Решение № 492 от 30.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1514/2012 г.

Решение № 492 от 30.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1514/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 446/2012 г. на Районен съд гр. Добрич и внохд. № 215/2012 г. на Окръжен съд гр. гр. Добрич, образувано по искане на осъдения Х. И. А. В съдебно заседание искането се поддържа от служебен защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.04.2012 г. постановена по нохд. № 446/2012 г. на Районен съд гр. Добрич, в производство по Глава ХХVII НПК подсъдимия тогава Х. М. е признат за виновен в това, че на 20.02.2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 3816,90 лв. от владението на Е. Е., без негов съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 70, ал. 7 НК подсъдимия следва да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца и четиринадесет дни наложено по нчд. № 917/2009 г. по описа на Районен съд гр. Варна, при същия първоначален режим. С присъдата е уважен граждански иск в полза на Е. за имуществени вреди в размер на 2340,00 лв. С решение от 25.06.2012 г. на Окръжен съд гр. Добрич по внохд. № 215/2012 г. присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: В саморъчно написано искане осъдения претендира възобновяване за да "възстанови щетите и да сключи споразумение". В приложена по късно молба се иска намаляване на наказанието, отмяна на чл. 24 НК и "даване на последен шанс". Доводите са неоснователни. Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVII НПК, подсъдимия тогава е признал фактическите обстоятелства отразени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези обстоятелства. Съдът е констатирал, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва. С посочената по горе присъда подсъдимия е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода, намалено с една трета до размер на четири години. Така определено наказанието е справедливо и достатъчно, въпреки че от предишните му двадесет осъждания за извършени посегателства върху собствеността, няма нито едно при което да е приет поне баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието и по това дело е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в която връзка няма как да бъде споделено оплакването за "тежка присъда". Не без значение е факта, че престъплението е извършено в срока на условно предсрочно освобождаване за предишно осъждане, което сега на основание чл. 70, ал. 7 НК е приведено в изпълнение. Липсва групиране на наказания по тази присъда, поради което и няма как да се обсъжда приложението на чл. 24 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, наказанието на подсъдимия справедливо, а искането му за възобновяване на производството изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение