Решение № 9343 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2008 г.

Решение № 9343 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Костадин Иванов Хайков, в качеството му на бивш собственик на ЕТ "Костадин Хайков" - Пловдив против решение № 329/18.08.2008 г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 1126/2006 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Костадин Иванов Хайков против Ревизионен акт (РА) № 1600-897/8.05.2006 г. издаден от ТД на НАП-Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 714/20.07.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП- Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер общо на 12 949, 62 лв. ведно с прилежащите лихви. Със същото решение Костадин Хайков е осъден в качеството му на бивш собственик на ЕТ "Костадин Хайков" да заплати на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Пловдив сумата от 599 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните:- съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК; - съдът е направил неправилна преценка на събрани по делото доказателства и не е обсъдил събрани по делото такива; Иска се отмяна на решението със законните последици и присъждане на разноски. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ-Пловдив оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред Пловдивски окръжен съд е бил РА № 1600-897/8.05.2006 г. издаден от ТД на НАП-Пловдив в частта, потвърдена с решение № 714/20.07.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП- Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер общо на 12 949, 62 лв. ведно с прилежащи лихви. Определеният допълнително ДДС за внасяне е в резултат на определяне на облагаемата данъчна основа по ЗДДС за съответните месеци по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил, че на жалбоподателя са издадени от страна на "Братя Герини Прес" ЕООД - Пловдив 122 бр. фактури с предмет на доставката - вестници и др. периодични издания, които фактури не са отразени в дневниците за покупки на ревизираното лице, както и продажбите на получените стоки по тези фактури не са отразени в счетоводството на жалбоподателя, поради което е направен извод за наличие на укрити приходи от страна на последния и данъчната основа за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Ревизиращите органи са приели, че закупените от "Братя Герини Прес" ЕООД периодични печатни издания по процесните фактури са продадени изцяло, тъй като липсвала счетоводна информация за заприходени излишъци или липси в резултат на извършена инвентаризация през ревизирания период, като също така липсва счетоводна информация за бракувани стоки. Органът по приходите е приел за дата на данъчното събитие (продажбите) края на всеки календарен месец от ревизирания период, а данъчната основа за облагане с ДДС е определена като разлика между покупната цена и продажната стойност на неосчетоводените стоки, като последната е получена като към покупната цена е прибавен процент на надценка за съответните години, съгласно представена от жалбоподателя справка. В съдебната фаза на обжалването е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение относно начина на определяне на размера на средната надценка, съдът не възприема. Разпитани са и свидетели, които са служители на "Братя Герини Прес" ЕООД. Съдът е преценил като верен и правилен изводът на данъчните органи, че са налице укрити приходи от жалбоподателя по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК по процесните 122 бр. фактури за продажба на периодични печатни издания, поради което е приел, че данъчният ревизиращ екип законосъобразно е пристъпил към определяне на облагаемата данъчна основа за процесните периоди по реда на чл. 122 от ДОПК. Според съда за определяне на облагаемата данъчна основа е извършен анализ на релевантни обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е спазена процедурата по чл. 124 от същия кодекс. Прието е, че в съдебната фаза на обжалването, жалбоподателят не е опровергал презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и, че данъчната основа е определена на база на данни представени от самия жалбоподател. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка с качеството му на данъчен субект по спора. Прието е, че ревизията е извършена на ЕТ "Костадин Хайков" - Пловдив, като след прехвърляне на предприятието на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ и заличаването на ЕТ от търговския регистър съгласно съдебно решение от 25.05.2006 г. по ф. д. № 1439/1992 г. на ПОС, физическото лице, Костадин Хайков като отчуждител отговаря за задълженията на ЕТ солидарно с правоприемника до размера на получените права по договора между тях, съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ, ако няма друго споразумение с кредиторите. Поради липса на представено споразумение с кредитора- Държавата и липсата на данни за размера на получените права по прехвърлителната сделка, жалбоподателят е солидарно отговорен с приобретателя за установените в обжалваната част на РА публични задължения на ЕТ. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилен е изводът окръжния съд, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец на трето лице и заличаването на търговеца от търговския регистър не препятства възможността срещу физическото лице, което е действало като едноличен търговец да бъде издаден ревизионен акт за задълженията му като ЕТ. Безспорно е установено, че с решение от 25.05.2006 г. по ф. д. № 1439/1992 г. на Пловдивски окръжен съд е вписана продажба на търговското предприятие по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ от ЕТ Костадин Иванов Хайков с фирма "Костадин Хайков" на "ЕФ ЕКС УЪРКС" ЕООД и е постановено заличаване от търговския регистър на ПОС, на ЕТ Костадин Иванов Хайков с фирма "Костадин Хайков" поради прекратяване на дейността. Ревизията, по която е издаден процесния РА е за период 1.01.2000 г. - 31.08.2005 г. които са преди прехвърляне на предприятието. За задълженията за тези периоди по аргумент от чл. 15, ал. 3 ТЗ отговарят солидарно отчуждителят на предприятието и приобретателят. С оглед характера на отговорността, за органите по приходите не съществува задължение да извършат ревизия и на двамата солидарни длъжници, а могат по свой избор да издадат ревизионен акт само против единия от тях. Физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. Според чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, като едноличните търговци не са посочени като отделен вид задължени лица. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице. С разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ е дадена възможност за страните по договора за прехвърляне на предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ да направят споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключи приложението на солидарната отговорност. В конкретния случай обаче не са представени доказателства за наличие на подобно споразумение с данъчната администрация. Правилно е прието от съда, че са били налице предпоставки за определяне на облагаемата данъчна основа по ДДС за процесните ревизирани периоди по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. От събраните по делото доказателства, а и от писмените документи (обяснения на физически лица, работещи при "Братя Герини Прес" ЕООД) е установено, че жалбоподателят е бил клиент на "Братя Герини Прес" ЕООД и е получавал от този доставчик вестници и периодични издания, които е заплащал. Установено е, че няма отразяване в счетоводството на жалбоподателя, на тези доставки. Основателно е прието, че ревизиращите органи законосъобразно са преценили наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи. Основното възражение на касатора, както в производството пред окръжния съд, така и в касационната му жалба е, че във фактурите, издадени от "Братя Герини Прес" ЕООД липсва подпис за ЕТ "Костадин Хайков", което означавало, че липсва облигационна връзка между страните по фактурите. Наличието на реално разменени престации между търговеца и дружеството се доказва обаче от събраните по делото гласни доказателства средства. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които са лица, работещи на различни длъжности при "Братя Герини Прес" ЕООД съвпадат с обясненията на тези лица, дадени в рамките на ревизионното производство. От показанията и обясненията на тези лица недвусмислено се установява, че на лица, представяни от Костадин Хайков, като негови служители са предавани вестници и периодични издания за продажба. От заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че е налице плащане в брой, както на данъчните основи, така и на начисления ДДС по фактурите, като във връзка с плащането са съставяне и касови бележки (разпит на вещото лице в съдебно заседание на 17.09.2007 г.). От обясненията на лицата, събрани в хода на ревизията и от свидетелските показания се установява, че издадените фактури, касаят само вестници и списания, които са реализирани от получателя им (в конкретния случай, жалбоподателят), тъй съдържанието на фактурите отразява разликата между предадените и върнатите като непродадени вестници и периодични издания. Неоснователно е възражението на касатора относно извода на съда за законосъобразно определена облагаема данъчна основа. Правилно съдът не е кредитирал в тази част заключението на вещото лице. Видно от заключението е, че експертът при определяне на размера на средната надценка по извършените от едноличния търговец продажби, като компонент при изчисленията е възприел отчетната стойност на продадените материали- млади животни и животни за угояване и дълготрайни материални и нематериални активи, различни от стоките по процесните фактури. Основателно съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице в тази част. По изложените съображения, решението на Пловдивски окръжен съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд