Решение № 11133 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сантея - Райково ООД, със седалище гр. Смолян, чрез адв. Кисьов като процесуален представител, срещу решение 396 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 47/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян (поправено с решение 60 от 11.03.2022 г. по същото дело), с което е отменена заповед УТ 074 от 26.10.2018 г. на кмета на община Смолян, в частта й досежно одобреното изменение на улица-тупик с о.т. 34в - 34б - 34а - о.т.1149. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят жалбите срещу заповедта на кмета на община Смолян в тази част, както и присъждане на направените разноски.

От Сантея - Райково ООД е подадена и частна жалба срещу решение 60 от 11.03.2022 г. за поправка на явна фактическа грешка, постановено по същото дело, в частта, в която е отхвърлено искането му за допълване на решение 396 от 23.12.2021 г. в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на решението с характер на определение в тази част. Претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК.

Ответниците - Сантея 99 ЕООД, И. Бялков и Асенов ЕООД, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответниците - "Тоди" ООД, "Би - 76" ЕООД, кметът на община Смолян, "Булпалет ЕООД, "Електроразпределение юг" ЕАД - гр. Пловдив и Окръжно пътно управление - гр. Смолян не вземат становище по подадените жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в подадените жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационата жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 396 от 23.12.2021 г., постановено в производство по чл. 226 АПК, е отменена заповед УТ 074 от 26.10.2018 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП план за регулация и застрояване за кв. 130 по плана на гр. Смолян, [жк], изразяващо се в изменение на улична и дворищна регулация на УПИ XIV за стоково тържище с преотреждане на същия в УПИ ХIV 578 стоково тържище и производствена дейност с ограничителни линия за застрояване и указани параметри на застройката, като промяната обхваща и УПИ XVI за транспортна база и УПИ ХХIV за производствена и дървопреработващи дейности, съобразно приложения проект, в частта й досежно изменението на улица-тупик с о.т. 34в - 34б - 34а - о.т.1149.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, но в нарушение на установената форма поради неспазване на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като е немотивирана по отношение на одобреното изменение на уличната регулация на север и на североизток - липсват фактически основания за постановяването й. Излага съображения, че такива не могат да се извлекат от обяснителната записка и решение по т. 6 от протокол 37/05.09.2018 г. на ОЕСУТ при община Смолян, нито от друг документ, съдържащ се в административната преписка. Обосновава извод и за допуснато съществено нарушение на чл. 128, ал. 8 ЗУТ поради това, че проектът за изменение на ПУП не е приет от помощния орган, които пороци препятстват съдебния контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед. Според съда административният акт е постановен в противоречие с чл. 81, ал. 1 ЗУТ, тъй като задънена улица, обслужваща повече от четири УПИ с дължина над 100 м, каквато е процесната улица - тупик с посочените осови точки и с оглед функционалното предназначение на територията - предимно за производствена дейност, следва да завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщане на автомобилите в обратна посока, а в случая такова не е предвидено. Като се позовава на допуснати нарушения на чл. 50, ал. 3 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; чл. 101, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии; приложение 34 от Наредба РД 02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, както и на чл. 27, ал. 3 от Наредба I з 1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар, обосновава извод за издаване на заповедта в противоречие с материалноправните разпоредби. По тези съображения и на основание чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК отменя одобрения ПУП - ПРЗ досежно изменението на улица - тупик от север на УПИ ХIV 578 стоково тържище и производствена дейност.

Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения:

Въпросът с допустимостта на оспорванията срещу заповед УТ-074/26.10.2018 г. на кмета на община Смолян, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ в кв.130 по плана на гр.Смолян, [жк], в частта досежно изменението на улица-тупик с о.т.34в - 34б - 34а - о.т.1149, е разрешен с влязло в сила определение 4842 от 14.04.2021 г. по адм. дело 3505/2021 г. на Върховния административен съд.

Настоящият състав не споделя извода в обжалваното решение за допуснато нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му - чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно неизвършване на отчуждителни процедури по предходен влязъл в сила план, по който е предвидена улицата тупик и съответно изтичането на определения в закона срок. От административната преписка, включваща направеното от заявителя предложение, съдържащо се в скицата-проект, обяснителна записка, задание по чл. 125 ЗУТ, заповед за допускане на изработването му по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, се установява вида и обхвата на исканото изменение, което е процедирано в административното производство. От графичната част на оспорената заповед, която е неразделна нейна част, също е видно какво изменение на уличната регулация е одобрено. В този смисъл са и мотивите на решението по адм. дело 5781/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предходно постановеното по спора решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд отново приема за допуснато същото нарушение на изискванията за форма, без да съобрази ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в административната преписка.

Неправилен е изводът и за допуснато процесуално нарушение при издаване на заповедта поради неспазване на чл.128, ал. 8 ЗУТ. Противно на приетото от съда проектът за ПУП - ПРЗ е разгледан на заседание на ОЕСУТ при община Смолян, като постъпилите възражения са приети за неоснователни и с решение по т. 6 от протокол 37/05.09.2018 г. е предложено на компетентния орган да одобри исканото изменение на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ.

Настоящият състав споделя направеното заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед в частта относно одобреното изменение на улица-тупик с о.т.34в - 34б - 34а - о.т.1149 по следните съображения:

От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че процесната задънена улица с о.т.34в - 34б - 34а, находяща се на север от УПИ XIV-стоково тържище, е предвидена със заповед 35 от 16.10.1996 г. на кмета на община Смолян за обслужване на новообразуваните парцели IV и XIV, двата с предназначение за складова база. Не са открити и представени заповеди за отчуждаване и липсват данни за проведени отчуждителни процедури за нея. С одобреното изменение габаритът на задънената улица в участъка о.т.34в - 34б - 34а се изменя и от 19 м става с широчина от 6 м, като запазва предназначението си на тупик, без предвидено обръщало и обслужва шест УПИ. Изменението на ПУП касае две задънени улици - от север (предмет на производството) и от юг-югоизток на УПИ XIV-стоково тържище, като двете се разклоняват в о. т. 1149 и започват от главен път II-86 в осова точка без номер преди о.т. 31.

Въпреки че заявителят в административното производство и настоящ касатор установява към датата на издаване на оспорената заповед собственически права по отношение на поземления имот, предвиден с плана от 1996 г. за улица-тупик от север на УПИ XIV-стоково тържище, то не са налице условията за прилагане на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочена като правно основание за изменението на уличната регулация в тази част. Цитираната разпоредба предвижда, че ПУП може да се измени, ако в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Според чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64. Съгласно § 70 ПРЗУТ (обн., ДВ, бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) срокът за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, определени по действащите подробни планове, е пет години от влизането на този закон в сила. След изтичане на посочения срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1, т. е. срокът, в който не следва да са започнали отчуждителни процедури, е 5 години, считано от 31.03.2001 г. и съответно е до 31.03.2006 г. Независимо от обстоятелството, че в случая този срок е изтекъл, не е налице посоченото в оспорената заповед материалноправно основание. Смисълът на разпоредбата е да отпадне предвиденото отреждане поради незапочнали отчуждителни процедури в определения законов срок, като тази част, отредена в случая за улица отново се включи в обхвата на имота, от който същата е образувана. От данните по делото се установява по безспорен начин, че предвидената с ПУП от 1996 г. улица-тупик с о.т.34в - 34б - 34а не отпада, а единствено се намалява нейния габарит. Следователно, тя запазва предназначението си и не се възстановява положението на имота преди създаването й с този план. Отделно от това предмет на одобреното изменение е участък, включващ освен посочените три осови точки, но и о.т. 1149, като е предвидено към задънената улица да преминат съответно 23 кв. м и 50 кв. м от имоти с идентификатори 67653.923.111 и 67653.923.112, което е за сметка на части от УПИ XVI-111 и УПИ XXIV-112, кв.130, собственост на "Булпалет" ООД, т. е. предмет на заповедта не е само предвидения с плана от 1996 г. тупик. Отказът от оспорване от страна на това дружество не променя извода, че в случая се засягат чужди имоти, като части от тях се отнемат и придават към обслужващата улица от север, което изключва приложението на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

При това положение е налице изменение на действащата улична регулация при липса на посоченото в заповедта правно основание, като задънената улица продължава да съществува със същото предназначение, с което е създадена, но с намалена широчина, поради което спрямо нея следва да са изпълнени особените изисквания, предвидени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В тази насока настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 2 ЗУТ и чл. 50, ал. 3 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От заключенията на вещите лица е видно, че нейната дължина, измерена до отделянето й от главната пътна комуникация път II-86, е 134 м, т. е. над 100 м, което изисква накрая да завършва с уширение, осигуряващо обръщане на автомобилите в обратна посока. Установено е, че функционалното предназначение на територията е за предимно производствена дейност и затова обслужването на сградите ще се извършва предимно от товарни автомобили, поради което уширенията трябва да се съобразят с условията съгласно приложение 34 към чл. 149, ал. 2 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, както и да се осигури възможността за обръщане на пожарни коли съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, каквито предвиждания не са налице в одобрения ПУП - ПУР досежно изменението на улица-тупик с о.т.34в - 34б - 34а - о.т.1149. Дори да се приеме тезата на касатора за неправилно определяне от вещите лица на дължината й над 100 м, измерена спрямо осовата точка от главния път II-86, а не спрямо о.т. 1149, където двата тупика от север и юг на УПИ XIV се пресичат, то липсата на посоченото от административния орган правно основание за изменение на уличната регулация по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е достатъчна да се обоснове извод за неспазване на материалния закон при издаване на оспорената заповед.

Предвид изложеното, като отменя административния акт в тази част съгласно чл. 146, т. 4 АПК, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила.

1. Частната жалба срещу решение 60 от 11.03.2022 г. за поправка на явна фактическа грешка, постановено по адм. дело 47/2020 г., с характер на определение в частта, в която е отхвърлено искането на "Сантея-Райково" ООД за допълване на решение 396 от 23.12.2021 г. в частта за разноските, е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли искането за допълване на съдебния акт по отношение на разноските, съдът в производство по чл. 248, ал.1 ГПК във вр. счл. 144 АПК, приема същото за неоснователно. Излага съображения, че с влязлото в сила определение по адм. дело 3505/2021 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предходно прекратително определение по оспорванията срещу заповедта на кмета на община Смолян в частта относно изменението на улица-тупик с о.т.34в - 34б - 34а - о.т.1149 и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част, е отменено и определение 634/23.12.2020 г., с което жалбоподателите пред първата инстанция са осъдени да заплатят на "Сантея-Райково" ООД направените по делото разноски в общ размер на 2 570 лева. Предвид отмяната на оспорената заповед в частта, в която жалбите срещу нея са приети за допустими досежно изменението на улицата -тупик от север, обосновава извод, че на заявителя в административното производство при този резултат не се дължат разноски по делото.

Решението с характер на определение в обжалваната част е правилно.

Въпросът с дължимостта на разноските, претендирани от "Сантея-Райково" ООД е разрешен с определение 4842 от 14.04.2021 г. по адм. дело 3505/2021 г. на Върховния административен съд, поради което не подлежи на преразглеждане. В мотивите му е прието, че определението за разноски е акцесорно на прекратителното определение 634/23.12.2020 г., което е отменено, тъй като частните жалбоподатели "Булпалет" ЕООД, "Асенов" ЕООД, "Сантея - 99" ЕООД и И. Бялков имат правен интерес и процесуална легитимация да оспорват заповедта относно изменението на улицата-тупик от север, поради което осъждането им за разноски е неправилно. При това положение изводът на съда, че в полза на "Сантея-Райково" ООД не следва да се присъждат такива, е правилен. Тяхната дължимост, вкл. и на тези, направени пред първата инстанция по адм. дело 346/2018 г. и пред касационната инстанция по адм. дело 5781/2019 г. на Върховния административен съд, се преценява при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, с оглед изхода на спора. В случая при постановената отмяна на административния акт в посочената част, на дружеството - заявител в административното производство, за което заповедта е благоприятна, не следва да се присъждат разноски. В тази връзка е неоснователно възражението в частната жалба, че такива се дължат по част от постановените съдебни актове, които са позитивни за страната.

Предвид изложеното решението, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на решение 396 от 23.12.2021 г. в частта за разноските като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявените претенции за присъждане на адвокатски възнаграждения за настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Сантея-99 ЕООД в размер на 900 лева и на Асенов ЕООД в размер на 1200 лева съгласно представените договори за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение