Решение № 5546 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2011 г.

Решение № 5546 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Геокомерс" ООД със седалище в гр. Русе, представлявано от Георги Керчев, против решение № 20 от 13.05.2011 г., постановено по адм. д. № 53/2011 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 10721, прието с протокол № 53 от 16.12.2010 г. на Общински съвет - Русе. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът - Общинският съвет - Русе оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е сезиран с жалбата на "Геокомерс" ООД срещу решение № 1072, прието с протокол № 53 от 16.12.2010 г. на Общински съвет - Русе, с което се утвърждава градска общинска транспортна схема на гр. Русе и маршрутните разписания на линиите от градската общинска транспортна схема, съгласно Приложение № 1. Решението е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА във вр. с чл. 17, ал. 5 от ЗАвтП и чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки коли (Наредбата). След подробно и задълбочено анализиране на доказателствата по административната преписка съдът е достигнал до обоснования правен извод за спазване на законоустановената процедура при издаване на оспореното решение, който касационният съдебен състав споделя изцяло. Спорният въпрос в конкретния казус е по приложението на материалния закон. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд е приел, че решението е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Основното оплакване на жалбоподателя, поддържано и пред касационната инстанция, е за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, тъй като не били определени линии и курсове, които ще бъдат обявени за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица. Както правилно е приел съдът, определянето на такива линии и конкретни автобусни курсове, по които ще се движат автобуси, пригодени за превоз на лица с двигателни проблеми, се извършва след избора на превозвач. А това става при проведен конкурс, в рамките на който се определят и техническите изискванията на автобусите и се разпределят линии, пригодени за превоз на инвалиди, т. е. тези автобусни линии и курсове се определят след утвърдена транспортна схема. С Наредба № 2/15.03.2002 г. са определени условията и редът за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, общинската транспортната схема включва автобусните линии, свързващи пунктовете от територията на общината. В изпълнение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата Общинският съвет, с последващо решение за откриване на конкурс за избор на превозвачи следва да посочи за кои линии и съответно разписания по същите линии ще бъде проведен конкурса за възлагане на превоза, да определи състава на конкурсната комисия, да определи линиите за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица, както и да утвърди критериите и начина за оценка на предложенията на кандидатите. При приемането на оспореното решение са проведени обсъждания с оглед осигуряване на оптимална организация на градския транспорт и гарантиране на ефективни транспортни връзки между отделните видове превозни средства. В това производство общинският съвет няма задължение да определи автобусните линии и курсове, достъпни за трудноподвижни лица. Решение № 1072/16.12.2010 г. на Общински съвет - Русе, прието по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. няма за предмет определяне на автобусни линии и курсове за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни хора. Едва при обявяване на конкурс за извършване на обществен превоз на пътници с автобуси общинският съвет е длъжен с решението си по чл. 17 от Наредбата да определи и условията по чл. 18. Оспореното решение не противоречи и на разпоредбите на т. 17 от въведението на Регламент /ЕО/ 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета. Целта на регламента, на който се позовава касатора е да определи начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които, наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми. С този регламент се установяват условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги. Правилата на регламента се прилагат спрямо изпълнението на обществени услуги за пътнически превоз на национално и международно равнище чрез железопътен и други видове релсов транспорт и чрез автомобилен транспорт. Но за осъществяване на обществения превоз на пътници на национално ниво се изискват утвърдени транспортни схеми - републикански, областни и общински. Общинските транспортни схеми отчитат обществената потребност от превози между пунктове в чертите на населеното място, в границите на съответната община. Този етап от административната процедура по регламентирането на обществен превоз на пътници има съдържание, обхват и цел, различни от етапа, при който се определят условията по възлагане на превозите. Нормативната уредба не въвежда изисквания за осигуряване на линии, които да се изпълняват от изцяло оборудвани транспортни средства, отчитащи специалните нужди на хората с ограничена двигателна способност, още повече тези линии да се определят в процедурата по утвърждаване на общинската транспортна схема. Компетентните органи имат свободата да определят социални критерии и критерии за качество, за да запазят и повишат стандартите за качество относно задълженията за извършване на обществени услуги, които се конкретизират и съблюдават в процедурата по възлагане на превозите, която следва тази по приемане на транспортните схеми. В касационната си жалба дружеството навежда именно доводи, които са относими към процедурата по възлагане на превози по утвърдена общинска транспортна схема, но те са ирелевантни към процедурата и материалноправните предпоставки за издаване на решението, с което се утвърждава тази транспортна схема. С оглед изложеното и при липсата на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд