Решение № 6958 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2016 г.

Решение № 6958 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. А., чрез процесуален представител адв. Г. Г., против решение № 667/12.12.2015 г., постановено по адм. дело № 594/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - М. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 301з-2337/22.10.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - М., с която на касатора - на длъжност младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - М., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 (осем месеца), считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважено направеното срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание оспорване. Ответната страна по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - М. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение първоинстанционният съд, след като е установил релевантните фактически обстоятелства, обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания и събраните по делото доказателства, е приел, че не са налице основания по чл. 146 за отмяна на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата на П. И. А. Настоящата касационна инстанция намира решението на АС - М. за постановено в съответствие с приложимия материален закон. Правилна е преценката на административния съд, че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в изискуемата форма. Заповедта е писмена, съдържа всички изброени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити и е подписана от издателя. Възражението, наведено пред първата инстанция и поддържано в касационната жалба, че в заповедта не са посочени правните и фактическите основания за нейното издаване, е неоснователно. Конкретното деяние на П. И. А., съставляващо дисциплинарно нарушение, е описано в заповедта, като е индивидуализирано по време, място и обстоятелства, при които е било извършено, а от правна страна същото е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в "неизпълнение на заповеди" по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Посочените в заповедта фактически основания се допълват и обосновават от изложеното в писмо рег. № 7855р-5554/06.08.2015 г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР - С. до директора но ОДМВР - М. относно констатирани нарушения от полицейски служители, и съставената от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - М. докладна записка рег. № 301зр-15191/24.09.2015 г., в която са представени резултатите от извършената по получения сигнал проверка и е предложено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на съответните служители. В цитираните документи (писмо и докладна записка), на които дисциплинарно наказващият орган изрично се позовава в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и с които наказваното лице е било надлежно запознато, неправомерното поведение на П. И. А., обусловило ангажирането на дисциплинарната му отговорност, е подробно изяснено. С това формалните изисквания на закона за мотивиране на административния акт с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване (чл. 210, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 59 АПК) са спазени. С оглед така изведения от първоинстанционния съд законосъобразен резултат, неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване в противоположния смисъл. Изводът на административния съд, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящата инстанция. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 196 от ЗМВР, при отчитане на релевантните за спора обстоятелства, оценка на всички събрани доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР и след изслушване на държавния служител съобразно изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Правото на защита на дисциплинарно наказваното лице, гарантирано с нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е било спазено видно от протокол рег. № 301р-17366/22.10.2015 г., с който се удостоверява, че на същата дата, в 14:00 ч., младши инспектор П. И. А. е бил изслушан от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - М. във връзка с установено в хода на дисциплинарната проверка нарушение на служебната дисциплина от страна на Аврамов. При тези факти, обосновано, в съответствие с нормативната уредба и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не се доказват наведените от жалбоподателя възражения, преповторени и в касационната жалба, за нарушаване на правата му по чл. 206, ал. 1 ЗМВР и чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Правилна е преценката на АС - М., че в конкретния случай дисциплинарно производство може да започне без постановяване на изрична заповед (арг. от чл. 208 ЗМВР), а твърдението на касационния жалбоподател, че не е бил наясно с факта на образувано срещу него дисциплинарно производство се опровергава от приобщените към делото доказателства - сведение от П. И. А. с дата 18.08.2015 г., с което той отрича да е извършвал нарушение на заповед рег. № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, за чието нарушение именно му е наложено дисциплинарното наказание, и цитирания по-горе протокол рег. № 301р-17366/22.10.2015 г. за изслушването му от дисциплинарно наказващия орган. С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на съда, че на служителя е била осигурена възможност да изрази становище относно вменените му нарушения, да направи възражения и да представи или да поиска събиране на доказателства. Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на П. И. А., поради което доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение неизпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, надлежно установеното от фактическа страна поведение на служителя се изразява в неизпълнение на задълженията по т. 6.2 и т. 6.9 от заповед рег. № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на "Указания за работа на полицейските служители със системи за видео-наблюдение, монтирани в автомобил. Технически характеристики и правила за работа". Предвид правно обвързващия характер на цитираната заповед за служителите на МВР при осъществяване на техните функции по закон, нарушаването на разпоредбите на същата представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. По тези съображения, като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта, съставът на административния съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Наложеното на служителя П. И. А. дисциплинарно наказание "порицание" е определено съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР за този вид нарушение и е за срок от осем месеца, надвишаващ с малко законоустановения минимум от шест месеца. Мотивираният от съдебния състав извод за съответствие на наложеното наказание с целта на закона, а именно осигуряване спазването на служебната дисциплина и ефективно изпълнение на дейността съобразно предвидените за нея специфични изисквания, следва да бъде изцяло споделен. Наказанието е съразмерно определено от дисциплинарно наказващия орган на база оценка на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока се подкрепят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни. Касационните доводи за постановяване на съдебния акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост също са неоснователни. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички предвидени в чл. 146 АПК основания. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателя. Правните изводи на АС - М. почиват на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и са мотивирани с изложение на конкретни и подробни съображения. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на атакуваното решение на Административен съд - М. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение,