Решение № 14579 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2009 г.

Решение № 14579 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 08.01.2009 г. по адм. дело № 358/2007 г., в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Пловдивският окръжен съд, административно отделение ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-53/17.02.2006 г. на кмета на Община Хисаря в частта й, с която на осн. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определена застроена част от имот с кадастрален № 9709 по помощния план на гр. Хисаря по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, попадащ в УПИ № 1172 по кадастралния план на същия град от 2000 г., за който е отреден парцел II - Стопански двор на Районна дирекция на ЦСПС в кв. 97 по РП на гр. Хисаря от 1971 г., заключена между букви Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г от комбинирана скица № 1 към техническата експертиза от 07.06.06 г. на вещото лице В. Герасимов, с площ от 696 кв. м, като вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ незастроената част от имот с кадастрален № 9709 по помощния план на гр. Хисаря по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с площ от 696 кв. м, заключена между буквите Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г от скица № 1 на вещото лице В. Герасимов, която скица е неразделна част от настоящото решение. С трети и четвърти диспозитив съдът се произнася по направените по делото разноски. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба с вх. № 3648/16.02.2009 г. е от ОБЩИНА ХИСАРЯ, гр. Хисаря чрез пълномощника адв. Елена Стойчева - Кожухарова. Касаторът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и произнесено при непълно тълкуване на събраните по делото доказателства. В ДОПЪЛВАНЕ на касационната жалба от 30 март 2009 г. е уточнено, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Набляга се на обстоятелството, че съдът не е изпълнил указанията на ВОС, дадени в отменителното му решение, защото назначената експертиза не е успяла да установи наличието или липсата на застрояване и е останал неизяснен въпроса какво е обозначено и отбелязано в скицата и показва ли то наличието на някаква постройка. Освен това съдът не е обсъдил писмените възражения и факти, че е имало застрояване в процесния имот и че мероприятието, за което е отреден е осъществено. Моли съдебното решение да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Втората касационна жалба с вх. № 3788/18.02.2009 г. е от "ТИТ - ТИХОМИР ТРЕНДАФИЛОВ" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя Мариела Нелкова Трендафилова, чрез адв. Добромира Тенева - САК. И този касатор счита, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отделно от това сочи като порок недопустимост поради произнасяне извън обхвата на административния акт и подадената срещу него жалба. По изключително подробни съображения развити на 13 страници моли съдебното решение да бъде отменено, а жалбата срещу него отхвърлена. От ответниците - Тодорка Стойнова Минчева, Радка Минчева Георгиева и Йовка Минчева Търновалийска, чрез пълномощника им адв. Е. Коларова е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ, в което изразяват становище, че жалбата на Община Хисар е неоснователна. Отделно е постъпила и писмена защита. Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и се моли да бъде оставено в сила, защото съдът е изпълнил указанията на ВАС и е обсъдил всички събрани по делото доказателства. По касационната жалба на "ТИТ - ТИХОМИР ТРЕНДАФИЛОВ" ЕООД, гр. София не е взето отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими и неоснователни. Не са допуснати твърдяните касационни основания, които да налагат отмяна на решението на съда. Съдът се е съобразил с указанията на ВАС по адм. д. № 210/2007 г., като е назначил съдебна експертиза за изясняване наличието или липсата на застрояване в спорната част на имота. В съдебно заседание от 19.03.2008 г. на вещото лице са поставени допълнителни въпроси и в приложеното към делото допълнително заключение същото е отговорило конкретно на формулираните от процесуалния представител на Община Хисар въпроси, касаещи източната част на имота заключена между буквите Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г представлявала застрояване по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и какъв е характера на същото. По отношение на касационната жалба на "Тит-Тихомир Трендафилов" ЕООД следва да бъде посочена молба от дружеството от 26.03.2009 г., в която подробно са посочени в две групи допълнителни въпроси, на които вещото лице е отговорило и които са взети предвид при постановяване на съдебното решение в обжалваната част, с изключение на въпросите неотносими по предмета на спора. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) съдът кредитира заключението на назначената експертиза, като го обсъжда заедно с останалите доказателства събрани по делото и не може да се съобразява със субективната преценка на страните по делото. В този смисъл съдът е мотивирал изводите си относно спорната част от имота, в съответствие със закона и решението му е законосъобразно. Касационната жалба на ОБЩИНА ХИСАРЯ е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същите причини е допустима и касационната жалба на "ТИТ - ТИХОМИР ТРЕНДАФИЛОВ" ЕООД, гр. София. Отделен е въпросът, че това дружество не е следвало да бъде конституирано като заинтересована страна по делото, но след като е конституирано и е участвало в процеса, има право на жалба срещу решение, което засяга неблагоприятно правната му сфера. Разгледани по същество, двете касационни жалби се явяват неоснователни. Производството по адм. дело № 358/2007 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано повторно след отмяна на първоначалното решение на същия съд постановено по адм. дело № 535/2006 г. и връщането му за ново разглеждане от друг състав. В отменителното си Решение № 4010 от 23.04.2007 г. по адм. дело № 210/2007 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е приел, че при неизяснена фактическа обстановка е постановено решението в частта, с която е определена като свободна от застрояване частта от имота по букви Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г по скица № 1 на вещото лице с площ 696 кв. м. Според съда както от основното, така и от допълнителното заключение на вещото лице не е установено по безспорен начин дали в тази част от имота е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ или са налице други съоръжения по смисъла на ал. 2 от цитирания параграф, защото от комбинираната скица № 1 към СТЕ е видно, че най-северната част на имота е обозначена с отсечена от изток елипсовидна форма на терен. От друга страна касационната инстанция е приела, че в констативната част на заключението на вещото лице (т. 5) това обстоятелство не е обсъдено, като изрично е посочено, че в процесния имот няма построени сгради, а същевременно от проведения в с. з. от 13.06.2006 г. разпит на вещото лице, същото е посочило, че "целият голям парцел е навес, друг голям навес, сграда тип "барака", работилници и бетонова площадка", без същите да са графично изобразени или индивидуализирани на скицата, още по-малко пък да са обсъдени от него в заключението му. По този начин според предходния касационен състав е останал неизяснен въпросът за фактическото застрояване на имота в тази му част, което е довело до правния резултат за отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който чрез назначаване на съдебна експертиза да изясни наличието или липсата на застрояване на имота в тази част и характерът на същото, ако има такова. Касационното производство по адм. дело № 6441/2009 г. също е повторно и настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение приема, че указанията така както са дадени (дословно цитирани), са изпълнени. Първоинстанционният съд е установил, че обозначената в най-северната част на процесния имот елипсовидна форма с непрекъсната линия представлява топографски знак, с който се обозначават спомагателните хоризонтали, определящи релефа на терена, тоест с това обозначение на скица № 1 (по първоначалното дело) вещото лице е имало предвид единствено определянето на релефа на терена и не става въпрос за никакво застрояване в тази част на имота. Поради това тази част е приета като свободна от застрояване, което е довело до правния резултат за отмяна на заповедта и определянето на тази част от имота като незастроена. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната Заповед № РД-06-53/17.02.2006 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. В контекста на тези общи принципни правила първоинстанционният съд не е следвало да конституира като заинтересована страна по делото "ТИТ - ТИХОМИР ТРЕНДАФИЛОВ" ЕООД, гр. София и не е следвало да отбелязва, че с решение № 01479/12.12. (верният месец е 10) 1994 г. на ПК - Хисаря на жалбоподателите (които са Тодорка Стойнова Минчева, Радка Минчева Георгиева и Йовка Минчева Търновалийска) като наследници на Минчо Георгиев Минчев е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,700 дка, находяща се в строителните граници на Хисаря - Момина баня, местност "Под плажа". Ако този имот, заснет в помощния кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ с кадастрален № 9709 е действително реално възстановен на оспорващите в стари реални граници, то няма смисъл да се развива процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и целият спор по определянето на застроена и незастроена част от имота би бил без правно значение. Като се изключи горното, решението на Пловдивския окръжен съд е правилно. Предмет на адм. дело № 358/2007 г. е не целият имот № 9709, а само тази му част, която е заключена между буквите Г-Д-Е-Ж-З-Л-Г на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Васил Герасимов, приложена по адм. дело № 535/2006 г., която част е с площ 696 кв. метра. В тази част следва да се установи има ли застрояване или не. Без правно значение за изхода на спора е факта, че имот № 9709 е част от имот № 1172, обхващащ и други имоти както на жалбоподателките пред първата инстанция, така и на трети лица и че този имот пл. № 1172 по кадастралния план, одобрен със заповед № РД-02-14-2299/29.12.2000 г. представлява УПИ II - Стопански двор-Районна дирекция на ЦСПС, кв. 97 по регулационния план на гр. Хисар, одобрен със заповед № 516/25.02.1971 г. Без правно значение е и застрояването в останалите съседни имоти като например в имот № 9703, № 9720, № 9721, № 9710, № 9719, № 9718 и № 9708, в по отдалечените имоти № 9704, № 9722, № 9723, а също и в имотите на самите жалбоподателки пред първата инстанция, претендирани по други дела - имот № 9707 и № 9711. Без правно значение е и застрояването в самия имот № 9709 в тези му части, по отношение на които има влезли в сила съдебни решения, а именно - за частта от имота заключена между буквите А-Б-В-К-И-А на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Васил Герасимов, приложена по адм. дело № 535/2006 г., която част е с площ 440 кв. метра и за частта, заключена между буквите И-В-Г-Л-З-И на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Васил Герасимов, приложена по адм. дело № 535/2006 г., която част е с площ 537 кв. метра. От новото заключение на вещото лице, назначено по адм. дело № 358/2007 г. - основно и допълнително, придружено също със скици се установява, че в спорния имот няма застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Голяма част от поставените на вещото лице въпроси са неотносими за спора, вкл. и въпроса за плътността на застрояването по Наредба № 7/2003 г., поради което правилно и съдът не ги е обсъждал, макар че е допуснал експертизата в този й вид. В контекста на всичко изложено до тук, оплакванията в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС от ОБЩИНА ХИСАРЯ и "ТИТ - ТИХОМИР ТРЕНДАФИЛОВ" ЕООД, гр. София решение на Пловдивския окръжен съд е допустимо. Съдът не е излязъл извън предмета на делото и не е постановил решение свръх петитум. Същото е съобразено с материалния закон и е обосновано. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,