Решение № 11001 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2017 г.

Решение № 11001 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Чобанова, в качеството на пълномощник на Е. Байраков от [населено място], срещу Решение № 5367 от 7.09.2017 г., постановено по адм. дело № 8516/2016 г. от Административен съд София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основаня по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище. Ответната страна – полицейски инспектор при 08 РУ – СДВР М. Маринов, чрез адв. Живкова изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в касационната жалба се възпроизвеждат фактическите обстоятелства по спора съвместно с направените пред първоинстанционния съд възражения, които са обсъдени в съдебното решение. Счита още, че при постановяване на това решение съдът е обсъдил релевантните за основателността на предявения иск фактически обстоятелства, при което обосновано е направил извода за неоснователност на претенцията. Съгласно чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорността е за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Поради това при преценката на основателността на иска съдът е изяснил кумулативно определените от закона предпоставки в този аспект. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да се установи наличието на всеки елемент на състава. В случая това не е изпълнено, поради което, съдът обосновано е приел, че не е налице както незаконосъобразно действие или акт, така и причинна връзка на твърдяното такова действие с претендираните имуществени и неимуществени вреди. Поради това обосновано съдът е направил извод, че не е налице незаконосъобразно действие или акт като елемент от състава на отговорността. При тези обстоятелства правилно съдът е направил извод за липса на незаконосъобразен акт, действие или бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С неустановяване на тази предпоставка, искът обосновано е отхвърлен като неоснователен. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред първостепенния съд е образувано по жалба на касаиционния жалбоподател Байраков чрез процесуалния си представител-адвокат Т. Чобанова, против Заповед за задържане на лице № 3383 зз-1398/11.08.2016 г., издадена от полицейски инспектор при 08 РУ- СДВР, като се иска от съда да постанови отмяната на заповедта. Предявен е и иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основан на твърдение за понесени неимуществени вреди от незаконосъборазни действия на слежители на РПУ по време на задържане на лицето, в резултат от които същият понесъл физически наранявания, болки и страдания. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователни жалбата против Заповед за задържане на лице № 3383 зз-1398/11.08.2016 г. и предявения иск. Що се отнася до оспорването по чл. 145 и сл. АПК на Заповед за задържане на лице № 3383 зз-1398/11.08.2016 г. съдът е приел, че Заповед за задържане на лице № 3383 зз-1398/11.08.2016 г е издадена по посочения в нея полицейски орган при 08 РУ – СДВР, задържането е за срок до 24 часа в помещение на 08 РУ на лицето с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМВР, и фактическо – "проверка за извършено престъпление и установяване на самоличност". Към жалбата и по преписката се приложени декларация от 11.08.2016 г. на лицето, за които съдът установи, че имат еднакво съдържание В декларацията е посочено, че лицето желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и не желае служебен защитник, че има здравословни проблеми и желае медицински преглед както по негов избор и за негова сметка, а също и без да е за негова сметка - т. 5 от декларацията; видно от посоченото по т. 6 от декларацията, лицето не желае уведомяването на член от семейството му или друго заинтересовано лице; а по т. 7 – че иска свиждане, но не става ясно изявлението му относно получаването на колети; нямал нужда от специална хранителна диета. При задържането са съставени протокол за обиск, а при освобождаването – разписка за върнати вещи – ключове, един брой мобилен телефон, изключен и кожен калъф за документи с три броя пластики – не се посочва точно какви. Лицето е задържано на 11.08.2016 г. в 18: 00 ч., същата е връчена на жалбоподателя, оформено е и освобождаването му в 13: 00 ч. на 12.08.2016 г. Видно от книга за задържани лица, под № 450 е отбелязано задържането на жалбоподателя на 11.08.2016 г. в 18: 00 ч. в 08 РУ и е освободен на 12.08.2016 г. в 13: 00 ч., като при приемането и освобождаването в графата за здравословно състояние, е посочено "добро". Видно от книга за извеждане на задържани лица на 08 РУ, на 12.08.2016 г. в 09: 00 ч. Байраков. е изведен, отбелязано е, че е върнат на същата дата, но липсва отбелязване на час. С писмо с изх. № 33833 МК1170/2016 г. от дата 11.08.2016 г., разследващ полицай от 08 РУ-СДВР е уведомил Районна прокуратура София, че на 11.08.2016 г. на основание чл. 356, ал. 2 от НПК е започнато бързо производство с № 3383 ЗМ К 1170/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР по повод докладна записка до началника на същото управление. Производството е образувано срещу жалбоподателя затова, че на 11.08.2016 г. около 15: 40 ч. в в гр. София жп. гара Искър в служебно помещение за полицията е причинил телесна повреда на полицейски орган по повод изпълнение на службата му – назначен за дневна смяна за времето от 07: 00 до 19: 00 ч. на същата дата като 02 група по охрана на обществения ред на конкретен участък, находящ се на същата ж. п. гара. Извършеното е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК. В писмото е посочено, че досъдебното производство е започнато на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със действия по разследването – оглед на местопроизшествие и разпит на свидетели. С преписката са представени и приети като доказателства две докладни записки от 11.08.2016 г. от полицейски служители, едната до началника на 08 РУ-София, а втората, приложена към първата - до началника на ЗЖУ – София жандармерийско управление – София. В първата докладна, дадена от полицай са изложени данни за действията на служителите от 08 РУ след сигнала за пострадал служител съдържат се данни, съобщени от този полицай и колегата му за инцидента. Също е посочено, че са предприети действия за запазване на местопроизшествието до извършването на оглед, след което лицето – установено като с трите му имена и ЕГН, посочени в докладната, е транспортирано до 08 РУ, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като не представил документ за самоличност, цитиран е номерът на акта и, че е съставен на основание чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Втората докладна записка е от младши инспектор – служител на жандармерийското управление. В същата е посочено, че около 15: 30 ч. на 11.08.2016 г. по сигнал той и колегата му били изпратени на 4 коловоз в очакване на пътнически влак № 3622, който пристигнал в 15: 35 ч. на ж. гара Искър. По информацията, която получили, във влака имало лице, което влизало в пререкания с влаковата бригада, лицето било свалено от последните, след което служителят и колегата му го поканили в приемното помещение на гарата. Около 15: 40 ч. се обадил на друг орган за установяване на самоличността на лицето, по негови данни – Е. Байраков, с конкретно ЕГН. Докато извършвал справката лицето, което било седнало, скочило и ударило колегата му, който бил с избит зъб, след което лицето било задържано до пристигането на полицейските органи от 08 РУ, а които предали лицето във видимо добро физическо състояние в 17: 45 ч. По делото първоинстанционният съд е събрал многобройни писмени и гласни доказателства, от които се установява по безпротиворечив начин, че при проверка на самоличността на жалбоподателя, след свалянето му от влака поради грубо държане с пътниците и служителите, същият първи е проявил агресия по отношение на присъстващите в помещението лица - гражданин и служители, нападнал е служител на полицията, в резултат от което на последния бил избит зъб. Задържането е станало след това във връзка с данни и проверка за евентулано извъшеното престъпление по отношение на служител на РПУ. От този момент са започнали и действия във връзка с досъдебното производство, лицето било отвмедено в 8 РПУ, където бил проведе обиск и задържането му. Документите по задържането са били предадени на дежурния офицер. Въз основа на необорените доказателства относно законосъобразността на задържането съдът е фрмирал обоснован извод за законосъборазност на заповед № 3383 зз-1398/11.08.2016 г. Правилно и обосновано е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването не са нарушение административнопроизводствените правила и материалния закон. По безспорен начин се установява фактическото основание за извършеното задържане, доколкото полицейският служител е разполагал с необходимите данни, които да обосноват подозрение за извършено престъпление. Налице е фактическото основание за задържане и правното основание съответства на същото. Жалобподателят и негорият процесуалне представител не са ангажирали доказателства оборващи тези костатаци, напревин от първоинстнационния съд. В тази част касационната жалба е неоснователна, При извършеното задържане са спазени както изискванията на чл. 72 ЗМВР, не се установява нарушение на изисквания на чл. 5, § 1, c от ЕКПЧ. Съдът е приел така предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил наличие на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да бъдат налице в условията на комулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че от една страна не е налице отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт. Поради това и не попада в приложното поле на ЗОДОВ, т. е. в случая не е налице първият елемент от фактическия състав за обезвредата, а именно да е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице при административния орган. Отсъствието на която и да е от комулативно посочените от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В случая съдът не е установил нито отменен по съответния ред административен акт, нито незаконосъобразно действие от страна на ответника, поради което е приел, че не е налице една от изискуемите предпоставки, което автоматично води до отмяна на иска. Решението и в тази част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. В касационната жалба се излагат същите съображения, които съдът е обсъдил в мотивите си и ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно е преценено от съда, че липсват данни за извършени незаконосъобразни действия изразяващи се в нанасяне на побой или отделни удари, които са причинили установените в приетите по делото като доказателства медицински документи. Преки доказателства за нанасяне на побой или удари по делото не са събрани, въпреки свидетелстващите медицинсдки документи, удостоверяващи подобни наранявания у касационния жалбоподател, през времето на негивото задържане. В тази хипотеза на ответната страна, според стандартите на прилагане на ЕКПЧ е възожено да даде разумно обяснение и да установи, че в рамките на задържането нараняванеията не са причинени в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ От показанията на свидетелите става ясно, че при поставяне на помощните средства / белезници/ жалобподателя и оказвал съпротива, поради което същите са били поставени със сила, лицето е било съборено на земята и така белезниците са били поставени. При подобни доказателства може да се направи обоснован извод, че върху лицето не е била умишено упражнена физическа сила, целяща нараняване или увреждане. Липсват други доказателства, вкл. и обяснения на пострадалото лице, които да опровергаят подобен извод. Въз основа на същия, мотивите за недоказаност на иска, основан на незаконосъборазни действия, физически увредили лицето, се явявата обосновани, а искът се явява недоказан. В конкретния казус не може да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Държавата, тъй като не е налице незаконосъобразно действие на административен орган, извършено от длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ "държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, издаден в резултат на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, като се дължи обезщетение за поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК "искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите", като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – "орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон". Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС "държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми". Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност. В казуса по делото се касае за административна дейност, предвид на обстоятелството, че вредите се претендират от действия на полицейски органи, по повод на задържането на жалбоподателя на основание чл. 72 ЗМВР. Както правилно е приел АССГ не се установява по делото нито незаконосъобразност на акта, от който се претендират вредите - основанието по чл. 204, ал. 1 АПК, предвид изложеното за законосъобразността на заповедта за задържане на Байраков, нито незаконосъобразно действие на орган на СДВР, относимо към изложените в жалбата основания за вредите – нанесен побой, представялавщи незаконосъобразни фактически действия по чл. 204, ал. 4 АПК. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на разноски е неоснователна. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение