Решение № 9809 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2009 г.

Решение № 9809 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 509/17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 926/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 604/21.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Търговище, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 241340,76 лв. за данъчни периоди м. 11 и м. 12/2004 г. и м. 01, 02 и 03/2005 г. по фактури, издадени от доставчиците "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД, "АСА Иншаат - клон Търговище" ООД и "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД. Касаторът поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробно установените при ревизията факти и обстоятелства, послужили като основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). По същество тези констатации са свързани с обстоятелства относно предходните доставчици "Крафт" ЕООД, "Макс Трейд" ЕООД, "Ра" ЕООД, "Клас 1974" ЕООД, "Алмет" ЕООД, "Дилер Иншаат" ООД и "Меркурий 2004" ЕООД, както и техни доставчици - "Агролес" ЕООД и "Бай Тонг" ООД, които не са представили поисканите им документи свързани с начисляването на данъка, счетоводната отчетност, реалността на доставките и предходните доставчици. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил установените при ревизията факти и обстоятелства относно предходните доставки и събраните в тази връзка доказателства, а е изградил изводите си единствено въз основа на изслушаните по делото съдебни експертизи - счетоводна и техническа, с което е допуснал процесуални нарушения по чл. 157, ал. 3, чл. 186 и чл. 188 ГПК (отм.). Излага също съображения, че съда необосновано е приел, че доставчиците, посочени в ДРА като предходни, всъщност не са осъществили доставки, които се явяват предходни по отношение на процесните доставки. В тази връзка необосновано се явява позоваването на двете експертизи относно наличието на кадрова и техническа обезпеченост на преките доставчици да осъществят процесните доставки. Съдът не е отчел обстоятелството, че няма доказателства за реалното осъществяване на доставките между предходните доставчици и преките доставчици, като не е изследвано обстоятелство за какви доставки са издадени фактурите от предходните към преките доставчици, след като е прието, че те не са поддоставчици от веригата към ревизираното лице. Касаторът поддържа също, че няма основание за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) след като не е установено реалното осъществяване на доставките. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението в обжалваните от него части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Съвместно предприятие /СП/ "Фунда Анд и Систем Япъ" - гр. Търговище, представлявано от Хюсеин Фунда Анд и Угур Динчер, чрез пълномощника адв. Огнян Генковски, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения, че съдът е постановил правилно и обосновано решение, като е изградил изводите си въз основа на анализ на всички събрани доказателства - както двете експертизи, така и доказателствата за кадрова и техническа обезпеченост, договори, отчетни ведомости, месечни списъци за изпълнени СМР, описи, протоколи, акт - образец 16 за приемане на строителния обект, ДРА на преките доставчици и т. н. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен ДРА № 604/21.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Търговище, потвърден с решение № 160/23.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, с която на СП "Фунда Анд и Систем Япъ" - гр. Търговище, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД, "АСА Иншаат - клон Търговище" ООД и "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, в резултат на което са определени съответни данъчни задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне и лихви. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част - относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Изола Гълъбов" ЕООД, "Венис - 2002" ЕООД, "Мавимекс" ЕООД и "Глобус стил" ЕООД. Присъдени са съответни разноски, като дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 638 лв., а последният да заплати на дирекцията - 646,50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против ДРА не е предмет на настоящото производство, същото не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени ДРА в посочените части съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, предвид обстоятелства установени при предходни доставчици. По същество е направил извода, че от една страна е доказано, че посочените като предходни доставчици не са осъществили доставки, които да представляват предходни доставки на процесните към ревизираното лице, а от друга страна - доказано е реалното осъществяване на процесните доставки от преките доставчици, които са разполагали с техническа и кадрова обезпеченост да ги осъществят и освен това са съставили всички необходими документи и счетоводни записвания във връзка с осъществяването на тези доставки, счетоводната отчетност и начисляването на данъка. Съдът подробно е изложил фактическите констатации, които са направени в ДРА и които накратко са в следния смисъл: от доставчика "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД са издадени фактури № 9/30.11.2004 г., 15/31.12.04 г., 16/31.01.05 г., 17/28.02.05 г. и № 18/31.03.05 г., с ДДС общо в размер на 190576 лв.; между доставчика и ревизираното лице е сключен договор от 29.07.04 г. за извършване на строително - монтажни работи /СМР/ с предмет извършване на изкопни работи. След анализ на счетоводни сметки 601 и 602 ревизиращите органи са направили извод, че доставчикът има предходни доставчици и за тях са приети следните обстоятелства: "Крафт" ЕООД не е посочил предходни доставчици на доставените стоки - гориво и др. за автомобили, няма декларирани транспорти средства за осъществяване на доставка с предмет наем на товарен автомобил, няма цистерни и складови бази за съхранение на горива; "Ра" ЕООД също няма декларирани транспортни средства и не е представил поискани му документи и обяснения; "Алмет" ЕООД е посочил за предходен доставчик "Ра" ЕООД, който не разполага с транспортни средства, а фактурата между последните двама не е включена в дневника за продажби за съответния период; "Клас 1974" ЕООД не е представил фактури за предходен доставчик за закупено гориво; "Макс Трейд" ЕООД, чрез правоприемника "Йорданов - 05" ЕООД, не е открит на данъчния адрес, а при проверката в информационния масив е установено, че няма декларирани транспортни средства, които да предостави под наем на доставчика на жалбоподателя. От доставчика "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД на ревизираното лице са издадени фактури № 9/07.01.05 г. и № 35/31.01.05 г. с ДДС общо 42000 лв., между страните е сключен договор за СМР с предмет производство и монтаж на стоманени конструкции. Установено е, че предходен доставчик е "Меркурий 2004" ЕООД, който е издал фактури за плащане по договор за наем, същият не е представил доказателства за ползване на техника и за наета строителна бригада. От "ЕГЕ Распа - клон Търговище"ЕООД са издадени фактури № 2/31.01.05 г. с ДДС 11000 лв. и № 4/01.04.05 г. с ДДС 14500 лв., между страните е сключен договор от 31.07.04 г. за СМР с предмет опясъчаване и боядисване на стоманени конструкции. Установено е, че предходен доставчик е "Меркурий 2004" ЕООД, за който са направени идентични на горните констатации и е направен извод в ДРА, че като предходен доставчик на различни преки доставчици посочва предоставени под наем едни и същи активи, инструменти, съоръжения, автомобили. Като предходни доставчици на "Меркурий 2004" ЕООД по две фактури от м. 01/05 г. са посочени "Агролес" ЕООД и "Бай Тонг" ООД, които не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, съгласно исканията, връчени чрез прилагане към данъчното досие, след като не са намерени на данъчните адреси; освен това е установено, че фактурата от "Бай Тонг" ЕООД към "Меркурий 2004" ЕООД не е включена в съответния дневник за продажбите. От доставчика "АСА Иншаат - клон Търговище" ООД са издадени фактури № 7 и № 8, двете от 07.01.05 г. с ДДС общо 37000 лв. и фактура № 12/01.04.05 г. с ДДС 15670 лв., установено е че същият е сключил с ревизираното лице договор от 31.07.04 г. с предмет заготовка и монтаж на стоманени конструкции. За предходен доставчик е приет "Меркурий 2004" ЕООД, който има за предходни доставчици "Агролес" ЕООД и "Бай Тонг" ООД, които не са представили поисканите им документи и обяснения. Доставчикът "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД е издал на ревизираното лице фактури № 1228/28.02.05 г. и № 1531/31.03.05 г. с ДДС по 15000 лв. всяка, предходен доставчик е "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД, а негов доставчик - "Меркурий 2004" ЕООД; доставките имат за предмет материали по спецификация и наем на имущество. Относно доставката на материали е установено, че описаните материали по фактурите, издадени от предходния доставчик "Меркурий 2004" ЕООД не съответстват на тези по доставчика от "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД към "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД; относно доставката с предмет наем по договор е прието, че липсват доказателства "Меркурий 2004" ЕООД да е бил собственик на предоставените под наем два камиона. Относно кадровата обезпеченост като предходен доставчик на "Меркурий 2004" ЕООД е посочен "Бай Тонг" ЕООД по фактура с предмет - наемане на строителна бригада, но от този доставчик не са представени доказателства за наети по трудов или граждански договор лица. Съдът е описал също така, че по процесните фактури е установено съставянето на съответни протоколи и описи за приемане на извършените работи; във връзка с доставките от "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД и "АСА Иншаат - клон Търговище" ООД е установено, че по съответни митнически декларация от Турция са внесени на режим временен внос в България строителна техника - машини и съоръжения, от конкретно посочено дружество, с което съответния доставчик има сключен договор за наем; установено е плащане по доставките по банков път, както и начисляването на данъка от прекия доставчик и плащане по "ДДС - сметка" на доставчика; доставчиците са отчели приходи от доставките; отчели са разходи за наем на имущество и за работни заплати. Съдът е изложил подробно констатациите и изводите не вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, изслуша по делото, които по същество се изразяват в това, че процесните фактури са описани в дневниците за продажби и справките - декларации на доставчиците, данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и е платен по "ДДС - сметка" на съответния доставчик в месеца на издаване на фактурата или до края на следващия месец. Въз основа на анализа на отчетените приходи и разходи за процесните периоди от доставчиците и предвид счетоводните стандарти за отчитане на договори в строителството, вещото лице е направило извод, че не е налице идентичност между предмета на сделките по фактурите, издадени от преките доставчиците към ревизираното лице от една страна и от друга страна - фактурите, издадени от лицата, посочени в ДРА като нередовни предходни доставчици към съответния пряк доставчик, както и че няма данни тези доставки /от посочените за предходни доставчици/ да са използвани в изпълнение на сделките между съответния пряк доставчик и ревизираното лице. Относно материалната обезпеченост вещото лице е установило наличието на сключени договори между турски дружества за наем на строителна техника и преките доставчици /посочени по-горе, така както са установени и при ревизията/, както и на съответни митнически декларации за временен внос от Р Турция на тези машини, същите са заведени задбалансово на временен внос в счетоводствата на преките досатвчици. Относно "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД, който е доставчик на прекия доставчик "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, е установено, че същото притежава амортизируеми активи, описани в заключението, освен това по идентичен способ като описания вече, е наело други машини от турско дружество, като тези машини са внесени на временен внос в България по митнически декларации. Относно кадровата обезпеченост на преките доставчици, съответно на предходния "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД, вещото лице е установило осчетоводяване на разходи за заплати в съответен размер, подробно посочен, установен е броя на назначените работници по периоди и размера на заплатите им. Съдът е описал подробно констатациите на вещото лице относно издадените на преките доставчици данъчни ревизионни актове и направените в тази връзка счетоводни записвания от доставчиците. Съдът е възпроизвел подробно и заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, според което описаните СМР по фактурите, издадени от преките доставчици, съответно от "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД, предходен доставчик на "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, са реално извършени от тези доставчици, отчитането на СМР се е извършвало въз основа на месечни описи - отчети за изпълнение на СМР с натрупване; изпълнителите са разполагали с техническа и кадрова обезпеченост за извършването на отчетените от тях доставки. Съставен е протокол за установяване годността за ползване на строеж "Завод за стъкло" от 04.04.2006 г. в който ревизираното лице е посочено като един от основните изпълнители, а неговите доставчици са посочени като подизпълнители на отделни видови СМР.; установено е също, че строежът е въведен в експлоатация и функционира при посещението на вещото лице. Съдът е описал подробно и констатациите на вещото лице относно конкретните видови работи, изпълнени от преките доставчици, съставените месечни описи - по дата, стойност, предмет; съставените протоколи между ревизираното лице от една страна и всеки от преките му доставчици по процесните фактури - от друга, с които е констатирано, че СМР по съответния договор е изпълнен съгласно договорените условия. Наред с това, вещото лице е установило въз основа на анализа на техническата документация и извършен оглед на място, че изпълнените СМР съответстват на посочените СМР по месечните отчети и издадените въз основа на тях фактури, включително процесните, както и че тези СМР са част от общо изпълнените СМР в изпълнение на договора за строителство между ревизираното лице и съответния му пряк доставчик. Подобни обстоятелства са констатирани и относно фактурите, издадени от предходния доставчик "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД към прекия доставчик "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД. В мотивите на решението подробно са възпроизведени констатациите и изводите на вещото лице по тази експертиза относно наличието на техническа обезпеченост на всеки от преките доставчици, включително са описани притежаваните и/или наети /съответно/ от същите строителни машини - по марка, модел, номер на шаси, съответно - съоръжения и инструменти, като е направен извода, че описаната техника е такава, която се използва обичайно за този вид дейност и същата е послужила при извършването на договорените СМР; посочени са видовете консумативи, които са използвани за съответните дейности. Направени са съответни констатации относно броя на наетите работници по периоди по ведомости за заплати и по данни от НОИ. Съдът е описал подробно издадените на преките доставчици ДРА /с изключение на "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД/ както и на предходния доставчик - "Дилер Иншаат Ве Тиджарет - клон Търговище" ООД, като е посочил, че в тези ДРА няма констатации за неизпълнени доставки от ревизираните дружества и не са направени корекции на техните продажби /доставки/, като същевременно с това са потвърдени констатациите за липса на реално изпълнени доставки по фактури на "Меркурий 2004" ЕООД, "Крафт" ООД, "Макс Трейд" ЕООД, "Ра" ЕООД, "Клас 1974" ЕООД и "Алмет" ЕООД. В мотивите на решението съдът е изложил подробно съдържанието на разпоредби от ЗДДС - на чл. 6 относно понятието за доставка, чл. 24 и чл. 25 относно данъчно събитие и дата на възникването му, чл. 32 относно облагаема доставка, чл. 55, ал. 1 и ал. 6 за начисляване на данъка, чл. 64, ал. 1 относно предпоставките за признаване право но данъчен кредит и чл. 65, ал. 4 ЗДДС относно основанията за отказ на данъчен кредит. Въз основа на събраните доказателства е направил извода, че доставките по посочените фактури, издадени от доставчиците "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД, "АСА Иншаат - клон Търговище" ООД и "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, са реално осъществени. В тази връзка е подчертал, че приетите в ДРА като нередовни предходни доставчици не са осъществили предходни доставки по процесните фактури, като не е налице идентичност между посочените предходни доставки и преките и няма данни посочените за предходни доставки да са използвани в изпълнение на договорите между преките доставчици и ревизираното лице. Наред с това съдът е приел, че преките доставчици разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките; за изпълнението на същите са съставени месечни описи и окончателни протоколи, отчетени са съответните приходи от тези доставки, въз основа на което е направил извода, че доставките са осъществени самостоятелно от преките доставчици, а не чрез предходни такива. Позовал се е в тази връзка и на съставения акт обр. 16 и съставените ДРА на доставчиците. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не е налице основание да бъде отказан данъчен кредит по реда на чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно. Първоинстанционният съд подробно и последователно е възпроизвел констатациите на органите по приходите, изложени в данъчния ревизионен акт, описал е събраните доказателства и направените въз основа на тях изводи. Тези констатации и изводи са изложени накратко по-горе в настоящото решение, съответстват на направените в ДРА и не следва да бъдат повтаряни. Правото на данъчен кредит по процесните фактури е отказано на основание по чл. 65, ал. 4, т. 2, 3 и 4 ЗДДС /в различни хипотези за различните доставчици/, поради обстоятелства свързани с предходни доставчици. Отказаният данъчен кредит е съответно в размер по чл. 65, ал. 5 ЗДДС. Приложението на разпоредбите на чл. 65, ал. 4 ЗДДС от страна на органите по приходите се основава на извода, че по установените последователни доставки предходните доставчици не са осъществили реални доставки към преките доставчици, което от своя страна е аргументирано с факта, че съответните предходни доставчици /приети като такива в ДРА/ не са представили поисканите им документи и писмени обяснения или от представените доказателства не може да се установи, че са притежавали съответна техническа и/или кадрова възможност да осъществят тези доставки, при фактически констатации и съображения, които вече са изложени по-горе. Първоинстанционният съд, като е анализирал събраните доказателства по делото и доводите на страните, е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При преценката относно обосноваността и правилността на изводите на първоинстанционния съд, от съществено значение е основанието поради което е отказано право на данъчен кредит, както и установените по делото факти и обстоятелства. Както се посочи, изводът за наличие на основания по чл. 65, ал. 4 ЗДДС е свързан с обстоятелства при предходни доставчици. Наличието на тези основания не е доказано, тъй като в съдебното производство е опроверган извода на данъчните органи за наличие на предходни доставки за осъществяване на доставките по процесните фактури. Съдът обосновано е възприел изводите на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза за това, че няма идентичност между предмета на фактурите, издадени от преките доставчици към ревизираното лице от една страна и от друга страна - предмета на фактурите, издадени от лицата, посочени като предходни доставчици към съответния пряк доставчик, както и че няма данни доставките по фактурите, издадени от лицата, посочени в ДРА като предходни доставчици, да са използвани при осъществяване на доставките от съответния пряк доставчик към ревизираното лице. При формиране на изводите си вещото лице, видно от заключението, е направило анализ на счетоводните записвания и другите документи, свързани с въпросните доставки и е съобразило приложимите счетоводни стандарти за отчитане на договорите, свързани със строителството. При преценката относно обосноваността на изводите на съда следва да се отбележи, че при ревизията изводът за това, че доставките по процесните фактури, съответно - част от тях, са осъществени чрез предходни доставчици, е формиран въз основа на счетоводни данни, установени при преките доставчици или предоставени от тях, а не въз основа на твърдения или данни от ревизираното лице. В този смисъл не е налице противоречие в тезата на последното, което е поддържало, че доставките са осъществени от преките доставчици, издатели на процесните фактури. От друга страна, от всички събрани по време на ревизията и в съдебното производство доказателства се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че преките доставчици "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД и "АСА иншаат - клон Търговище" ООД, както и "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД, който е доставчик на прекия доставчик "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, са имали техническа и кадрова възможност да осъществят процесните доставки, същевременно са съставили надлежна документация за удостоверяване на изпълнението на доставките. Безспорно е по делото, че ревизираното лице СП"Фунда Анд и Систем Япъ", както и единия от преките му доставчици - "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД, са сред основните изпълнители на обекта "Завод за стъкло" край гр. Търговище, по който инвеститор е "Тракия глас България" ЕАД. Безспорно е, че този обект е завършен и за него е издаден акт обр. 16 от 04.04.2006 г. за установяване годността за ползване на строеж "Завод за стъкло", както и разрешение за ползване № СТ-12-264 от 11.04.2006 г. за ползване на строежа - първи етап и разрешение за ползване № СТ-12-364 от 15.06.2006 г. за ползване на строежа - втори етап, като в тези документи ревизираното лице е посочено като основен изпълнител. В същите актове като подизпълнители са посочени всички преки доставчици, издатели на процесните фактури, както и предходния "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД. Още по време на ревизията е установено, че между ревизираното лице и всеки от преките доставчици /по процесните фактури/, както и между "Дилер Иншаат Ве Тиджарет" ООД и "Фунда Анд и систем Япъ - България" ООД, са подписани договори за извършване на строително -монтажни работи, индивидуализирани по вид, обем, цена. Също по време на ревизията са събрани съставените между ревизираното лице и преките му доставчици месечни отчети /описи/ за изпълнението на тези договори, както и окончателни протоколи за установяване завършването на съответните СМР по всеки от договорите. В съдебното производство, чрез заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че описаните в отчетите, съответно процесните фактури, строително-монтажни работи съответстват на тези, които са обективно осъществени и съществуват реално на обекта. По същество това обстоятелство не е било спорно по делото, доколкото не е направен извод или довод в този смисъл. Също по време на ревизията е установено, че по фактурите са осъществени разплащания между ревизираното лице и неговите преки доставчици по банков път; процесните фактури са отразени в съответните дневници за продажби и справки-декларации, данъкът е начислен в счетоводството на съответния доставчик и е платен по "ДДС-сметка" на същия, като тези обстоятелства са потвърдени и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Безспорно е установено, че преките доставчици са отчели разходи, свързани с осъществяване на доставките за материали, за наем на машини и оборудване, за заплати и т. н. /посочени в констатациите за всеки от доставчиците, както и в мотивите на съдебното решение/, отчели са също приходи от доставките. Наред с установената счетоводна отчетност свързана с осъществяването на доставките, изразяваща се в съставянето, подписването, завеждане по съответния ред на първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, от доказателствата по делото е установена и обективната възможност на всеки от доставчиците да осъществи процесните доставки, което е от съществено значение при преценката относно реалността на извършените доставки именно от лицата, посочени като доставчици, доколкото по принцип е възможно съставянето само на документи, без съответствие с обективната действителност. Именно предвид доказателствата за техническа и кадрова обезпеченост за осъществяването на доставките от издателите на процесните фактури, настоящият състав възприема извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае за съставяне на документи само с оглед интересите на страната в процеса. Като аргумент в тази насока следва да се отчете и факта, че по време на ревизията са представени доказателствата, които са послужили като основание за горните изводи, а двете експертизи в съдебното производство не са основани на доказателства, представени за първи път в това производство. Така, относно техническата обезпеченост за извършване на доставките е установено още по време на ревизията, че доставчиците имат сключени договори за наем на машини и съоръжения /съответно посочени/ с турски дружества, като в тази връзка са отчели разходи за наем; установено е също, че по митнически декларации в страната са внесени от Турция на режим временен внос подробно описани машини и съоръжения, които са послужили за извършване на процесните доставки. В тази връзка в заключението по техническата експертиза изрично е посочено за всеки от доставчиците, че наличната /наета или собствена/ механизация е обичайно използвана за съответния вид дейности и е послужила при извършването на процесните СМР. Доколкото за някои от процесните СМР са използвани материали и консумативи, същите са осигурени от възложителя, за което е дадено заключение от вещото лице. Този извод не е оспорен от приходната администрация, което е съществено, като се има предвид, че при ревизията са направени проверки по търговската и счетоводна документация на ревизираното лице и на преките доставчици. Относно кадровата обезпеченост за извършването на доставките по делото са събрани безспорни доказателства, че всяко от дружествата е имало наети по трудов договор работници, чийто брой е установен по месеци и подробно описан в двете заключения, възпроизведени в съдебното решение; установено е, че на работниците са плащани заплати по ведомости, в счетоводствата на доставчиците са отчитани разходите за заплати, данните за трудовите договори съответстват на тези от НОИ, предвид представените справки за осигурените лица от НОИ. Наред с тези доказателства, по делото са събрани и ДРА, издадени на преките доставчици, както следва: ДРА № 359/18.11.2005 г. на "Гюлер Иншаат - клон Търговище" ООД, ДРА № 357/18.11.2005 г. на "Серка Иншаат - клон Търговище" ООД, ДРА № 356/18.11.2005 г. на "ЕГЕ Распа - клон Търговище" ООД, ДРА № 358/18.11.2005 г. на "АСА иншаат - клон Търговище" ООД, както и ДРА № 355/18.11.2005 г. на "Дилер Иншаат Ве Тиджарет - клон Търговище" ООД, който е доставчик на прекия доставчик "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД по процесните фактури, издадени от последния на ревизираното лице. Тези ДРА обхващат данъчните периоди, през които са издадени процесните фактури и в констатациите не са направи изводи за това, че по тях не са осъществени реални доставки, нито има корекции на данъчните основи на осъществените от ревизираните лица облагаеми доставки и на размера на начисления данък. Това обстоятелство само по себе си не може да послужи като достатъчно доказателство за реално осъществяване на процесните доставки, но съпоставено с всички останали доказателства и обстоятелства по делото, вече обсъдени по - горе, представлява допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че по процесните фактури са осъществени реални доставки от лицата, които са издали тези фактури. Следва в тази връзка да се отчете обстоятелството, че при ревизиите на доставчиците, по които са издадени посочените ДРА, са направени проверки и съответни изводи по осъществените доставки, т. е. по процесните в настоящото производство, а не е извършено само констатиране на декларираните резултати, както често се практикува при данъчни ревизии. Наред с това, следва да се има предвид факта, че всички посочени ДРА са издадени по едно и също време, видно от поредните номера и датите на издаването им, и освен това вече са били издадени към момента на издаване на процесния ДРА, който е от 21.12.2005 г. Според представеното удостоверително писмо изх. № 04-23-22-2122 от 16.06.2008 г. от ТД на НАП - гр. София, обсъжданите ДРА на доставчиците са влезли в сила и задълженията по тях са платени. Фактът, че с тези ДРА от една страна не е признато право на данъчен кредит по фактурите, по които ревизираните лица са получатели по фактури от лицата, които в процесния ДРА /предмет на настоящото производство/ са приети като предходни, а от друга - не са направени корекции относно извършените от ревизираните лица доставки към СП "Фунда Анд и Систем Япъ", потвърждава извода, че реално са извършени процесните доставки и че реалността на тези доставки не е в зависимост от осъществяването на доставките от предходни доставчици. Настоящият състав съобрази също, че след обявяване на това дело за решаване, е постановено решение № 5334/26.04.2010 г. по адм. дело № 14567/2009 г. на ВАС, с което е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд по адм. дело № 924/2006 г., с което е отменен ДРА № 605/21.12.2005 г. на "Фунда Анд и Систем Япъ - България" ООД относно непризнат данъчен кредит по фактури, свързани с обсъжданите в настоящото производство доставки. Предвид всички изложени съображения, се налага извода, че първоинстанционният съд не е постановил необосновано решение. Неправилно касаторът подържа, че съдът е изградил изводите си само въз основа на заключенията на съдебните експертизи. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е взел предвид установените при ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства и ги е обсъдил заедно с доказателствата събрани в съдебното производство, включително заключенията на двете експертизи, които в основната си част са изградени на база събраните вече доказателства, проверки на счетоводствата на ревизираното лице и на доставчиците, до които е бил осигурен и по време на ревизията, както и на официални документи /протоколи, съставени от данъчните органи по време на ревизията, ДРА на доставчици, акт обр. 16 и разрешения за ползване на строеж, удостоверителни писма от НАП и НОИ и др./. Наред с това, и двете заключения са много подробни, последователни и обосновани и съответстват на останалите доказателства по делото, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещите лица. Позоваването на органите по приходите на разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 2, 3 и 4 ЗДДС в случая не съответства на установените факти и обстоятелства и на доказателствата по делото. Непредставянето на документи от лица, които според събраните доказателства, не представляват доставчици по предходни доставки по смисъла на чл. 20, т. 19 ЗДДС, не води до извод за наличие на основания по чл. 65, ал. 4, т. 2, т. 3 и 4 ЗДДС. Следва в тази връзка да се подчертае, че след като е доказано осъществяването на доставките по процесните фактури от лицата, които са издатели на тези фактури, подробни съображения за което по-горе, и след като данъкът е внесен по "ДДС-сметка" на съответния доставчик, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, дори и да е налице обстоятелство по чл. 64, ал. 4 ЗДДС. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като ответникът по жалбата не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение