Решение № 547 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 616/2009 г.

Решение № 547 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 616/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. С. Й. е поискал на 10 септември 2009 г. (според регистрацията в затвора-Белене на искането му, неточно наречено "жалба") проверка по реда на възобновяването на наказателни дела на осъждането му от районния съд в Бяла-като първа инстанция, и от окръжния съд в Русе-като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 42 от 31 март 2009 г. по н.о.х.д. № 52/2009 г., е за кражбата на 29 ноември 2007 г. на 10 метални стълбчета (елементи от пътно съоръжение в гр. Б. на обща стойност 121 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка със 194, ал. 1, 29, ал. 1 и 20, ал. 2 НК (още защото кражбата е опасен рецидив в двете му възможни по закон хипотези и при извършването й участвал като съизвършител Д. Н. А., който е осъден и за самостоятелна своя дейност по отношение на други 8 стълбчета). За своето участие в кражбата Й. е получил 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 88 от 10 юни 2009 г. по в.н.о.х.д. № 213/2009 г., е постановено след обжалване от (или от името на) двамата подсъдими и с него наказанията им са намалени на по 1 г. лишаване от свобода при условията и на чл. 55 НК (под минималните, предвидени в закона за извършените престъпления). Осъденият оспорва отговорността си, като излага своята версия за извършеното: стълбчетата са намерени в р. Янтра, като такива са предадени като вторични суровини и това може да бъде установено при ново разглеждане на делото в районния съд. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, допълнено с алтернативата за оправдаване още в тази инстанция. Прокурорът е за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд намери, че липсват основанията за възобновяване на наказателното дело. Осъденият използва възможността да изложи за пореден път защитната си версия; в тази насока той е общо взето последователен, но последователността му не е достатъчна, за да бъде тя приета и за доказана. В крайна сметка и съдилищата в предходните редовни инстанции не са имали някакви основания да сметнат защитната теза за достоверна, когато всички доказателства извън съдържащите се в обясненията на Й. са ги опровергали в едно или в друго отношение: че металните стълбчета са намерени в реката, че не са от складираните от общината в Бяла, че са предадени като вторични суровини след отстраняване на съмнението за собствеността върху тях и т. н. Осъденият, от друга страна, вероятно не случайно ограничава исканията си по изхода на делото до оправдаване или ново разглеждане на делото; той очевидно изключва варианта да носи все пак някаква отговорност, а според ВКС такъв вариант изобщо не може да бъде изключен, дори и с оглед на версията за намирането на стълбчетата- последните нито по външен вид, нито по предназначение не са изглеждали като ничии (непринадлежащи никому) вещи. Явната несправедливост на наложеното наказание като липсваща алтернатива в искането за възобновяване може да се обясни и с това, че ако за наказателната отговорност има място, то наложените наказания са във възможния минимум за извършеното. Намесата в тази насока на въззивната инстанция заслужава пълно одобрение, макар че не всички съображения в нейна подкрепа могат да бъдат споделени - например относно отчитането на миналите осъждания при индивидуализацията на наказанията, респ. че при нея не трябва да бъдат взети предвид всички осъждания, които нямат значение за правната квалификация (вж. още в р. 189/94-I, Сб., с. 27). Ръководен от изложеното и съобразно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение