Решение № 1207 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2013 г.

Решение № 1207 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и чл. 229 от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), чрез юрк. Дикова, срещу решение № 978/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 560/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) № 021101259/05.12.2011 г. издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-Бургас, относно установените на "Италспорт" ЕООД, гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102866305, представлявано от управителя Пенка Цончева Унгурова, за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на главницата 27 055,56 лева и лихва 10 747,10 лева, като са определени задължения в размер на главницата 4 374,82 лева и лихва 1 728,39 лева. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е следвало да установява поради какви причини сметка 500 "Каса" на ревизираното дружество е с кредитно салдо и дали действително е така, защото органът по приходите не е приел като суми с неустановен произход кредитното салдо по сметка "Каса", а внесените от "Италспорт" ЕООД по тази сметка суми. Касаторът оспорва съдебното решение и в частта за разноските, като излага доводи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на ревизираното лице, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Италспорт " ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Евтимов, е подал частна жалба срещу определение № 1132/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 560/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в частта за разноските. В съдебно заседание оспорва касационната жалба на ДД"ОДОП". Ответникът по частната жалба ДД"ОДОП" не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на частната жалба. Относно касационната жалба на ДД"ОДОП" излага становище, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която Д"ОДОП" е осъдена да заплати на дружеството разноски, тъй като следва да се приложи чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Излага доводи за правилност на решението в останала част и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество е основателна единствено касационната жалба на ДД"ОДОП" относно оспорената част на решението, с която се присъждат разноски на дружеството, поради следите съображения: С оспорена част на решение № 978/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 560/2012 г. по описа на АС - Бургас е изменен РА № 021101259/05.12.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, относно установените на "Италспорт" ЕООД задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на главницата 27 055,56 лева и лихва 10 747,10 лева, като са определени задължения в размер на главницата 4 374,82 лева и лихва 1 728,39 лева и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но неправилно е определен размерът на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, поради което е изменил и установените данъчни задължения и лихви за тях в зависимост от приетата от него за вярна данъчна основа. С оглед изхода на спора по същество са изчислени и дължимите разноски, които не са коригирани по реда на чл. 248 от ГПК независимо от изричното искане на "Италспорт " ЕООД с обжалваното от дружеството определение. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите Спорът е относно установени с РА допълнителни задължения на "Италспорт" ЕООД за 2007 г. по ЗКПО в размер на главницата 27 055,56 лева и лихва 10 747,10 лева. За да определи тези задължения органа по приходите е приел, че в хода на ревизията са констатирани основания за корекция на финансовия резултат. От представения хронологичен запис на сметка "Каса" е установено допълване на сметка 500-Каса от сметка 492-Разчети със собственика в общ размер на 270 557,76 лева. Съдът след като е обсъдил събраните в административното и съдебното производство доказателства, в това число и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и две допълнителни заключения на ССчЕ, е стигнал до извод, че от органа по приходите не е извършена цялостна проверка на счетоводството на жалбоподателя, не е установено неправилно счетоводно отразяване на стопанските операции, а от там се е стигнало до неправилно установяване на задължения на дружеството. Обосновано на събраните по делото доказателства, задълбочено анализирайки трите заключения на вещото лице, първоинстанционният съд е направил убедителни фактически изводи за неправилните констатации в РА. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като се има предвид, че ревизията не е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, то на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на органа по приходите е да обоснове всички фактически основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилно съдът е приел, че от представения пред органа по приходите "Синтезирано извлечение от конкорентния договор (Договор за текуща сметка)" и представената пред съда декларация от "Банка Популаре Ди Виченца" се установява, че на името на "Италспорт" е открита банкова сметка № 226483 на 25.09.2007 г. Настоящия състав споделя изводът на АС, че декларирането на съществуващи банкови сметки в чужбина пред БНБ и ТД на НАП гр. Бургас не влияе на тяхната действителност и недекларирането им евентуално би имало за последица носенето на административно-наказателна отговорност от дружеството, но не е основание да се приеме, че те не съществуват. С оглед на тази констатация, която не се оспорва в касационната жалба, съдът правилно е отчел движението по тази сметка при определяне на кредитния оборот по сметка "Каса" на ревизираното дружество. Според обясненията на едноличния собственик, италианската фирма "Борго Серджо Мария" е дистрибутирала продукцията на "Италспорт" ЕООД в Италия, за което дружеството е издавало фактури, италианското дружество е доставяло платове, за което от своя страна е издавало фактури на ревизираното дружество. Тези твърдения се подкрепят от представените фактури и от заключението на вещото лице, което е обвързало фактурите с движението по сметките на дружеството. Съдът правилно е кредитирал представения още в ревизионното производство протокол за прихващане от 31.12.2007 г. по издадени насрещни фактури за 2007 г. до размер на 47557.22 евро или 93013.83 лева. Съгласно заключението на вещото лице, тази сума погрешно е била осчетоводена като кредит по сметка 500 Каса, вместо да бъде отразена по дебита на сметка 400- Доставчици и кредита на см. 410 - Клиенти. Неправилно е кредитирана сметка "Каса" и със сумата 10 004,50 евро или 19 567,10 лева, която е платена по банков път в полза на "Борго Серджо Мария" на 01.10.2007 г. от сметката на "Италспорт" ЕООД в Банка Виченца Популаре, както и със сумата 27 963,12 лева по издадените фактури от "МАСС, които не са платени. От движението по сметката на дружеството в Италия вещото лице е установило и неосчетоводени плащания от клиенти в Италия в размер на 86263.33 лева, които е следвало да дебитират сметка "Каса". След като е установено, че неправилно сметка "Каса" е била кредитирана общо със сумата 140544.06 лева и не е била дебитирана със 86263.33 лева, правилно съдът е определил финансовия резултат на дружеството и е изчислил дължимия допълнително данък по ЗКПО в размер на 4374.82 лева. Изводите на съда за погрешното осчетоводяване на посочените суми, не се оспорват от касатора. Основният довод в касационната жалба е, че внесените по сметка "Каса" суми от "Италспорт" ЕООД през 2007 са с неустановен произход. Следва да се има предвид, че по своята характеристика сметка 500 "Каса" е активна счетоводна сметка, която се дебитира при постъпване на средства в касата и се кредитира при изплащане на пари от касата и като такава сметка винаги трябва да е с дебитно салдо. С цел да се елиминира кредитното салдо, получило се при неправилното осчетоводяване на гореописаните суми е предприето и кредитирането на сметка 492 "Разчети със собственика". Няма спор, че собственикът Пенка Цончева Унгурова е свързано лице с "Италспорт" ЕООД по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКПО във връзка с § 1, т. З, б. "в" от ДОПК. Съгласно чл. 15 от ЗКПО, в приложимата редакция ДВ бр. 105/22.12.2006 г., когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В случая съгласно чл. 16 от ЗКПО съдът е коригирал на финансовия резултат на дружеството през 2007 г., но със сумата, чийто произход остава неустановен, след обсъждане на представените доказателства в това число и заключенията по ССчЕ, приети от страните. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в тази част е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно единствено в частта му, с която на "Италспорт" ЕООД са присъдени 754.65 лв. разноски. Основателно касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Представените доказателства за откриването и движението по банковата сметка на дружеството в банка "Пополаре Ди Виченца", Италия, както и 156 броя фактури, свързани с предмета на делото действително са могли да бъдат представени от ревизираното лице преди съдебното оспорване на РА, тъй като това са доказателства, с които лицето следва да е разполагало преди това оспорване и само от него е зависело запознаването на органите по приходите с тях. Решението следва да се отмени като неправилно единствено в посочената част, а в останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. По частната жалба на "Италспорт " ЕООД С оглед изложеното, че ревизираното лице следва да понесе изцяло тежестта за разноските по делото, неоснователна се явява и частната жалба на "Италспорт" ЕООД срещу определение № 1132/23.05.2013 г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в частта за разноските. За пълнота на изложението следва да се има предвид, че независимо от това следва да се има предвид, че само заплатените от страната разноски подлежат възмездяване, а искането за присъждане на разноски и доказателствата за това, че са направени следва да са направени до постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, включително и със списък по чл. 80 от ГПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Евтимов за разноски, такива не са сторени за касационната инстанция и не се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,