Решение № 5543 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2019 г.

Решение № 5543 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К., от [населено място] чрез неговия пълномощник срещу решение № 2866/25.04.2019 г. по адм. д. № 6803/2018 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - И. Л., И. Л., И. К. и Л. Г. чрез своите процесуални представителни намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът главният архитект на Столична община-район "Лозенец" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РЛЦ17-РА-076/28.08.2017 г. на главния архитект на СО-район "Лозенец", с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и заповед № РЛЦ17-РА-055/26.06.2017 г. за разрешаване изработването на ПУП-ИПРЗ е одобрено изменението на плана за регулация в обхвата на УПИ V-834 и УПИ VII-833 от кв. 16, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново" по плана на гр. София, съгласно приложения проект и обособяването на нов УПИ V-833, 834 и е одобрено изменението на плана за застрояване /ПУП-ИП3 в обхвата на УПИ V-833, 834 съгласно приложения проект. Заповедта съдържа и графична част. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е изложил доводи, че заповедта е валиден и законосъобразен административен акт. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и при изложени фактически и правни основания, постановена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съответствие с материалноправните норми. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че процесното изменение е инициирано от собствениците по поземлен имот УПИ V-834 и УПИ VII-833 от кв. 16, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново" по плана на гр. София, съгласно действащия ПУП, които се легитимират като собственици чрез приложените нотариални актове. В регулационно отношение с обжалваната заповед двете УПИ-та се обединяват в един, като се премахва вътрешната граница между имотите, без да се засягат външните граници на двата имота. Със застроителната част се предвижда изграждането на жилищна сграда с магазини и гаражи, представляваща свободно застрояване, разположена в имота, без да се допускат намалени отстояния. С плана се променя характера за застрояването от нискоетажно в средноетажно, което е съобразено с предвижданията на ОУП на СО-устройствена зона Жс - жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване, без да се променя предназначението на имота - то остава за "жилищно строителство" съобразно действащия преди изменението ПУП от 1999 г. С плана е определена кота корниз до 15 м, като предвидената сграда е на 3, 4 и 5 етажа. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията за заместване съгласно заповед № РД-09-125/09.06.2014 г на кмета на Столична община. Обжалваната заповед съдържа посочени фактически основания - решение по т. 3 от Протокол № 10/25.08.2017 г. на РЕСУТ и заповед № РЛЦ17-РА-055/26.06.2017 г. за разрешаване изработването на ПУП-ИПРЗ. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Одобреното изменение на ПУП-ИПРЗ, както и разрешението да се изработи изменение на действащия ПУП, не са съобщени на жалбоподателя. Жалбоподателят обаче е упражнил правото си защита чрез депозиране на съответната жалба, като е могъл да предяви всичките си възражения и искания, поради което правото му защита не е накърнено, а напротив е реализирано. Касационната инстанция намира за постановен при правилно приложение на материалния закон и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Налице е посоченото в обжалваната заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като процесното изменение е инициирано от собствениците на двата урегулирани имота, предмет на изменението на плана. Както пред първостепенния съд, така и пред касационната инстанция основните възражения са досежно изменението на плана за застрояване в обжалваната заповед, като се твърди възможност за намалени отстояния от новопредвидената за застрояване сграда до регулационната линия на имота на жалбоподателя. В този аспект правилно е отбелязано в обжалваното решение, че както в разрешението за допускане изменението на ПУП, така и в приложените проекти и обяснителна записка се посочва, че не се допускат намалени отстояния. В тези случаи според заключението на вещите лица не се изисква цитиране на отстояния до граници на съседни имоти и съседни сгради. В случая са посочени етажност на сградата - на 3, 4 и 5 етажа и максималната височина - кота корниз до 15 м. Така посочените параметри отговарят на изискванията на Наредба № 8/2001, изм. ДВ, бр. 22/2014 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "д", "з" и "и" се посочват отстоянията до уличнорегулационните линии, а начинът на застрояване на урегулираните поземлените имоти се определя чрез линиите на застрояване, като се посочват максималната височина и етажност на сградите в урегулираните поземлени имоти, което в случая е спазено. Според заключенията и на двете вещи лица не са допуснати намалени отстояния до съседния, собствен на жалбоподателя имот. Видно от заключението на първото вещо лице разстоянието до границата с имота на жалбоподателя за сграда с височина М+2 е 3 м, и 1/3 ЗН; за сграда с височина от 4 етажа е 4 м или 1/2 Н, за сграда с височина от 5 етажа е 5 м или 1/3 ЗН. Според второто заключение разстоянието до регулационната граница на имота на жалбоподателя е 4 м, но процесният ПУП-ИПРЗ е изработен в мащаб 1: 1000, при което 1 мм отговаря на 1 м разстояние и е възможна грешка при изчисленията при графичното измерване от 1 метър. Поради това съдът правилно е кредитирал заключението на вещите лица за липса на допуснати намалени отстояния и за наличието на спазени изисквания за отстояние по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Изводът на съда за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на материалния закон. Поради това обжалваното решение като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба И. Л., И. Л. и И. К. следва да се присъдят направените пред тази инстанция разноски, но не в претендирания размер от 3 000 лв. за всеки и за две инстанция, а в размер от по 600 /шестстотин/ лв. за касационната инстанция съобразно направеното възражение за прекомерност от пълномощника на жалбоподателя в писмената му молба-становище от 04.05.2020 г. и според чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,