Решение № 3542 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2010 г.

Решение № 3542 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Даниел Тодоров Димитров от гр. Мездра против решение № 12 от 23.04.2010 г., постановено по адм. д. № 103/2010 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 40/10 от 11.01.2010 г. на началника на РУ на МВР - Враца. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи по същество за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поддържани и пред първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началникът на РУ на МВР - Враца не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Враца е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № 40/10 от 11.01.2010 г. на началника на РУ на МВР - Враца, с която на Димитров е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС", на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът повторно излага възраженията си, наведени пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта. За да отхвърли жалбата, съдът е развил подробни съображения по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б"б", пр. второ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство и откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. С нарочна заповед министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУ на МВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б"б" от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. В тази връзка правилен е изводът на съда, че всички доводи на жалбоподателя за годността на техническото средство, за липсата на издаден талон за медицинско изследване са въпроси в производството по издаването на наказателно постановление, с което се решава въпросът за отговорността на дееца. При съответна фактическа обстановка по делото АС - Враца е приложил правилно материалния закон. С оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел, че визираните в АУАН факти не са оборени по надлежния ред и административният орган е приложил точната материалноправна норма. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е приложил относимата правна норма. Изводът на съда, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК е правилен. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд