Решение № 7551 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2024 г.
ВАССедмо отделение19.06.2024 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2266 от 27.11.2023 г. по адм. дело 842/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба ръководителя на Програмния оператор по Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност (ВЕЕЕЕС) срещу Решение 2266 от 27.11.2023 г. по адм. дело 842/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Решение Е-РД-16-422/04.08.2023 г. за определяне на финансова корекция на община Сандански. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че при произнасянето си съдът не е изпълнил задълженията си са разгледа, анализира и оцени поотделно и в съвкупност всички относими доказателства и безкритично е възприел твърденията на общината. Излага съображения за осъществяване на констатираното с акта нарушение и твърди, че същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, част 2.1. от Насоките за определяне на финансови корекции, които да бъдат извършвани от Европейската комисия, спрямо разходите, финансирани от ЕС съгласно принципа на споделено управление, за несъответствие с правилата на обществени поръчки, одобрени с Решение С
3452 от 14.05.2019 г. (Насоките). Сочи, че Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) са неприложими към регламентацията на обществените отношения, произтичащи от договорите за безвъзмездна финансова помощ, сключени по Програма ВЕЕЕЕС. Иска отмяна на обжалваното решение, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът община Сандански, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Сандански Решение Е-РД-16-422/04.08.2023 г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС, с което на общината е определена финансова корекция в размер на 39 959,21 лева с ДДС, съставляващи 10 % от стойността на допустимите разходи по договор 263-04 от 08.09.2022 г., сключен с изпълнител ЕТ АРТЕМИС С. АТАНАСОВА.
Съдът е установил от фактическа страна, че община Сандански е бенефициер по сключен с Министерство на енергетиката в качеството му на Програмен оператор по Програма ВЕЕЕЕС административен договор за предоставяне на БФП. След проведена процедура за възлагане на обществена поръчка публично състезание по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е сключен засегнатият от нарушението договор с предмет Рехабилитация и модернизация на система за външно изкуствено осветление на община Сандански.
С писмо с изх. Е-08-00-150 от 30.05.2023 г. бенефициерът е уведомен, че във връзка с регистриран сигнал за нередност започва процедура по определяне на финансова корекция по реда на чл. 21, ал. 1 от Договор за БФП BGENERGY-2.001-0105-C01, като на основание чл. 61, ал. 5 от Общите условия към договора за БФП в двуседмичен срок от получаване на писмото същият има право да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В установения срок е депозирано възражение.
В процесния административен акт се съдържа констатация за нарушение, допуснато от бенефициера при провеждането на поръчката, изразяващо се в незаконосъобразен критерий за подбор ограничително изискване по отношение експерт - отговорник по контрола на качеството в нарушение на чл. 160 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 1046/2018 г. на Европейския парламент и Съвета и в нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. второ, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, част 2.1. от Насоките с процентен показател на 10 %.
С процесния административен акт на основание чл. 12.1.1 от Регламента относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г., т. 25 Финансови корекции от Системата за управление и контрол на ПВЕЕЕЕС, чл. 5.1.17, чл. 17 и чл. 19.2 от Споразумението за изпълнение на ПВЕЕЕЕС, сключено между Националното координационно звено по ФМ на ЕИП и Министерството на енергетиката на 27.07.2018 г. и чл. 21 от договора за БФП, ръководителят на програмния оператор на Програма ВЕЕЕЕС определя финансова корекция на бенефициера в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия договор.
От правна страна съдът е приел, че въведеното изискване за висше образование на отговорника по контрола на качеството на строителството не представлява нарушение. На следващо място е мотивиран извод за неотносимост на правното основание, въз основа на което е издаден административният акт към изложените факти и обстоятелства, поради неприложимост на Насоките при определяне на финансови корекции по отношение на бенефициерите по програмата. По изложените съображения е отменил административния акт като незаконосъобразен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014 - 2021 г. Касационната инстанция споделя правния извод за неприложимост на Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки.
Еднопосочна е съдебната практика на Върховния административен съд, че Насоките регламентират единствено критериите и механизма за отмяна на предоставената на държавите членки подкрепа чрез определянето на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери.
Съгласно параграф 1 от Преамбюла на Решението на Комисията от 14.05.2019 г. установените насоки за определяне на финансови корекции следва да осигурят ръководството на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществените поръчки. Очевидно насочеността на акта е към Комисията, а последната няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Тя е компетентна да контролира спазването на правилата от държавите членки. Изрично в параграф 2 от Преамбюла на Решението на Комисията от 14.05.2019 г. е конкретизирано, че корекциите се прилагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Държавите членки са отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставките на финансова корекция, определени в Насоките. Очевидно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи.
Следователно дължимата правна обосновка от страна на ръководителя на Програмния оператор при констатации за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена по Финансовия механизъм на ЕИП, трябва да се основава на националното право. Недопустимо е в подобни хипотези позоваването на актове, даващи правомощия на Комисията за определяне на финансови корекции по отношение на държави членки.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за определяне на финансова корекция, а това не може да бъде преодоляно от съда нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта правно основание.
По изложените съображения правилен е изводът на съда, че административният акт е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.