всички доставени от производителя автобуси. В т.1.2 е указал, че всички разходи по отстраняване на гаранционни повреди и/или сервизно обслужване, обвързано с посочените гаранционни срокове, както и съответното транспортиране на електробусите от местоположението им при възложителя до сервиз и обратно са за сметка на изпълнителя. Съгласно р. VII, т.1.4 "Гаранционни срокове" от Техническата спецификация възложителят е заложил максимални срокове при гаранционно обслужавне по части и агрегати до 72 часа за автобуси, до 20 календарни дни за шаси, преден и заден мост, до 30 календарни дни за тяговия електродвигател и редукта. Според ръководителя на УО изискването за оторизиран сервиз от производителя на територията на страната е необосновано ограничително, макар и по отношение на избрания за изпълнител участник. Стеснен е кръгът на участници, които, при равни други условия, биха могли да бъдат избрани за изпълнители, въпреки че разполагат с оторизиран сервиз в друга държава, което обаче не би ги възпрепятствало да осигурат гаранционно обслужване в заложените от възложителя срокове. Като пример в подкрепа на този извод органът е посочил участник, който разполага с оторизиран от производителя сервиз в съседна държава, който би могъл да спази гаранционните срокове за обслужване. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изискването за наличие на оторизиран от производителя сервиз на територията на Република България, дори като изискване към избрания изпълнител, е дискриминационно, тъй като поставя оферентите, които имат достъп до изискваната база, в по-благоприятно положение спрямо оференти, които отговарят на това изискване, но извън територията на страната. Изискването да се обезпечи гаранционно обслужване в оторизиран от производителя на територията на Република България се явява ограничително по териториален признак. Възложителят не се е мотивирал с какво това условие ще допринесе за изпълнението на поръчката качествено и в срок и е необходимо в достатъчна степен, за да бъде заложено. Посочил е само, че е въведено с цел да гарантира на възложителя, че избраният изпълнител ще може да поддържа гаранционно всички доставени от производителя автобуси. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Съответно, за да е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, е необходимо да са въведени такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до ограничение на конкуренцията. Законосъобразно административният орган е приел, че при така заложения предмет наличието на оторизиран от производителя сервиз на територията на страната е ограничително. Възложителят не мотивира изключителна необходимост от сервизни обекти само на територията на страната, доколкото е въвел кратки максимални срокове за гаранционно обслужване на части и агрегати, възложил е транспортирането на возилата до и от сервиза в тежест на изпълнителя, не е съобразил и конкретния трансграничен териториален обхват, който не би могъл да бъде изключен от възможност за качествено и срочно сервизно обслужване. Ето защо чрез така поставеното изискване се постига единствено ограничаване на евентуалния брой участници в процедурата, без същото да е категорично оправдано от спецификите на обществената поръчка. Поради това правилен е изводът, че с посоченото изискване възложителят е препятствал равния достъп на участниците и че това от своя страна води до необосновано ограничаване на конкуренцията. Посоченото нарушение изпълва хипотезата на нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата, тъй като в техническата спецификация се съдържа необосновано регионално изискване, а също така възложителят не е осигурил минимално ниво на конкуренцията - до класиране е допусната една оферта. Доколкото не може да се изключи възможността посоченото нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Тъй като естеството на нарушението не позволява да се определи неговото точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. Правилно е определил и основата на финансовата корекция. Издателят на акта е съобразил разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ и е определил една финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя за ОП 1. Ето защо приетият от административния съд извод за недоказаност на първото нарушение по чл. 49, ал. 1 ЗОП, несъответстващо на квалификацията на нередността по т. 12 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което органът е определил финансова корекиця 10%, не води до незаконосъобразност на решението на ръководителя на УО в тази част, тъй като с акта на органа е определена една финансова корекция от 25%. Като е формирал отделен диспозитив в решението си за отмяна на административния акт в частта по т. 1, съдът е постановил недопустим акт в тази му част поради липса на предмет. Поради това решението в частта, с която съдът е отменил решение РД-02-36-957/ 20.10.2022 г. за определяне на финансова корекция на Община град Добрич, следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено, по подадената от ръководителя на УО на ОПРР касационна жалба. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед постигнатия краен резултат за неоснователност на жалбата на Община град Добрич направеното от пълномощника на ръководителя на УО на ОПРР искане за разноски следва да бъде уважено. В полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд