Решение № 1866 от 20.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бул Верде ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат М. Емануилов, срещу решение 2718/20.04.2022 г., постановено по адм. дело 12608/2020 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 60-ти състав. Релевирани са съображения за неправилността на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира неговата отмяна ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не представя отговор на касационната жалба. В писмена молба, депозирана чрез процесуалния му представител юрк. А. Иванова, отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на горното дружество срещу уведомително писмо изх. 02-2600/3708#2/15.10.2020 г. за отказ да се сключи анекс към договор 03/04/1/0/02763/28.12.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. По делото пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на акта, като по доказателствени искания на жалбоподателя от ответника е представена справка на договорираните проекти по 4.1., които са подали искане за анекс за удължаване срока за изпълнение на инвестицията , и е изготвена, а в последствие и приета, съдебно-техническа експертиза. При това, в резултат на съвкупната преценка на приобщените доказателства, съдът приема за установени следните правнорелевантни факти: На 28.12.2017 г. във връзка с одобрен проект за изграждане на система за напояване, доставка на машини за напояване и оборудване за отглеждане на зеленчуци в земеделско стопанство, находящо се в землищата на [населено място] и [населено място], община Долни Чифлик, област Варна, между ДФЗ и Бул Верде ЕООД е сключен договор 03/04/1/0/02763 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Срокът на договора, така, както е определен в неговия чл. 6, ал. 1 , е 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г., като започва да тече от датата на подписването на договора. Условията и редът за изменение на договора са включени в неговия чл. 22, в който, наред с друго, е посочено, че изменение и/или допълнение на договора може да се извърши по искане на ползвателя, прието за основателно и допустимо от ДФЗ, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата основателност. С писмо вх. 02-2600/3708/14.08.2020 г., във връзка с възможността за удължаване на срока за изпълнение на проекти от страна на ползвателите на БФП, предвидена в § 8 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Бул Верде ЕООД отправя до ДФЗ искане за удължаване на срока на сключения договор с 9 месеца, като се позовава на безпрецедентната ситуация, свързана с пандемията от Ковид 19, довела според твърденията му до цялостно забавяне на изпълнението на инвестиционната програма и предвидените строително-монтажни дейности. Осланяйки се на чл. 50, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба 9/21.03.2015 г., наредбата/ и чл. 6, ал. 1 от договора, с оспореното пред първата инстанция уведомително писмо изпълнителният директор на ДФЗ отказва да сключи анекс за удължаване на срока на договора с мотива, че от дружеството са изпълнени едва 59 % от инвестицията, включително е обърнато внимание, че към искането за удължаване на срока е приложено доказателство за забавянето само от Бексим ООД. При тази фактическа установеност съдът приема, че уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, предвид което разглежда спора по същество и достига до извод за законосъобразността на оспорения акт, при което отхвърля предявената от Бул Верде ЕООД жалба и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 150 лв. разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предвид съдържанието на касационната жалба и предмета на дължимата от касационната инстанция проверка съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, оплакването на касатора за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при липсата в жалбата на конкретно посочени в тази връзка пороци на решението, е бланкетно, при което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Но оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт като необоснован, а оттам и постановен в противоречие с приложимия материален закон, са основателни, по следните съображения: Неправилно административният съд е приел, че актът е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, който погрешен извод се опровергава от фактическата установеност по делото и въведеното в чл. 52, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015 г. правило, според което в случай на нередовност или липса на документи, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти в искането за изменение на договора, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ в качеството му на разплащателна агенция, изисква от ползвателя да представи допълнителни данни и/или документи, които последният следва да представи в срок до 10 работни дни от уведомяването. Аналогичен е текстът на чл. 22 от сключения между страните по настоящия спор договор. По делото липсват данни /след като включително и от съдържанието на процесния акт е видно, че органът е установил отсъствието на достатъчно доказателства, удостоверяващи верността на изтъкнатите от дружеството причини за забавата/ императивното правило по чл. 52, ал. 3 от наредбата да е било спазено. От събраните доказателства не се установява на дружеството да е предоставен срок от 10 работни дни за представяне на допълнителни данни и/или документи във връзка със заявените в писмото причини за забавянето преди издаването на атакувания акт, който предвид посочения съществен пропуск на органа, е постановен без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а оттам и в нарушение на чл. 35 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 АПК. Осъщественото посещение на място, обективирано в приложения по делото контролен лист без посочена върху него дата на посещението, не може да замени горния пропуск на органа, както и да санира допуснатия в резултат на него съществен порок при издаването на административния акт. Горното съставлява още нарушение и на задължението на органа за служебно събиране на доказателства по чл. 36, ал. 1 АПК, доколкото по отношение на разглеждания случай не е предвидено друго в АПК, ЗПЗП или в друг законов текст. Наред с това, неправилно административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо отговаря на изискването за мотивиране на административните актове. По аргумент от чл. 52, ал. 4 във връзка с ал. 1 Наредба 9/21.03.2015 г. процесният акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност и съгласно чл. 169 АПК изискванията за законосъобразност на административен акт следва да бъдат съобразени и при неговото издаване. Поради това обстоятелството, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при вземането на решение дали да приеме или не отправеното му предложение за изменение на договора чрез удължаване срока на инвестицията, не изключва необходимостта актът му да съдържа причините, обосноваващи избраното от органа решение, с оглед възможността да бъде извършен контрол за неговата законосъобразност. Видно от данните по делото, цитираните от органа текстове на чл. 50, ал. 1 от наредбата и чл. 6, ал. 1 от сключения договор не са годно правно основание за издаване на акта, доколкото предвид конкретното им съдържание, са изцяло неотносими към условията и реда за изменение и/или допълнение на договора в частност по отношение на неговия срок. Още повече, че клауза на сключен договор, пък бил той и административен, без да е предвидена санкция от нормативен порядък, не може да бъде правно основание за издаване на акта /в този смисъл решение 7210/18.07.2022 г., постановено по адм дело 3314/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение/. Посочените от органа като фактическо основание мотиви, състоящи се в обобщение, на неизвестно по какъв начин преценено и установено от органа изпълнение на инвестицията от 59 %, не представляват годно фактическо основание за постановяването на отказа, тъй като от тях не могат да се установят конкретните причини, дали повод на органа да се произнесе по атакувания начин. Особено като се има предвид, че видно от доказателствата по делото всички договори между Бул Верде ЕООД и контрагентите му във връзка с изпълнението на одобрената инвестиция са своевременно сключени, плащанията по тях са извършени още през 2018 г. и голяма част от доставките са осъществени, като на 25.03.2020 г. е подписан и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Вярно е, че процесният акт съдържа препратка към осъщественото посещение на място, но доколкото датата на това посещение не е установена по делото, а и от съдържанието му също не може да се установи как е изчислен размерът от 59 % изпълнение на инвестицията, основателно е оплакването на касатора, че актът не е мотивиран от фактическа страна. Предвид липсата на нормативно установения условия в тази насока, от съдържанието на административния акт не стават ясни и причините, поради които преценката на органа е съсредоточена изцяло върху неизпълнението на инвестицията, след като именно то, в контекста на пандемията от Ковид 19, е причина за поисканото удължаване на срока. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато актът се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Съответно, фактическите основания дават основание на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Без фактите съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие с предмета на акта, съставлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за неговата отмяна, а несъответствието на правните основания с фактите по делото основание за материалната незаконосъобразност на акта /справка решение 1229/09.02.2022 г., постановено по адм. дело 12325/2021 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение/. В разглеждания случай, предвид изложеното и несъответната на посочените от органа правни основания фактическа установеност по делото, и двата цитирани порока на административния акт са налице. По тези мотиви съставът счита, че като е достигнал до извод за законосъобразност на процесното уведомително писмо, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, което налага неговата отмяна. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество, като актът на изпълнителния директор на ДФЗ бъде отменен и делото бъде изпратено като преписка на органа за ново произнасяне по писмото за удължаване на срока на инвестицията, подадено от касатора, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка, след връщане на преписката, органът следва да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 3 Наредба 9/21.03.2015 г. като изиска от дружеството представянето на допълнителни данни и документи, с които да прецени верността на твърдените от това дружество причини за забавянето, които са изцяло свързани с пандемията от Ковид 19. Органът следва да установи всички обстоятелства и факти от значение за случая, при което да съобрази, че за процесния период от време, касаещ изпълнението на договора и поисканото удължаване на неговия срок, с решение на министерски съвет 325/14.05.2020 г. е обявена извънредна епидемична обстановка, продължила до 31.03.2022 г., с произтичащите от това решение последици относно въведените в страната, известни на всички, ограничения. При новото произнасяне органът следва да посочи годно правно основание, което е това по чл. 52, ал. 4 Наредба 9/21.03.2015 г., към което да изложи ясни и конкретни мотиви, обуславящи преценката му по отношение на сочените от дружеството причини за забавената инвестиция и търсеното удължаване на срока, в това число като отчете, че етапът на изпълнение на инвестицията не може да послужи като единствено и самостоятелно условие за приемането или не на предложеното изменение на договора при липсата на нормативно предвидено изискване в този смисъл. Безспорната установеност по делото във връзка с представената от ДФЗ справка за множеството подписани от фонда анекси за удължаване сроковете на договорите за предоставяне на БФП по процесната подмярка 4.1., включително и след 15.09.2020 г., налага на органа да бъде указано при новото произнасяне да съобрази принципа на равенство, визиран в чл. 8, ал. 1 АПК, съобразно който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател, направените от него разноски за държавна такса, ведно с разноски за адвокатско възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции, както и платен депозит за вещо лице пред административния съд. Но с оглед своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, възражение за прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от Бул Верде ЕООД и фактическата и правна сложност на спора, обема на предоставената процесуална защита, както и това, че делото е без определен материален интерес, на последното дружество следва да бъдат присъдени такива в намален от съда до 2 500 лв размер за всяка от инстанциите /наместо установения по представените договори за правна защита, фактури и платежни нареждания размер от по 6 000 лв/, на основание субсидиарно приложимия в настоящото производство чл. 78, ал. 5 от Гражданско процесуален кодекс. При това ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Бул Верде ЕООД сумата от общо 7 452 лв, представляваща направени от дружеството разноски пред двете съдебни инстанции, от които сумата от 1 750 лв платени държавни такси /50 лв за първата инстанция и 1 700 лв за касационната инстанция/, 702 лв платен депозит за вещо лице в производството пред административния съд и 5 000 лв адвокатско възнаграждение /по 2 500 лв за всяка инстанция/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,