Решение № 56 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2007 г.

Решение № 56 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК във вр. с § 2, ал. 3 от ПДР на ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. н. т. (БНТ) гр. С. срещу решение № 122 от 7.08.2007 г. по гр. д. № 2387/2006 г. на Софийски градски съд, IV г. о., с което е оставено в сила решение от 27.03.2006 г. по гр. д. № 4461/2005 г. на Софийски районен съд, I ГК, 38 с-в, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Г. Д. от гр. С. сумата 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на неправомерно излъчване на информация за семейния му живот в предаването "Ч" по К. 1 на БНТ на 24.03.2005 г. в 18.45 ч. Релевиран е довод, за необоснованост на извода за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на касатора на основание чл. 49 ЗЗД. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 24.03.2005 г. в 18.45 ч. в предаването "Ч", излъчено по БНТ, е представен материал, съдържащ данни за семейния живот на касатора. В материала са били включени и кадри, заснети при посещение на екипа на предаването в Д. за социално подпомагане (ДСП)- К. село, където при търсене на директора, с когото са има определена среща, са попаднали в помещение, в което се е оказвало съдействие на ищеца и съпругата му за уреждане на семейните проблеми и улесняване на връзките между малолетното дете -, родена м. април 2003 г. и родителите. За участие в съдействието са били призовани и представители на полицията. Заснетият материал е бил включен в предаването, в което е участвала бившата съпругата на ищеца Д. и излъчен на 24.03.2005 г. Ищецът Д. е узнал, че се подготвя излъчване на такова предаване и същият ден, преди предаването е депозирал молба заведена с вх. № 7* с която се е противопоставил на излъчването в предаването на сведения за взаимоотношенията му със съпругата му и тези между тях по повод роденото от брака им дете и упражняването на родителските права върху него. Тъй като въпреки противопоставянето му предаването е било излъчено, с молба от 24.03.2005 г. ищецът е поискал да упражни правото си на отговор по чл. 18 ЗРТ. В законно определения срок не му е предоставена тази възможност поради това, че писменият отговор, който е депозирал, е бил написан в първо лице единствено число и това е налагало подателят лично да го прочете, което той е отказал да направи. Отказал е и да го преработи, поради което опровержение не е било излъчено в определения от закона срок. На 4.05.2005 г. Д. е подал писмено искане за налагане на имуществена санкция на телевизионния оператор, който го е заснел в ДСП-"К", гр. С. без ищецът да е дал съгласие за това. С акт № 71 от 13.06.2005 г. съвета по електронни медии е констатирал, че редакторката на предаването С. А., която го е излъчила на 24.03.2005 г., не е осигурила включване на отговора на Д. в следващо издание на предаването "Ч" или до 24 часа след получаване на писмото му, което е определил като нарушение на чл. 18, ал. 3 ЗРТ. С наказателно постановление № 47 от 20.06.2005 г. на БНТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. в полза на СЕМ. Със събраните гласни доказателства се установява, че при гледане на предаването свидетелите са останали с впечатление, че Д. е извършил нещо противоправно, поради което около него е имало представители на полицията. Въз основа на така установените данни е направен обоснован извод, че с излъчването в предаване "Ч" по БНТ 1 на 24.03.2005 г. на облика и гласа на ищеца Д. и разгласено сведение за личния му живот по повод отношенията му с бившата му съпруга и упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, без съгласието на ищеца, му е причинена вреда, изразяваща се в оскърбяване на честта и достойнството му, както и нарушаване правото му на личен живот. Излъчената информация е съдържала сведения за отрицателни прояви на ищеца, които са несъвместими с общоприетите начини за общуване между съпрузите. С разпространяването след изричното противопоставяне на ищеца и без негово съгласие, е допуснато нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, регламентираща едно от основните права на гражданите - неприкосновеност на личния живот на гражданите, и правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Израз на това право и негово специфично регламентиране, е и нормата на чл. 16, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. С нея е установена забрана за радио- и телевизионните оператори да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие. В резултат на това противоправно действие, извършено от служител на касатора по повод възложена му работа, на ищеца Д. са причинени имуществени вреди, поради което при правилно прилагане на закона, съдът е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, което е основание за ангажиране отговорността на касатора за възмездяване на причинените на ищеца Д. вреди. При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалвания съдебен акт в сила. Ответникът по касация е направил разноски за касационното производство в размер на 300 лв., което се установява от представения договор за правна помощ от 21.01.2009 г. сключен с адв. Д. С договора е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., но е платено от страната 300 лв. Съобразно изхода на касационното производство и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Д. направените от него разноски в размер на сумата 300 лв. за касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.