Решение № 9958 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2013 г.

Решение № 9958 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Янко Петров Янков от с. Дълбок извор, област Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Иван Маринов, против решение № 473/22.01.2013 г. по адм. дело № 11198/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 29-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-160-6500/9096 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 205 лв. В касационната жалба и в допълнението към нея са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са посочени фактически обстоятелства от административния орган, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се доводи, че вещото лице не е съобразило, че част от декларираните площи отговарят на изискванията за подпомагане, но дори и за тях не е допуснато финансиране. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии и е наложена санкция за бъдещ период. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Янко Петров Янков, срещу Уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-160-6500/9096 от 2.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е поискана сума от 12936.08 лв. В резултат осъществени административни проверки, от органа са установени части от тринадесет БЗС, общо в размер на 23.70 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП. Отказано е подпомагане в пълния размер на претендираното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4335.81 лв. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране по СЕПП в размер на 23.70 ха, което е 50.41% от общата декларирана площ. В заключението на вещото лице е констатирано, че са налице площи, с размери като тези в уведомителното писмо, които не отговарят условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея съвпада напълно с изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. Уведомителното писмо е издадено в установената форма, от компетентен орган и е бил приложен правилно материалният закон, като е отказано напълно финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на на 4335.81 лв. Решението е правилно, като краен резултат. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за липса на правни основания за издаване на процесния административен акт. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по СЕПП в размер на 12936.08 лв. административният орган е вписал като правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Установено е, че общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ-РА по СЕПП е 23,70 ха, с процент на установената към недопустимата площ - 50,41%. Тези констатации на административния орган са напълно идентични с констатираното от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, където е установено, че общият размер на недопустимата площ е 23,70 ха с процент на установената към недопустимата площ - 50,41%. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като посочените фактически основания напълно съответстват на констатациите на СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009, ако разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 50 % финансова помощ не се отпуска, като на кандидата се налагат санкции за бъдещ период. Санкциите се прихващат в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В съответствие с приложимия Регламент № 1122/2009 г. е отказано изцяло подпомагане за заявените площи по СЕПП и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4335.81 лв. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение