Решение № 187 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2017 г.

Решение № 187 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, т. 1 ГПК. [община] е подала молба вх. № 12229 от 19.06.2017 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на решение на Пазарджишкия окръжен съд № 112 от 08.03.2010 г. по гр. д. № 463/2009 г., с което е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу [община] ревандикационен иск за предаване владението на гори от землището на [община]. В писмения отговор по чл. 306, ал. 3 изр. 2 ГПК и писмената защита, ответникът изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа, че представените писмени документи не са от значение за делото, защото установяват собствеността в един значително отдалечен във времето момент, а по делото са събрани множество писмени доказателства, издадени след синорнамето и са изслушани експертизи, от които по несъмнен начин е установена характеристиката на земите и горите като държавна собственост. С решението, предмет на молбата за отмяна, е отменено решението на Пазарджишкия районен съд № 330 по гражданско дело № 1464/2004 г. и делото е решено по същество като е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите срещу [община] иск с правно основание чл. 108 ЗС - прието е за установено, че държавата е собственик на следните гори: 1. гора в землището на [населено място] местности Млековица и Долни Ю. с обща площ от 110 000.070 дка; 2. гора в землището на [населено място], местността "Хаджидедейска река" с площ от 54 200 дка; 3. гора в землището на [населено място], местности "Висока могила",, "Пладнището" и "Мечи валог" с обща площ от 35 000 дка; 4. гора в землището на [населено място] и [населено място], местностите "Малката бела стена" и "Барица" с обща площ от 30 700 дка; 4. гора в землището на [населено място], местност "Сапункьовец" с площ от 4 300 дка.; гора в землището на [населено място], местност "К. кър" с площ от 650 дка и е осъдена [община] да предаде на държавата владението на тези гори. В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови документи - синорнаме /худуднаме/ от 17.10.1762 г. със заверка от 19.07.1888 г. и препис от този документ с нотариална заверка от 18.09.1896 г., които са от значение за делото, защото установяват правото на собственост на [община] върху процесните земи, за които с влязлото в сила решение е прието, че са държавна собственост. С определението по чл. 307 ГПК № 246 от 29.09.2017 г. е прието, че представените доказателства са новооткрити и е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което молбата за отмяна е процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна, след обсъждане на доводите на страните, Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С решението, предмет на молбата за отмяна, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че решенията на Общинска служба "Земеделие" [населено място], с които на отделните кметства на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] са възстановени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ процесните гори и земи от горския фонд, са нищожни - постановени са при ненадлежно сезиране от лица, които не са юридически, нямат самостоятелна правосубектност и не могат да черпят права по чл. 3 от ЗВСГЗГФ. На следващо място съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че Общинската служба по земеделие [населено място] е възстановила гори, които са с площ по голяма от реално съществуващите на територията на Държавно лесничейство "Б." - възстановени са 234 850 дка при реално съществуващи 214 729 дка.; в нарушение на чл. 4 ППЗВСГЗГФ е възстановена собственост по отношение на площи - 33 117 дка, попадащи в чертите на Национален парк "Р.", представляващи изключителна държавна собственост, 228 дка в района на язовир "Я.", а също и 2 405 дка, предоставени на министерства и ведомства за осъществяване на дейността им. По отношение правата на държавата, съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната лесотехническа експертиза, че процесните гори и земи са устроени с Дефинитивния стопански план на Габровишки балкани от 1932 г. и стопански план от 1943 г., с Дефинитивния стопански план на Сестримската общинска гора от 1924 г. и 1941 г., с Дефинитивния стопански план на Беловската общинска гора от 1942 г., Лесоустройствен план на Г. - Б. от 1953 г., като последните лесоустройствени планове на държавното лесничейство Б. са от 1995 и 2006 г. Тези земи според заключението на вещото лице са били балталъци, къшлаци и яйлаци по смисъла на Законите за горите от 1897 г., 1904 и 1925 г. като вещното право на ползване, притежавано от физически, юридически лица и общини не се възстановява по ЗВСГЗГФ. Съдът е обсъдил и представеното решение № 463 от 20.11.1878 г. на Т. Пазарджишкия окръжен съд, според което закупените от Б. Х. "лесове държавни" - яйлъци -А., Ю., К. А., Я. С. Б., А. я., Б. а, Б., Д., О., С., С., Б. Х., Х. К., У., Д., Ч., остават притежание на жителите на [населено място], които ще имат право да се ползват от тревата и водата им и всички намиращи се в тях саморасли дървета, съобразявайки се с издадените закони. Представеният с молбата за отмяна документ, с дата 11.10.1762 г., представляващ синорнаме / османски документ худуднаме/ съгласно становището на старши специалист Музейно дело С. П. е основният документ, в който са вписвани държавните земи, както и тези на съответните общини и населени места, техният размер и системата на притежанието и стопанисването им . Чрез този тип документи са очертавани границите на землищата, обозначени с естествени природни знаци, те представляват основание за установяване правото на собственост на общините върху описаните в синорнаметата земи и гори, както и за очертаване на границите на населените места и след Освобождението през 1878 г. Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК могат да бъдат документи относно факти, които заинтересованата страна - молител е твърдяла по делото, но не е могла да докаже поради липса на съответните документи. Същевременно тези документи следва да са от значение за делото и да съществува вероятност те да доведат до промяна на решаващите изводи на съда, обусловили крайния резултат по делото. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, защото със Закона стопанисване и ползуване на горите обн. ДВ бр. 71 от 27.03.1948 г., по силата на чл. 1 всички гори, горски пасища и други горски земи (горски имоти) в страната, предмет на горското стопанство, както и стопанските сгради и съоръжения, свързани със стопанисването им, са обявени за държавна, /общонародна / собственост. Възстановяването на собствеността на горите на техните предишни собственици е уредено със ЗВСГЗГФ, който с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби не допуска възстановяване на вещното право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини, преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите ДВ, бр. 71 от 1948 г. в това число "балталъци", "къшлаци" и "яйлаци" . Следователно установяването на границите на землището в един минал момент, преди Освобождението от 1878 г. не е достатъчно, за да бъде отречено правото на собственост на държавата - ищец по ревандикационния иск върху процесните гори. Необходимо е да бъде безспорно установено, че включените в тях гори са били частна общинска собственост, защото съдът е приел, че горите, върху които общините са притежавали само вещно право на ползване, запазват статута си на държавна собственост и при действието на ЗВСГЗГФ по силата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Представеното в производството по отмяната синорнаме, носи заглавие "Показване пределите на старото [населено място] или на [населено място]" и съдържа само такава информация. Същевременно по делото са събрани доказателства от по-късна дата, от които е установено, че земите са били предоставени за ползване . Следователно новооткритият документ не би могъл да има значение за установяване възражението на [община] за притежание на право на собственост, изключващо правото на собственост на държавата. Както вече бе казано, за да се допусне отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените от молителя новооткрити документи да са със съдържание, което създава вероятност, че ако бъдат обсъдени от решаващия съд, той би могъл да достигне до други правни изводи. В разглеждания случай дори и да се приеме, че новите доказателства имат отношение към собствеността на [община] към момента на издаването му в поддържания от молителя смисъл на частна общинска собственост, то следва да се има предвид, че притежанието на горите от [община] към настоящия момент не следва пряко от установяването на собствеността към минал момент, а от надлежно проведена административна процедура по чл. 11 и от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, каквато съдът е приел, че не е осъществена поради нищожност на възстановителните решения на Общинската служба по земеделие [населено място] в полза на отделни кметства, които не са юридически лица и не са легитимирани да искат възстановяване на собствеността. По отношение на този втори решаващ извод на съда, който е достатъчно основание за отричане на противопоставимо на държавата право на собственост на [община], представените с молбата за отмяна доказателства нямат правно значение. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството за отмяна в размер на 300 лв. Воден от горното Върховния касационен съд, първо гражданско отделение