Решение № 8671 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2012 г.

Решение № 8671 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Милкова-Милушева, пълномощник на Дончо Стефанов Стефанов от с. Караново общ. Нова Загора, против решение № 12/1.02.12 г. по адм. д. № 186/11 г. по описа на Административен съд - Сливен с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник РДНСК Югоизточен район, в писмено становище на юрк. Грозданов, надлежно упълномощен, излага доводи за неоснователност на касационното оспорване с молба атакуваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-124/17.06.11 г. на началника на РДНСК Югоизточен район решение, Административен съд-Сливен е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка и в унисон с материалния закон. В мотивите си съдът е обсъдил в съвкупност с доводите на страните събраните по делото писмени доказателства, а писменото заключение на съдебнотехническата експертиза е включил в доказателствения материал съобразно съдопроизводствените правила по чл. 195 - чл. 200 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими в съдебноадминистративното производство на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Изложил е подробни съображения относно неоснователността на всяко от релевираните оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Безспорно по делото е, че разпорежданията на заповедта касаят обект по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен в земеделска земя, извън регулация, без разрешение за строеж, изискуемо, както от действащата към установения по данни на оспорващия период на извършването му нормативна уредба, така и по сега действащия закон. Въпросът за търпимост на строежа, е изследван задълбочено и изводът относно липсата на предпоставки за приложението на § 16, ал. 2 ДРЗУТ е обоснован и законосъобразен. Касационните доводи за неправилност на решението са поддържани като оплаквания за незаконосъобразност на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, и същите са намерили отговор в мотивите на обжалваното решение. Доколкото се въвежда ново твърдение за периода на изграждане на строежа същото не следва да бъде обсъждано с оглед забраната по чл. 220 АПК. Следва решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,