Решение № 8366 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2009 г.

Решение № 8366 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Адам Иванов Адамов от гр. Варна, подадена против решение № 758 от 10.12.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, V състав по адм. д. № 660/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът е направил неправилен извод за липса на нарушения на материалноправните изисквания за проектиране на три спорни имота по ПНИ, съобразно който в границите на бившия имот № 441 се обособяват новообразувани имоти: № 6741 с площ 1112 кв. м., записан в регистъра като собственост на Живко Вълков, № 441 с площ 600 кв. м., отреден за Валентин Вълков и имот № 6742 с площ 421 кв. м., отреден за наследниците на Иван Адамов Куртев. Касаторът твърди, че гореописаните имоти не отговарят на изискванията за обособяването им, тъй като бившите ползватели са собственици по нотариални актове само по 600 кв. м. и останалата част от бившия имот е следвало да се предостави и запише в регистъра на бившите собственици с възстановено право на собственост - наследниците на Иван Адамов Куртев. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени процесната заповед в обжалваната й част като незаконосъобразна, като претендира направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Валентин Стоянов Вълков също не заявява мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна Стефка Иванова Димитрова с писмен отговор изразява становище за основателността й. Заинтересованата страна Живко Стоянов Вълков оспорва касационната жалба с писмено възражение, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. В. Алексиева и с писмени бележки, с които пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното решение. Предсатвителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът се е съобразил с представените доказателства за собственост и с изслушаните експертизи, като тройната експертиза, която е възприел е най - справедлива и съобразена с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 758 от 10.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Адам Иванов Адамов от гр. Варна против заповед № РД - 06 - 7706/20 от 24.01.2006 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в м. "Траката", землище кв. Виница, община Варна. За да достигне до този резултат, Административният съд - Варна е приел, че възраженията на жалбоподателя относно новообразувани имоти № 441, № 6741 и № 6242 са неоснователни, защото не са допуснати твърдяните нарушения и оспорената заповед съответства на изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с приета тройна съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещи лица Р. Попова, Й. Атанасова и Д. Петрова, тъй като втората тройна СТЕ е подписана с особено мнение. Съдът е възприел заключението на горепосочените вещи лица и е приел, че с него е установено, че при образуването на новопроектираните имоти са спазени всички законови изисквания за площ, лице и достъп до път. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото с него неправилно е интерпретирал тройната съдебно- техническа експертиза, на която се е позовал, изготвена и подписана от вещите лица Р. Попова, Й. Атанасова и Д. Петрова. Съдът погрешно е приел, че визираните вещи лица са се произнесли, че оспорения ПНИ съответства на изискванията на закона. Напротив, с посочената тройна СТЕ тримата експерти са предложили проект за изменение на ПНИ в обхвата на поземлените имоти, с който изменят площта на трита спорни имота и именно по отношение на този проект са вписали, че са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и ЗУТ за площ, лице на така новопроектираните имоти и достъп до път. Следователно изводът на вещите лица за липса на нарушения и спазване на законовите изисквания се отнася до предложения от тях проект, а не до оспорената част от ПНИ, която е предмет на настоящото съдебно производство. В случая става въпрос за план на новообразуваните имоти, а не за план за земеразделяне, поради което е недопустимо експерти да предлагат нови варианти и проекти и по тяхната законосъобразност да се произнася първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение е неправилно и на друго самостоятелно основание, изразяващо се в незаконосъобразен извод на Административния съд - Варна по отношение съответствието на спорните имоти с изискванията относно площите им. По делото няма спор относно факта, че новообразуван имот № 1641 е с площ 1112 кв. м., която площ е отразена в графичната част на ПНИ и в регистъра към плана. От текста на този регистър е видно, че имот № 1641 е с площ 1112 кв. м., като е вписан собственик Живко Стоянов Вълков с документ: нотариален акт № 111/19.07.1994 г. за 600 кв. м. в ид. части. По делото е приет като доказателство посочения нотариален акт и с него се установява по безспорен начин, че Живко Стоянов Вълков е признат за собственик на недвижим имот от 600 кв. м., идеални части от 850 кв. м. По делото не е представен оценителния протокол, чрез който на горепосоченото лице е признато право на преобразуване правото на ползване в право на собственост и е заплатена стойността на имота, но решаващият съдебен състав приема за безспорно обстоятелството, че Живко Стоянов Вълков се легитимира като собственик само на 600 кв. м. Това означава, че за него не съществува правно основание останалата част от имота до 1112 кв. м. да бъде отразена като негова собственост. В случая горепосоченото лице ползва процедурата по одобряване ПНИ за да придобие площта, надвишаваща собствените му 600 кв. м., но това е недопустимо в това административно производство. От съществено значение е обстоятелството, че Живко Стоянов Вълков не може да се ползва от разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото разликата над придобитите от него 600 кв. м. надвишава регламентираната от законодателя площ от 250 кв. м. и последната следва по силата на закона да се отрази като собственост на бившите собственици на процесния имот - наследниците на Иван Адамов Куртев. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е осъществено съществено нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 6 и ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, в които е регламентирано по императивен начин, че ПНИ отразява данните относно собствеността, съобразно представените нотариални актове, както и площите на имотите, вписани в тези актове. Като е достигнал до обратния извод, Административният съд - Варна е осъществил неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК и налага отмяна на обжалваното съдебно решение. Спорът следва да се реши по същество с отмяна на процесната заповед на областния управител на област с административен център гр. Варна в обжалваната й част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски в размер на 280 лв. - внесени за възнаграждения за вещи лица. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение