Решение № 8356 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2015 г.

Решение № 8356 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "АТВ - Акцион тоолс България" ЕООД, с адрес на управление - гр. Балчик, представлявано от Мишел Жозеф Жан Луи Амоник, чрез пълномощника адвокат Десислава Петкова, срещу решение № 152 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 521/2014 г. на Административния съд - гр. Добрич. С посоченото решение съдът е отхвърлил оспорването на дружеството срещу решение № 32/18.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му относно искането за обявяване на нищожността на разпореждане № 517/20.08.2012 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - гр. Добрич. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в допълнителна "Молба" към касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на "АТВ - Акцион тоолс България" ЕООД срещу решение № 32/18.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството относно искането за обявяване на нищожността на разпореждане № 517/20.08.2012 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - гр. Добрич, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено на жалбоподателя да внесе сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 1/10.08.2012 г. в общ размер на 1760, 40 лева, от които 1294, 82 лева главница и 465, 58 лихви, представляващи причинена щета на бюджета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Марияна Борисова Симеонова за периода м. 09/2008 г. - м. 12/2011 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че неправилната преценка на контролния орган, а след това и на по-горестоящия административен орган в производството по обжалване на акта относно съществуването на фактическото основание за издаване на разпореждането и съответствието му с хипотезиса на приложената правна норма могат да обосноват незаконосъобразност на акта, но не водят до нищожността му. Посочил е, че разпореждането е издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет по реда на чл. 110, ал. 3 КСО, от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма и на обстоятелствата, посочени в него и в документите към придружаващата го административна преписка. Извел е извод, че не са налице критериите, за да се приеме, че обжалваното разпореждане е нищожен административен акт. Така постановеното решение е правилно. Първоинстнанционният съд е установил релевантните за изхода на спора факти, по които страните не спорят. Видно от данните по делото, със заповед № 238/09.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е възложено извършването на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на "АТВ - АКЦИОН ТООЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Балчик. Съставен е ревизионен акт за начет № 517/20.08.2012 г. за неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на лицето Марияна Симеонова в размер на 1294, 82 лева главница и 465, 58 лева лихви, начислени към 10.08.2012 г., съгласно справка № 1 към ревизионния акт. В справката е посочено, че договорът за управление на лицето не е вписан в ТР, поради което то нямало качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и неправомерно са му били изплатени парични обезщетения за периода м. 09/2008 г. - м. 12/2011 г. За събиране на сумите по ревизионния акт е издадено и обжалваното разпореждане на № 517/20.08.2012 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Добрич. "АТВ - АКЦИОН ТООЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Балчик е оспорило разпореждането пред директора на ТП на НОИ - Добрич, който с решение № 35/03.10.2013 г. я е оставил без разглеждане поради просрочие. С определение № 47/18.03.2014 г. по адм. дело № 927/2013 г. Добричкият административен съд е отменил решението и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Добрич орган за решаване на спора по същество с довода, че по-горестоящият административен орган е бил длъжен да разгледа жалбата по отношение на направеното с нея искане за обявяване на нищожността на разпореждането, което не е обвързано със срок. С оспореното в настоящото производство решение № 32/18.08.2014 г., директорът на ТП на НОИ - Добрич е разгледал искането за нищожност на разпореждането, като е приел, че спорът се концентрира върху въпроса имала ли е Симеонова качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, за да ползва правата за получаване на парично обезщетение за временна неработоспобност за процесния период. Изложил е обстоятелства, че сключеният между дружеството и Симеонова договор за управление и контрол не е вписан по партидата на дружеството в ТР по надлежния ред. Посочил е, че лицата, които не са вписани в ТР като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, нямат качеството на осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, поради което нямат право на парични обезщетения от ДОО в това си качество и правилно са съставени процесните актове - ревизионен акт за начет и разпореждане за събиране на сумите по него. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, налице е адресат на акта, който е реално съществуващ, спазена е предвидената от закона форма на акта, както и процедурата по издаването му, не е отчетено несъответствие с материално правните разпоредби, както и с целта на закона. По съображения в този смисъл директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на дружеството в частта относно искането за обявяване нищожността на оспореното разпореждане. Не се спори, че на 01.09.2008 г. между "АТВ - Акцион тоолс България" ЕООД, гр. Балчик, в качеството на възложител и Марияна Борисова Симеонова в качеството на изпълнител, е сключен договор за управление и контрол на дружеството, който с анекс от 21.12.2011 г. е прекратен, считано от 01.01.2012 г. Безспорно е, че избирането на Симеонова за управител на търговското дружество не е вписано в Търговския регистър. Спорните въпроси по делото са дали управителят на едно търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и дали получените от него в това му качество парични обезщетения за временна нетрудоспособност представляват неправилно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110, ал. 1 от КСО. Действието на вписването съгласно чл. 7 от Закона за търговския регистър е, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Института на вписването има за цел оповестяване на важни обстоятелства във връзка с извършването на сделките, управлението и представителството на субектите в гражданския и търговския оборот. Тези обстоятелства макар и да имат много важни юридически последици в различни конкретни случай, предвидени в закона в настоящия случай нямат придаденото им от административния орган конститутивно действие. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се представлява от управителя и името му се вписва в търговския регистър, като представя и нотариално заверено съгласие с образец от подписа - чл. 141, ал. 3 ТЗ. Управителят от своя страна може да поиска да бъде заличен от търговския регистър, като според ал. 6 овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението - чл. 141, ал. 7 ТЗ. При анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че вписването в търговския регистър на управителя на едно дружество има декларативен ефект и вписването няма значение на форма за действителност че е едно лице е управител на дружество както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Качеството на управител се придобива с подписването на договор за управление и невписването на това обстоятелство, независимо от предвидените законовите последици които следват от това, няма значение за осигурителните отношения, каквото съдържанието му е придадено в разрез със закона от административния орган. Решението в тази част е постановено при правилно определяне на приложимия закон и оценка на фактите съгласно него. Симеонова е задължително осигурено лице за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, поради което е неправилно становището на органите на НОИ, че невписаните управители в търговските регистри не попадат в тази група осигурени лица. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който, лицето започне да упражнява трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за, което са внесени осигурителни вноски. Правилно съдът е приел, че контролният орган на НОИ е действал в нарушение на материалния закон, но това нарушение не е толкова тежко, че да обоснове нищожност на акта. Нищожността не може да се обоснове и с твърденията за противоречие с целта на закона и чл. 51 от Конституцията на Р България, тъй като не се отразява непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган. Правилно съдът е приел, че нарушението на материално-правните норми и целта на закона е основание за нищожност, само когато е толкова тежко, че прави акта негоден да породи правни последици, а в случая няма такъв резултат. Разпореждането е издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет по реда на чл. 110, ал. 3 КСО и не е нищожно поради липса на мотиви, както подробно е описал съдът. Неоснователно е и възражението за неспазване на процедурата поради това, че всички предшестващи издаването на разпореждането актове били връчени на Симеонова след датата, на която е прекратен договорът й за управление на дружеството. Правилно съдът е приел, че въпросът за връчването на актовете има отношение не към тяхната законосъобразност, а към обжалването им. Освен това е преклудиран с произнасянето на съда с определение № 47/18.03.2014 г. по адм. дело № 927/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Добрич. Не са засегнати нито компетентността на органа, издал акта, нито формата или съдържанието му, поради което не може да се говори за нищожност на акта. Въз основа на така изложените съображения, правилен и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че не са налице критериите, за да се приеме, че обжалваното разпореждане е нищожен административен акт. Обжалваното решение е правилно и обосновано, и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,