Решение № 10893 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2017 г.

Решение № 10893 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Съндайл уайнъри" ЕООД, срещу решение № 1472 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1699/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №ЗМ-1000-472/15.06.2017 г. на началника на Митница Бургас. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът - началникът на Митница Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Съндайл уайнъри"ЕООД, срещу Заповед № ЗМ-1000-472/15.06.2017 г. на началника на Митница Бургас, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" – данъчен склад с ИНДС BGNCA00119001, находящ се на адрес: с. Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол, за срок от един месец, считано от изтичане на срока по т. III от заповедта. Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта за срок от един месец, като на търговеца е даден 14-дневен срок за отстраняване на наличните стоки в обекта. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. От данните поделото е установено, че при извършена на 31.10.2016 г. проверка на данъчен склад №BGNCA00119001, находящ се в с. Хаджидимитрово, община Тунджа, област Ямбол, управляван от "Съндайл уайнъри" ЕООД, е констатирано, че дружеството в качеството си на лицензиран складодържател с лиценз от 2006 г. за управление на същия данъчен склад, не е изпълнило задължението да използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на ЗИ и нормативните актове по прилагането му, а именно: в обекта са били използвани три разходомера с идентификационни номера: № 08/100219/7626200483; № 08/100218-7626200544 № 08100224-7626200543, трите произведени от IZMAG BG, всички с изтекъл срок на валидност –до м. октомври 2013 г. лицензираният складодържател е следвало да представи разходомерите за последваща проверка съгл. чл. 43, ал. 3 от ЗИ пред БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка. На дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 93/12.06.2017 г. от началника на Митница Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС на осн. чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, са наложени три имуществени санкции в размер 5000 лв. всяка. На осн. чл. 124а, ал. 1, вр. чл. 114, ал. 1 от ЗАДС на "Съндайл уайнъри" ЕООД е наложено и административно наказание "лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта, в който е извършена проверката. В НП е посочено, че изпълнението на административното наказание ще се прекрати по реда на чл. 124а, ал. 4 от ЗАДС при заплащане на имуществената санкция. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с ал. 2, вр с 124в, ал. 1 и чл. 124б ал. 3 от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при наличие на извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание. Административният орган действа при обвързана компетентност, като в конкретния казус законовата предпоставка, посочена по-горе е била налице. На касатора е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер, като органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност. В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца, който факт е обусловил налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Посочената норма не съдържа изискване издаденото НП да е влязло в сила, поради което неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, както правило е приел и административния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба, че в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка. В процесната заповед е посочено, че мярката се налага, за да се предотвратят и преустановят административните нарушения и вредните последици от тях, които правилно съдът е преценил като достатъчни. При издаването на атакуваната заповед, административният орган, както беше посочено по-горе, действа при условията на обвързана компетентност. Не е налице възможност за органа на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. С оглед горното и предвид липсата на сочените касационни основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,