Решение № 10437 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2013 г.

Решение № 10437 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна, (с предишно наименование Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП), срещу решение № 9/04.01.2013 на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. дело № 3481 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 181200721/08.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 557/03.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Милков - 63" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 20 010 лева и лихви върху установените задължения в размер на 2762,80 лева до датата на ревизионния акт, както и за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 10 005 лева главница и 3 423,34 лева лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Милков - 63" ЕООД оспорва чрез процесуалния си представител адв. Павлов жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 181200721/08.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 557/03.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Милков - 63" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 20 010 лева и лихви върху установените задължения в размер на 2762,80 лева до датата на ревизионния акт, както и за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 10 005 лева главница и 3 423,34 лева лихви. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК, осъществено и завършило в съответствие с неговите правила. В мотивите на обжалваното решение е описана подробно фактическата обстановка по спора, както и релевантните правни норми. За да отмени РА, съдът се е мотивирал, че от представените преки и косвени доказателства се установяват всички съществени елементи на договорените между двете дружества рекламни услуги, както и наличието на необходимите ресурси за осъществяването им от страна на издателя на фактурите, от които може да се направи обоснован извод за действителното осъществяване на услугите, и ревизионният акт, с който е отказано правото на данъчен кредит с мотиви за липса на действително осъществени доставки на услуги, се явява незаконосъобразен и е отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително представянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. При спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото. Във връзка с установените задължения по ЗДДС, съдът правилно е приел, че дружеството, издало фактурите е съществуващо, регистрирано по ЗДДС, и с предмет на дейност в областта на информационните технологии - доставка на интернет, електронна поща, пренос на данни, интернет телефония, интерактивна кабелна телевизия, реклама с информационни дисплеи и други. Не е спорно също така, че е издало процесните фактури и ги е включило в дневника си за продажби и в справката - декларация за м. 12.2008 г. Установено е, че данъчната основа по фактурите е платена в брой на 22.12.2008 г., а ДДС е преведен по банков път от получателя на 23.12.2008 г. В мотивите на първоинстанционното решение и на решението на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", е посочено обстоятелството, че дружеството, издало фактурите разполага с материално - технически ресурси и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставки, притежава дълготрайни активи на значителна стойност, има назначени по трудов договор инженери, телекомуникационни специалисти, приложни специалисти, уеб дизайнер и други и е отчело приходи от продажба на услуги за 2008 г. в размер на 4 366 хил. лева. Както е установил самият решаващ орган, дружеството е лицензирано от КРС за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна система за пренос на данни. Изтъкнатите в подкрепа на извода за липса на реално осъществени рекламни услуги обстоятелства, че в договора за рекламна услуга не са описани подробности, които са съществени според органите по приходите - съдържание на информационното съобщение и рекламите, дали се излъчват едни и същи или различни клипове, дали същите са предадени на хартиен или друг носител, дали са одобрени след изработването им и т. н., не водят до извод, че такива рекламни услуги не са били извършени. Не може да бъде приет довода на органите по приходите, че представените от доставчика доказателства и обяснения са съставени за целите на ревизията и след получаване на ревизионния доклад, тъй като съществената част от документите, позволяващи да бъде определен както предмета на услугите, така и начина на извършването им, наличието на материална обезпеченост и служители със съответната квалификация за предоставянето на рекламните услуги, са представени макар и със закъснение от страна на дружеството, издало фактурите, но още с молба вх. № 72281-2/19.12.2011 г. - повече от три месеца преди съставяне на ревизионния доклад и почти пет месеца преди връчването му. Видно от представените още преди съставянето и връчването на ревизионния доклад писмени документи, договорените услуги са изцяло в сферата на извършваната от доставчика търговска дейност, последният разполага с техническите средства и способи и с необходимите информационни канали за договореното рекламиране, и е във възможностите му да осъществи конкретните действия. Установени са извършените разплащания и липсват обективни обстоятелства, водещи на извод за злоупотреба или данъчна измама, поради което съдът приема, че от доказателствата пряко и косвено може да се направи извод за извършена доставка на договорените рекламни услуги в определения период. Недоказаните според органите по приходите всевъзможни подробности от процеса на договаряне, изработване и извършване на рекламните услуги, които нямат друг характер освен на търговска информация и които едва ли са били предмет на преговори и изрично уреждане, не опровергават този извод. Обоснован е и изводът на съда в частта по ЗКПО, тъй като фактурите, материализиращи осъществени доставки, отразяват вярно стопанската операция и в случая не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като основание за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно принципа за документална обоснованост, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция, а в конкретния случай "Милков - 63" ЕООД притежава съответните първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции, за които са съставени. Разноски: С оглед резултата по делото, на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация, след направеното искане за присъждане на разноски в с. з. и депозираният договор за правна защита и съдействие, касационната инстанция присъжда разноски в размер 2650 лева. С оглед на изложеното, решенето на АДмС - Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,