Решение № 4020 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2013 г.

Решение № 4020 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция - Велико Търново, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 239 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 885/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Евгения Найденова Недева - Гечевска е отменена негова заповед № 904/24.08.2012 за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на служителката - началник на отдел "Контрол на нехранителни обекти и стоки" в РИОСВ - Велико Търново. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответницата Недева оспорва жалбата чрез пълномощника си. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита касационното оспорване за допустимо, а по същество за неоснователно. Фактическата обстановка е правилно установена от АС, всички релевантни за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени, а правните му изводи изцяло се споделят, без да е необходимо преповтарянето им. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Въпросът за спазване на императивната разпоредба на чл. 93 от ЗДСл е максимално изяснен, в резултат на събраните по делото гласни и писмени доказателства, анализирани обстойно в мотивите на решението. Съдът е изложил изрични мотиви коя част от свидетелските показания кредитира и защо. В заключение е направил обоснован и верен правен извод, че дори да се приеме за изпълнено първото условие на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител, липсват убедителни доказателства за това, че е изпълнено и второто комулативно изискване за даване срок за писмени обяснения. В случая дадените от Недева такива под формата на доклад на 11.06.2012 г., което е преди началото на дисциплинарното производство, не удовлетворяват изискването на закона. Освен това, истинността на записаното в протокола от 23.08.2012 г. нейно изявление, че повече нищо няма да представя, е оспорено от служителката и правилно съдът не го е взел предвид при липсата на надлежно писмено документиране за отправена й покана, респективно последвал отказ за даването на допълнителни обяснения след изслушването и преди издаването на заповедта. Същата е издадена на следващия ден и без значение е кога на 24.08.2012 г. е връчена на лицето, след като не е безспорно доказано, че определеният срок за писмени обяснения от страна на дисциплинарно наказващия орган е бил устно определен най-късно до обяд на тази дата. Съдът не е опорочил съдебния акт, изразявайки и съображения по същество, като е приел, че вмененото дисциплинарно нарушение, така както е формулирано в заповедта (злепоставяне на РЗИ чрез несвоевременното уведомяване на директора за инцидента, за да може да отговаря на въпроси на висшестоящи и други органи), не може да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика. В тази насока са изложени убедителни аргументи, че Недева е предприела необходимите конкретни действия при получаване на информацията за замърсяване на водата и евентуален риск за увреждане здравето на хората е бил предотвратен, което е същественото. При положение обаче, че установеното нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, материалната й законосъобразност е без значение. Предвид горното първоинстанционното решение е правилно и не подлежи на касационна отмяна. При този изход на делото основателно е искането на ответницата за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, поради което РЗИ - Велико Търново следва да се осъди да й заплати сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на касатора с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът счита за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,