Решение № 6592 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 169/2010 г.

Решение № 6592 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 169/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тауфик Мохамед Ел Мекари, гражданин на Мароко, чрез служебния му защитник адвокат Димитър Кисьов, против решение № 229 от 16.11.2009 г. по адм. д. № 255/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-33/30.08.2009 г. на заместник-директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. Смолян за прилагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България", на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът заместник - началникът на РД"Гранична полиция" - Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Пред първоинстанционния съд е подадена жалба от Тауфик Мохамед Ел Мекари, гражданин на Мароко, срещу три заповеди на заместник-директора на РДГП - Смолян от 30.08.2009 г. Производството е служебно разделено при условията на чл. 210 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и изпратено по подсъдност от Административен съд - Благоевград на Административен съд - Смолян. Образуваното адм. д. № 255/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян е с предмет проверка за законосъобразност на заповед № ОЧ-33/30.08.2009 г. на заместник-директора на РДГП - Смолян, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България", на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Основанието за прилагането на ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В тази хипотеза компетентният административен орган по чл. 44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. В този случай той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Този факт е безспорно доказан в административното производство. В рамките на съдебното оспорване на жалбоподателя е предоставена възможност да се брани срещу установените в административното производство факти. Пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. В мотивите на заповедта визираното в нормата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ основание е посочено, а от приобщените документи на помощните органи се налага извод, че фактическите обстоятелства са съответни на материалноправното основание за издаване на административния акт. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба, че за мотиви на заповедта са приобщени изложените в предложение № 25213/2009 г. факти и обстоятелства, а такъв документ не се съдържа в административната преписка. Всички материали по административната преписка, представени по адм. д. № 776/2009 г. на АС - Благоевград са приобщени към първоинстанционното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Тя предполага започналото изпълнение на наложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ, каквото в случая е допуснатото от органа предварително изпълнение на тази заповед. Несъстоятелно е касационното възражение за нарушение разпоредбата на чл. 39б от ЗЧРБ. Изложените в тази връзка правни съображения на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Жалбоподателят е влязъл в страната ни без необходимите документи и не по установения ред. Пребиваването му в България е без наличие на разрешение от службите за административен контрол на чужденците към МВР, при нерегламентирано преминаване на държавната граница от посока Република Гърция. Въведеното повторно възражение, че са нарушени правата му в административното производство, тъй като не е ясно дали му е преведен на разбираем за него език, са неоснователни по съображения, подробно изложени в оспорения съдебен акт. Заповедта е надлежно връчена на чужденеца, в присъствието на преводач, като не е отбелязано възражение от страна на адресата, че не е разбрал съдържанието на акта. Чужденецът е упражнил надлежно правото си на жалба срещу административния акт. В съдебно заседание му е осигурен преводач, не са правени никакви възражения в тази насока. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Установените и неоспорени обстоятелства са подведени към хипотезите на цитираната като основание за издаване на оспорената заповед правна норма. При постановяване на принудителната административна мярка органът е действал в условията на обвързана компетентност със задължение да издаде акт с конкретно съдържание, при констатация на фактите. Като е отхвърлил жалбата, Административният съд - Смолян е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд