Решение № 9116 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2020 г.

Решение № 9116 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. З., чрез пълномощника му адв. Н. А., против решение № 317 от 13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 363/2019 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 8121 К-9405/20.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е дал отговор на всички възраженията в жалбата, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и не е приложил правилно материалния закон, в това число, не е отчел, че заповедта не отговаря на целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. В съдебно заседание по същество касационната жалба се поддържа от адв. Василева. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Михайлова в съдебно заседание и в писмена защита оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на З. З. против заповед рег. № 8121 К-9405/20.05.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач IV степен в група ППЛ, сектор "Противодействие на криминалната престъпност" отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - К... Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил вярно и точно фактите по спора като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Дисциплинарното наказание е наложено за деяние, оценено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата. Дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е приел, че нарушението се изразява в това, че на 13.03.2018 г., около 06. 10 часа, в извън работно време, при управление на личния си лек автомобил в с. Н., област К., служителят навлязъл в насрещната за него лента за движение със скорост над 92 км/ч и причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП) с описания лек автомобил, последвано от второ ПТП (поради спирането на пътното платно и на друг автомобил, с цел помощ на пострадалите). В резултат на получените при ПТП травми другият водач, участник в ПТП починал. От заключението на назначената по образуваното за деянието досъдебно производство тройна авто техническа експертиза, приобщена към доказателствата в дисциплинарното производство, се установява, че причината за ПТП е субективното поведение на жалбоподателя, който се е движил със скорост, с която не е имал техническа възможност да премине през десния завой на мястото, без загуба на напречна устойчивост, което е довело до навлизане в пътната лента на другия лек автомобил, движещ се в нея и последвалия удар. Жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – причинено по непредпазливост ПТП с настъпила смърт. Произшествието е широко отразено в местни и национални медии, станало е обществено достояние, като е посочено, че служител на МВР не е спазил правилата за движение по пътищата, с което е уронен престижът на МВР. В обжалваната заповед е прието, че с деянието са нарушени т. 15 ("държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"); т. 16 ("стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество"); т. 20 ("държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си") и т. 28 б. "а" ("държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България") от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г. ДНО е квалифицирал нарушението като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При тези данни от фактическа страна, от правна решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, спазен е срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е събрал доказателства, от които категорично е установено нарушението, в рамките на дисциплинарното производство служителят е запознат с обобщената справка и всички материали по преписката, дадена му е възможност за даване на обяснения и възражения. На служителят е връчена и покана от ДНО за даване на обяснения или възражения, съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Служителят се е възползвал от правото си и активно е участвал в производството като е представил три броя обяснения и възражения. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Извършено е тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че тежкото пътно–транспортно произшествие, довело до смъртта на пострадалото лице е станало обществено достояние, посредством публикациите в средствата за масово осведомяване, като нарушенията на правилата за движение по пътищата са довели до накърняване на доброто име на МВР пред обществеността, доколкото са извършени от длъжностно лице от органите на МВР, което контролира изпълнението на правилата по този закон. Извършеното е несъвместимо със статута на служител на МВР, който следва да е символ на държавността и законността и действията му са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Извършените нарушения са несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията. С присъда от 17.05.2019 г. по НОХД № 158/2019 г. на ОС – К., на дисциплинарно привлеченото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 м., което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 г., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 8 м. Налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в МВР, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с оглед което съдът е приел, че материалния закон е приложен правилно от административния орган. Постановеното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Спорният по делото въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с действията си - управление на автомобил при грубо неспазване на правилата за движение по пътищата - движение в населено място с превишена скорост, значително над ограничението от 50 км/ч, навлизане в насрещното пътно платно е нарушил изискванията на чл. 28, б. "а" от Етичния кодекс. Съгласно чл. 28 от Етичния кодекс, държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. В резултат на неспазване на правилата - нарушени са чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е настъпил тежък пътен инцидент, при които е загинал друг участник в движението. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираната норма от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица, както чрез публикациите в местните и национални медии, така и на граждани, станали свидетели на ПТП, служители на МВР, дознатели, магистрати и участници в проведеното наказателно производство, с което е уронен престижът на служителя и на МВР като цяло. В оспорената заповед като нарушени са посочени и разпоредбите на т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 16 - стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и туяното имущество и т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Вярно е посоченото в касационната жалба, че т. 16 и т. 20 от Етичния кодекс имат бланкетен характер, но в случая ДНО е спазил задължението си да изпълни предметния им обхват с конкретно съдържание. С действията си държавният служител не е изпълнил задължението си да осъществява защитата на гражданите и тяхното имущество (т. 16), тъй като с причиненото ПТП е причинил смъртта на гражданин, както и увреда на имуществото му, както и е нарушил задължението си чрез личен пример да насърчава спазването на закона от гражданите (т. 20), като грубо е нарушил ЗДвП. Задължението за спазване на правилата за движение по пътищата по т. 28, б. "а" от Етичния кодекс е с различен предмет от този по т. 20, изискващ насърчаване на гражданите чрез личен пример за спазване на закона, но дори и да се приеме, че разписаните етичните правила, могат да се съотнасят като общо към специално правило, както се твърди в касационната жалба, то посочването и на двете норми от Етичния кодекс, дори и да се приеме, че специалното правило поглъща общото, не води до незаконосъобразност на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Налице е нарушение на т. 28, б. "а" от Етичния кодекс, което изпълва състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Възражението в касационната жалба, че не е изследвано дали действително престижът на МВР е уронен или само е застрашен, в какъвто смисъл е релевирано възражение още в дисциплинарното производство е несъстоятелно. В оспорената уволнителна заповед е цитирано Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС, съгласно което "деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция". В заповедта, в унисон с прието в тълкувателното постановление е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая е доказано уронването на престижа на МВР. Действията на служителя на МВР са станали публично достояние, като всички медийни публикации съдържат негативни конотации свързани именно с обстоятелството, че нарушението на закона е извършено от служител на МВР. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване, както е прието и в тълкувателното постановление, поради което възражението е неоснователно. Освен това, в случая, накърняването на авторитета на служителя и на МВР е реално осъществено. В тази насока е ирелевантно, че не служителят на МВР е огласил пред медиите инцидента. Между действията му, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение и публичното огласяване на случая е налице пряка причинно-следствена връзка. Следва да бъде отхвърлено и възражението, че заповедта не съответства на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че държавният служител в цялата си дългогодишна кариера не е наказван, награждаван е 18 пъти, не е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, не е демонстрирал, че е служител на МВР, уведомил е незабавно за инцидента, поради което се касае за единичен случай на незаконосъобразна проява и дори и формално да е нарушено някое от етичните правила, то не е от категорията, изискващо налагане на най-тежкото наказание. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си Административен съд - К. не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,