Решение № 11344 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2010 г.

Решение № 11344 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Груп инвест капитал" ООД - гр. Бургас, ул. "Любен Каравелов" № 8, подадена чрез адв. Св. Стоянова против решение № 1307/17.12.2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1630 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е постановено следното:

1. Изменен РА № 02800130/08.07.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден изцяло с Решение № РД - 10 - 282/23.09.2008 г. на и. д. правомощията на директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас, в частта, с която за д. п. 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. по приложението на ЗДДС, на "Груп инвест - капитал" ООД са определени задължения ДДС в размер на 30 923,79 лв., като е определено дължимо задължение за този период в размер на 25 851,29 лева.

1. Отхвърлена е жалбата на дружеството срещу горепосочения РА в останалата част.

1. Осъдено е "Груп инвест - капитал" ООД да заплати на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 960 лева и да заплати по сметка на АДмС - Бургас възнаграждение в размерна 150 лв. за вещо лице.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че РА е издаден от компетентен орган, но актът не съдържа мотиви, което представлява нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Ползвана е експертна оценка на лицензиран оценител по друго ревизионно производство, приключило с РА, който е бил отменен. Не трябвало да бъде кредитирано заключението по СТЕ относно пазарната стойност на извършените СМР.

Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане направените по делото разноски в размер на 2 000 лева. Подробни съображения са изложени в представените от управителя Д. Дулева писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез писмено възражение, подадено от процесуалния представител Ралица Куванджиева. Счита, че процесния РД описва възприетата от ревизиращия орган фактическа обстановка, както и че "Груп инвест капитал" ООД и "Стройексперт" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" и "г" ДР на ДОПК. Съдът се е обосновал защо кредитира сумата, отбелязана в последното допълнително заключение на вещото лице.

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба в частта, в която е депозирана срещу съдебното решение в частта му, изменяща РА № 02800130/08.07.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД - 10 - 282/23.09.2008 г. на и. д. директор на Д "ОУИ" - гр. Бургас за сумата в размер на 5 072,5 лв., представляваща ДДС за д. п. 01.08. - 31.08.2007 г., е процесуално недопустима, поради следните съображения: В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че превишаването е в размер на 129 256,43 лв., като следва да бъде отказано правото на данъчен кредит в размер на 25 851,29 лв., изчислен въз основа на определения размер на превишението, респективно спрямо останалата част до 30 923,79 лв. трябва да се признае правото на данъчен кредит. Това означава, че с формулирания диспозитив, изменяйки РА, съдът е уважил частично жалбата на "Груп инвест капитал" ООД, тоест съдебното решение в тази негова част е благоприятстващо за дружеството. Освен това, в касационната жалба представителят на "Груп инвест капитал" ООД признава, че актът е издаден от компетентен орган, респективно твърдението за липса на мотиви не е свързано с нищожност на акта, а с неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество тя е неоснователна.

В първоинстанционното производство е установено следното: Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за д. п. 01.08. - 31.08.2007 г. по фактура № 28/21.08.2007 г., издадена от "Стройексперт" ООД, тъй като е сключен договор между свързани лица. Предмет на доставките е СМР на обект "Исторически комплекс Ахелой 917". На основание чл. 27, ал. 3 вр. с § 1, т. 16 ДР на ЗДДС е изследвана пазарната цена на предоставената услуга. В друго ревизионно производство е било възложено изготвянето на експертна оценка за определяне пазарната цена на СМР, като оценителят е възприел строителните услуги съгласно протоколи за установяване на извършеното и заплащане на натурални видове СМР на процесния обект. Общо определената цена е в размер на 973 950 лева. Експертната оценка е приобщена към настоящото данъчно производство с протокол от 25.04.2008 г.. Първоинстанционният съд е изслушал СТЕ и две допълнителни заключения към нея. Обсъдени са подробно отделните заключения, като съдът е кредитирал това, констатиращо превишаване в стойността на извършените СМР със сумата от 129 256,43 лева. Именно въз основа на горното е направен извода, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в размер на 25 851,29 лв., а не както е посочено в РА - 30 923,79 лева.

Решението на АДмС - гр. Бургас в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Анализът на процесния РА установява, че той съдържа необходимия реквизит по чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК - в акта са посочени кратки и ясни мотиви за неговото издаване. Описано е какъв договор е сключен за обекта, както и че "Стройексперт" ООД е свързано лице. Допълнено е, че в предходно ревизионно производство е била изготвена, на основание чл. 60 ДОПК оценка от лицензиран оценител, която впоследствие е приобщена с протокол № 801329/25.04.2008 г.. В РА е отразена възприетата пазарна цена на извършената услуга, както и каква фактура е издадена на касатора. След анализ на фактурираното, актуваното и приета пазарна цена на строителните услуги в размер на 973 950 лева, е посочено, че на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказан данъчен кредит по фактура № 28/21.08.2007 г. в размер на 30 923,79 лева. Същите мотиви се съдържат и в РД № 800130/09.05.2008 г..

С касационната жалба са представени преписи от решения № 73/23.01.2009 г. на АДмС - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1318/08 г. и решение № 14635/12.03.2009 г. на ВАС, I о, постановено по адм. д. № 4284/09 г. В мотивите на тези решения е обсъдена оценката, извършена от лицензирания оценител, както и заключенията по съдебната експертиза, като съдът е кредитирал второто допълнително заключение. Това обстоятелство не налага извод за неправилност на настоящото съдебно решение в обжалваната част, което е постановено в различно производство. Освен това, видно е че, административният съд и в производството по адм. д. № 1630/08 г. е обосновал изводите си не с оценката на лицензирания оценител, а с допълнителното заключение по СТЕ. При това съдът е изложил в настоящото решение подробни съображения, защо кредитира именно второто допълнително заключение. Вещото лице е посетил на място обекта, запознал се е с извършените СМР и тяхната специфика, отразил е как е станало пренасянето на механизацията до обекта и какъв е процента на допълнителните разходи. По този начин е определена стойността, с която са актувани в повече извършените СМР - 129 256,43 лева.

Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което решението в обжалваната част трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 210, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение