Решение № 1910 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2017 г.

Решение № 1910 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 58 от 28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 431/16 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, в частта в която е отменен РА № Р-04000415003693-091-001/20.01.2016 г. на ТД на НАП В. Търново, издаден на Ц. Л. С., относно определени допълнително данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 7816,13 лв. и лихви в размер на 4582,72 лв. и за 2010 г. в размер на 605,48 лв. и лихви в размер на 292,51 лв. и в частта на присъдени разноски по делото в размер на 1157,53 лв.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата на Ц. Л. С.. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Ц. Л. С., чрез пълномощника си адв. М. М., в писмен отговор излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховния административен съд- осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-04000415003693-091-001/20.01.2016 г. на ТД на НАП В. Търново. С решението в обжалваната му част, съдът е отменил РА в частта относно определени на Ц. Л. С., допълнително данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. В останалата част в която е отхвърлена жалбата на С., решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да отмени процесния РА относно установените допълнителни данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., съдът е приел, че не е доказан източника на доходите на физическото лице за 2009 г. в размер на 78 161,32 лв. и за 2010 г. в размер на 6054,80 лв., поради което същите доходи не могат да се квалифицират като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Като основен довод съдът е изложил неправилната квалификация на органите по приходите на установеното превишение на разходите над приходите Прието е, че данъчната основа не е формирана по особените правила на чл. 122 от ДОПК и ревизионното производство не е проведено по този ред. Съдът е обсъдил общите разпоредби на чл. 10 и чл. 11 от ЗДДФЛ и разпоредбите на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и е приел, че са обложени разходи, а не доходи на лицето. Настоящият състав споделя довода на касатора, че липсват ясни и конкретни мотиви по същество на спора, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, като съдът единствено е цитирал и тълкувал правни норми от ЗДДФЛ. Като е приел, че ревизията е извършена по общия, а не по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът не е обсъждал доказателствата относно действителното наличие на несъответствия и техния размер, вкл. заключенията на ССЕ. В нарушение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, АС не се е произнесъл по съществото на материалноправния спор, който в случая е наличие на облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Констатацията, че данъчната основа не е определена по реда на чл. 122 - 123 от ДОПК, а при ревизия извършена по общия ред, не предполага възможност съдът да отмени обжалвания РА. В настоящия случай, съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи и финансирания, органите по приходите са извършили въз основа на събраните доказателства и всички факти и обстоятелства, установени за периода с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. Установено е също така, че в хода на ревизионното производство не са направени възражения, а и не са представени доказателства, че установеното превишение е резултат на получени от лицето необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. С оглед на установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че доходите на Ц. С. са получени през процесиите периоди и като такива са квалифицирани като доходи от други източници, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Същите доходи участват при формирането на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., при което за спорните периоди, съобразно Решение № 142/26.04.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП В. Т. са определени годишни данъчни основи по чл. 36 от ЗДДФЛ съответно: за 2009 г. в размер на 78 161,32 лв. и за 2010 г. в размер на 6054,80 лв. В резултат на така установените данъчни основи са определени и допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 7816,36 лв. и за 2010 г. в размер на 605,48 лв. В случая съдът неправилно е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ при ревизия по общия ред. Съгласно разпоредбата за ревизия при особени случаи по чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1- 8. Текстът предоставя на органа по приходите преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1- 8. В случая, данъчната основа е безспорно установена на база декларирани доходи и реализирани разходи, при което не се налага установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и съответно на така определена база облагане по разпоредбите на материалния закон, а е допустима ревизия по общия ред, каквато е извършена, при която са обложени установените разходи над приходи за съответните данъчни години като разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В този смисъл са Решение № 17277/19.12.2013 г., по адм. д. № 5151/13 г., решение № 14223 от 22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4046/17 г., на ВАС първо отделение и др., а цитираното от първоинстанционния съд Решение № 15426 от 95.12.2012 г., по адм. д. № 3124/12 г. по описа на ВАС, осмо отд. е изолиран случай. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В случая не са обсъдени събраните доказателства включително в хода на съдебното обжалване, поради което решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципа на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството. При новото разглеждане на делото следва в мотивите на съдебното решение да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи досежно приложимите материално правни норми. С оглед крайния съдебен акт по искането за разноски на осонвание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,