Решение № 12468 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Смолян, чрез проц. представител гл. юрк. Е. Волевска, против решение 778 от 07 юни 2024 г., постановено по адм. д. 84/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед РД-05-01-17/05 март 2024 г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Смолян, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДСл и чл.16, т.5 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, е прекратено служебното правоотношение на И. В. Й. на длъжност "главен инспектор" в Главна дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие гр. Смолян, с ранг II старши, поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността за 2023 г. - "неприемливо изпълнение". С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на И. В. Й., против заповед РД-05-01-17/05 март 2024 г., издадена от директора на Областна дирекция Земеделие гр. Смолян, с която на основание чл. 107, ал.2 във връзка с чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, поради получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2023 г. - "неприемливо изпълнение". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и в предвидената форма, същата е издадена в нарушение на съществени административно-производствени правила и на материалния закон. Според съда при съставяне на работния план са допуснати редица нарушения. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, в работния план са въведени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Същите са посочени в обобщен вариант, което възпрепятства определянето им като конкретни и измерими по обем, качество и срокове. Съдържанието на индивидуалния работен план в графа описание на целите в една част преразказва преки задължения на жалбоподателя по т. 4 и 5 от длъжностната характеристика за длъжността главен инспектор, която жалбоподателят е заемал, а в друга част индивидуалният работен план единствено сочи участието му в различни дейности или за изготвянето на доклади. Така описаните нарушения на нормативно установеното изискване за съдържание на ИРП са съществени, доколкото водят до изначалната липса на такъв план, а липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на НУРОИСДА опорочава и следващите етапи от процедурата по атестиране, защото не е възможно да бъде извършена преценка на постигане на заложените в работния план цели както на междинната, така и на заключителната среща, което пък от своя страна обуславя неправилността на годишна оценка на изпълнението на длъжността във всичките й части. По отношение на проведената междинна среща, съдът приема, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка очевидно не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Всички тези нарушения се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно незаконосъобразността на заповедта. Направеният извод за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК е обоснован. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно съдът приема, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИДСА, доколкото определените в него цели не са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваният служител са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. Няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Установено е, че в оценката на оценяващия ръководител и в мотивната част не са посочени конкретни данни и факти, на които се основава, не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Правилен е и изводът на административния съд, че при провеждането на междинната среща на 18 юли 2023 г. атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. Междинната среща е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата, е прието, че служителят изпълнява качествено, отговорно и срочно всички цели определени с индивидуалния работен план и не се налага актуализация на работния план. При тези обстоятелства, констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна, е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. В случая оценяването не е извършено по определените критерии за изпълнение на целите в ИРП, което представлява допуснато нарушение на чл. 76, ал. 5 ЗДСл и чл. 2, т. 1 и т. 2 НУРОИСДА, защото съгласно тази разпоредба оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на три отделни параметъра -постигането на предварително определени цели, изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности. В хипотезата, в която постигането на определените цели не е оценено по предварително заложените в ИРП критерии спрямо този параметър, е налице като резултат опорочаване на ежегодната оценка на изпълнението на длъжността на И. Й., защото липсва обективен общ резултат от годишната оценка. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността "главен инспектор" от И. Й. безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а НУРОИСДА. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като прави извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 08 юли 2024 г. и списък на разноските. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора, освен че е немотивирано, е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като предвидения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав